Полша

Полша се простира от Балтийско море на север до Карпатите на южната си граница, като повечето от историческите ѝ градове са разположени по равнините между тях. Краков, Варшава, Вроцлав, Познан и Гданск носят по един различен век от историята на страната, докато Закопане и Татрите придават на южната част алпийски облик. За мен това е и родна земя: Дария е полка, учила е във Вроцлав, а централният офис на нашата компания се намира във Варшава, така че снимам страната вече повече от десетилетие.

Краков

Краков е бил кралска столица в продължение на пет века, а Главният пазарен площад е най-големият средновековен градски площад в Европа откакто е бил оформен през 1257 г. Тук преживях най-плодотворния си изгрев: разкъсаните облаци улавяха първите топли лъчи, докато базиликата „Света Мария“ се извисяваше над празния площад, а кадри от онова единствено утро се превърнаха в бестселъри. Оттогава насам „краковските облаци“ са това, за което тайно се надявам при всяко пътуване. Двете неравни тухлени кули на базиликата са обгърнати от мрачна легенда: двама братя построили по една, докато този, който завършил пръв, се погрижил брат му никога да не успее да довърши своята.

Години по-късно се върнах на същия площад и заснех Търговската зала и базиликата при още един съвършен изгрев, снимани с същия базов фотоапарат „Canon“, с който започнах. Ренесансовите аркади на Търговската зала запазват тишината си може би около час след изгрева, а първата светлина, която хвърля силуета на града върху стените ѝ, си заслужава да си наглася будилника. Вътре в църквата „Света Мария“ готическият олтар, издялан от Вайт Стос през XV век – най-големият от този вид в света – беше ограбен от нацистите и върнат след войната. Целият исторически център беше сред първите дванадесет обекта, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1978 г.; моят пълен пътеводител за Краков представя града в дълбочина.

Замъкът Вавел

Вавел е бил резиденция на полските крале в продължение на векове, а снимането му ми даде урок за картите: разстоянията в непознати градове винаги са по-дълги, отколкото изглеждат. Намерих се да тичам из Краков преди изгрев, за да стигна до брега на Висла, преди прожекторите на замъка да угаснат, след което поставих статива си в речната кал, за да уловя перфектното отражение в спокойната вода. Светлините угаснаха в момента, в който приключих със снимането.

Вътре в двора на замъка се намира бронзова миниатюра на целия комплекс, разположена така, че моделът и истинската катедрала „Вавел“ да се побират в един кадър. Обичам градските миниатюри още от детството си, така че тази снимка се получи от само себе си.

Солената мина във Величка

В непосредствена близост до Краков се намира солената мина „Величка“, чиито коридори се простират на около 300 километра, разположени на девет нива, издълбани в продължение на 700 години. В сърцето ѝ, на 101 метра под земята, се намира капелата „Света Кинга“ – църква с площ от 465 квадратни метра, в която полилеите, олтарът и релефите са издълбани изцяло от сол. В нея все още се провеждат богослужения, концерти и дори сватби.

Обиколката протича бързо, което превръща фотографирането в истинско предизвикателство. При подземното солено езеро осветлението се включва само когато има група посетители, така че имах около пет секунди да намеря подходяща композиция, преди да натисна спусъка. Към края, в залата „Станислав Сташич“, се намираш на 130 метра под земята в пещера с височина 36 метра, в която някога е бил организиран подземен полет с балон. Виеличка е част от първата група от 12 обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО през 1978 г. заедно с Краков.

Закопане

Закопане е зимната столица на Полша: град с 28 000 жители, който посреща до четвърт милион посетители през най-оживените си уикенди. Снимката, за която най-много се подготвях, се получи при залез слънце, когато светлините на улица „Крупувки“, виенското колело и ски скоковете се подредиха под заснежените Татри, а небето над тях се оцвети в лилаво.

Друга сутрин изкачихме Губаловка в пълна тъмнина, а фенерите на града все още гореха долу, докато по върховете настъпваше зората. Градът привлича художници още от 19-ти век, когато тук се зароди архитектурният стил на Закопане; моят пътеводител за Закопане дава пълна представа за това.

Губаловка

Губаловка е като балкон на първия ред в Закопане, свързан с града чрез фуникуляр, който функционира от 1938 г. През зимата се разхождахме по билото с часове: аз тичах, за да уловя ниското слънце, пробиващо се отзад зад билото на Татрите, преди светлината да изчезне, а след това намерих една поляна, където ваканционни къщички бяха разпръснати под свеж сняг, с планината зад тях. От върха пълната зимна панорама на Закопане се простира на фона на планините.

Откритието на това пътуване беше на Дария, а не мое. Тъй като вече й беше студено, тя се върна към фуникуляра и ми изпрати съобщение: наблизо има хубава църква. Аз бях минал направо покрай нея, с поглед, вперен във върховете. Малката дървена капела стоеше зад дървената си порта в недокоснат сняг, построена през 1961 г. от семейство Бахледа като благодарствен дар за това, че са оцелели през военните години, точно на мястото, където някога се бяха скрили от екзекуция.

Татрите

Татрите са единствената алпийска верига в Полша — около 60 километра от билото на Карпатите, обявени за национален парк. Изкачихме Каспрови Верх (1 987 метра) на словашката граница при напълно облачно небе, а слънцето проби облаците само за миг, за да освети околните върхове отгоре. Дария го нарича моята фотографска карма; аз го наричам това, че съм стоял там достатъчно дълго.

През лятото същата пътека носи различно удоволствие: на две трети от пътя нагоре, в ливадата на „Хала Гансиеницова“, седи самотна дървена хижа, а десетте килограма фотографско оборудване на гърба ми вече не ме тежеха. По време на зимна разходка извън града място, отбелязано на картата като „Giewont View“, предложи точно това: замръзнала пътека, която насочва погледа направо към кръста на върха на Гиевонт – планината, която Дария все още планира да изкачи.

Долината Стражиска

Долината Стражиска е лесен начин да се стигне до Татрите: равен маршрут с дължина 2,4 километра, който завършва под водопада Сиклавица и до който може да се стигне пеша от центъра на Закопане. През зимата тълпите изчезват, а слънчевата светлина прониква през гората, очертавайки дълги ивици от сенки по цялата дължина на пътеката. От дървения мост малко по-нататък поточето течеше към планината под снега, който вече го нямаше в града долу.

Тази разходка ми даде и един скромен урок: ботушите, устойчиви на дъжд, не са устойчиви на лед. Когато пътеката стана по-стръмна, аз застинах на леда за половин час, докато Дария продължи напред. Ако се разхождате из долините на Татрите през зимата, носете шипове.

Вроцлав

Вроцлав е градът, в който Полша стана част от нас. Дария е учила тук, имаме приятели тук и след повече от дванадесет години посещения все още го наричаме любимия ни полски град. Той е четвъртият по големина град в страната, беше Европейска столица на културата през 2016 г., а от 2019 г. е град на литературата на ЮНЕСКО. Една мъглива сутрин снимах кулите на църквите, издигащи се от мъглата, от стаята ни в „Скай Тауър“; Дария не разпозна собствения си град.

Пазарният площад е един от най-големите в Европа и от наетия апартамент над него веднъж заснех нощна панорама на площада и кметството, докато копитата на конете по калдъръма създаваха звуковата атмосфера отпреди три века. Връзката ми със съдилищата в града е професионална: като фотограф, защитаващ авторските права, прекарвам много часове в сгради като приличащата на крепост Окръжна съдебна палата, построена между 1845 и 1852 г., чиято история от нацистката епоха, свързана с екзекуциите по операция „Нощ и мъгла“, ми отне години, за да я пресъздам във фотография. Пълният пътеводител за Вроцлав събира всичко това.

Мостът на вещиците

Най-красивата гледка към Стария град на Вроцлав се достига след 247 стъпала. Тясна каменна пешеходна мостче преминава между двете кули на църквата „Света Мария Магдалена“ на височина 45 метра, и оттам най-накрая успях да заснема любимия си кадър с червените покриви и Пазарния площад при зимния залез. Не бях единственият с това предчувствие онази вечер; мостът се препълни с хора.

Легендата му е мрачна: някога обвинените в магьосничество жени били принуждавани да вървят по перваза без парапети – изпитание, което никой не можел да преодолее. Днес бронзова вещица и котката ѝ пазят моста, полирани до блясък от детски ръце, а пред краката им, над сияещите покриви, се трупат монетите на посетителите.

Остров Тумски във Вроцлав

Островът на катедралата е най-старата част на Вроцлав и единственото място, където някога съм наблюдавал как лампионерът запалва газовите лампи на ръка всяка вечер. Това беше един от първите ми фотографски обекти изобщо: Тринайсет години се провалях в това, като използвах две различни фотографски системи, докато един декември всичко се нареди и катедралата и мостът „Тумски“ засияха, обгърнати от коледни светлини на фона на нощта.

На следващия изгрев стоях сам на самия мост, докато златистата сутрешна светлина се лееше през украсената желязна конструкция към двойните кули на катедралата. Стоманеният мост „Тумски“, построен през 1889 г., десетилетия наред беше известен като „Мостът на влюбените“ под тежестта на катинарите; катинарите бяха премахнати при реконструкцията през 2019 г., но романтиката остана.

Университетът във Вроцлав

Две университетски сгради непрекъснато ме привличат обратно отвъд река Одер. Главната сграда в бароков стил се снима най-добре от остров Слодова при залез слънце, когато богато украсената фасада придобива златист оттенък над собственото си отражение, а островът се изпълва със студенти, които демонстративно пренебрегват най-сниманата сграда в града. Това беше едно от любимите места на Дария и мен, което превръща всяко завръщане там в малко завръщане у дома.

Другото е бившият манастир „Свети Винсент и Свети Яков“, основан около 1240 г. от херцог Хенри II Благочестивия, преустроен в бароков стил след напускането на францисканците и разрушен по време на Втората световна война. Дария е учила в този комплекс и една вечер, след най-красивия залез, който бях виждал над града, заснех неговата готическа кула на фона на последната лилава светлина от другата страна на улицата.

По-на изток се издига „Залата на столетието“ на Макс Берг, обект на ЮНЕСКО от 2006 г., пред която се намира мултимедийният фонтан „Хала Стулеция“ – най-големият от този вид в Полша. Единственият ми използваем кадър от него датира от първата или втората ми година като фотограф, защото при всяко по-късно посещение нещо се намесваше – строителни работи, затваряния, а през юни 2026 г. фонтанът беше буквално ударен от мълния. Преработих стария файл с днешните си умения. Урокът е ясен: не отлагай снимката.

Познан

Познан се нарича „люлката на полската държава“ и това твърдение е напълно основателно. Старият пазарен площад е запазил облика си от XIII век, заобиколен от търговски къщи, боядисани всяка в свой собствен цвят, като тесните и широките от тях все още разкриват кои са се оженили за чии вдовици преди векове. В центъра му се издига ренесансовата кметска сграда, от чиято кула всеки ден в 12 часа на обяд две механични кози се блъскат с рога, в памет на един готвач, чиято избягала вечеря спасила кариерата му. Ритмът на площада се простира от тихата зора до нощния живот, който се вие около кметството до два часа сутринта; по това време само моят затвор все още работеше. В моя пътеводител за Познан има още много неща, включително бароковата църква „Фара“ с призрачната история за органовата галерия.

Катедралата в Познан

Остров Тумски, катедралният остров на Познан на река Варта, е мястото, където започва полската история: тук през 966 г. е кръстен княз Мешко I – събитие, което въвежда Полша в християнска Европа. Първата катедрала е построена през 968 г., а по пода ѝ все още са изписани имената на първите владетели, чиито останки почиват в Златната капела – храм от XIX век, издигнат в период, когато Полша е била разделена и изчезнала от картата, за да напомня на поляците за тяхната златна епоха.

До острова се стига по моста „Епископ Йордан“, кръстен на името на първия полски епископ. В един сив, меланхоличен ден неговата боядисана в червено стоманена конструкция въздействаше на фотоапарата ми така, както червеното винаги прави.

Замъците на Познан

Познан е запазил два замъка от противоположни периоди на своята история. Строителството на Кралския замък на хълма Пшемисл е започнало през XIII век по инициатива на Пшемисл II – херцогът, който за кратко време е обединил отново Полша, преди да бъде убит една година след началото на своето царуване; възстановен след разрушенията по време на войната, днес в него се помещава музей. Императорският замък, построен през 1910 г. за кайзер Вилхелм II, е бил преустройван от всеки следващ режим и днес в него се намират кина и музеи; в една гореща неделя открихме, че градините му предлагат най-прохладната сянка в града.

От същата имперска епоха е и Големият театър, чиято фасада към парка е украсена с шест йонийски колони под фигурата на Пегас, а Университетът „Адам Мицкевич“ привлича 37 000 студенти в града; неговият партньорски университет във Франкфурт на Одер е мястото, където учих, което прави Познан да ми се струва като роднински град.

Варшава

Варшава е моята „работна“ Полша: тук се намира офисът ни на PhotoClaim, затова продължавам да се връщам тук с фотоапарат в чантата. За снимката на градския пейзаж, която исках да направя, ми отне шест години – от идеята до готовия файл. Още през 2014 г. забелязах, че един хотел е разположен точно срещу Двореца на културата и науката; PhotoPills ми показа, че слънцето залязва точно зад двореца само в средата на лятото. Сватбена покана за последния уикенд на юни най-накрая ни доведе в тази стая, а слънцето залезе точно зад шпила на двореца, докато небостъргачите около него пламнаха в ярки цветове.

Самият Дворец на културата и науката, „подаръкът“ на Сталин от 1955 г., разделя града и до днес; местните се шегуват, че терасата на 30-ия етаж предлага най-хубавата гледка към Варшава, защото това е единственото място, от което не се вижда дворецът. Наблизо паметникът на Коперник носи историята на съпротивата по време на войната – плочите му са били откраднати от окупаторите през 1942 г., а в Президентския дворец през 1818 г. се е състоял първият публичен концерт на осемгодишния Шопен, както и преговорите на „Кръглата маса“, които сложиха край на комунистическия режим. Моят пътеводител за Варшава обхваща столицата изчерпателно.

Гданск и Сопот

Балтийското крайбрежие разкрива една различна Полша. В Гданск преживях десет минути, изпълнени с драматизъм: облаците подариха пламенен залез над брега на река Мотлава, а след това се разтвориха и се изля проливен дъжд. В кадъра „Журав“ – най-големият средновековен пристанищен кран в Европа – се извисява над двама мъже, които ловят риба от стъпалата, а малкото островче от трева във водата всъщност не е такова – просто отломки, които една лодка се канеше да отвлече.

На двадесет минути нагоре по крайбрежието дървеният кей в Сопот се простира на половин километър навътре в залива – най-дългият от този вид в Европа и класическата крайбрежна алея на полския морски курорт.

Църквата на мира в Швидница

На час път от Вроцлав се издига църква, построена при условия, които са били предназначени да я обрекат на провал: извън градските стени, само от дърво, глина и слама, и в рамките на едва една година. Въпреки това лютераните от Швидница през 17-ти век я построили, като в нея има място за 5 500 души. Вътре всяка боядисана галерия, портал и величествената амвон са от дърво – това е една от само двете оцелели църкви от този вид, включена от ЮНЕСКО през 2001 г. в списъка на „Църквите на мира“ в Явор и Швидница.

Снимах я, преди да си купя статив, полулегнал на пода, за да държа фотоапарата неподвижен. Междувременно Дария, облечена в червена рокля, която случайно се съчетаваше с интериора, беше спряна от екип на „Нашънъл Джиографик“ за тяхна собствена фотосесия. Само си пожелах да можех да си заема статива им.

Снимане в Полша

Полша изисква същата дисциплина като навсякъде, само че е по-студено. Най-добрите ми снимки от Полша са направени на разсъмване: облаците над Краков, празният „Ринек“, бягането към прожекторите на Вавел, фенерите на Закопане, заснети от тъмен хълм. Изключенията потвърждават правилото за планирането: композицията във Варшава се въртеше в главата ми шест години и в PhotoPills две, преди небето да съдейства за една юнска вечер.

А обратният урок е фонтанът във Вроцлав: кадърът, който отлагаш, може да престане да съществува – било то поради реконструкция, затваряне или буквално от мълния. Ако светлината е там, заснеми кадъра.

Кога да посетите Полша

Градовете функционират целогодишно, но си разпределят сезоните помежду си. Зимата принадлежи на Закопане и Татрите, на осветените с коледни светлини мостове във Вроцлав и на празните планински пътеки, които изискват обувки с шипове. Лятото отваря високите маршрути в Татрите и носи единствените седмици, когато слънцето залязва зад двореца във Варшава; това е и сезонът на вечерите на остров Слодова и късните нощи на пазарния площад в Познан.

Пролетта и есента са компромисът на фотографите: мъгла над Вроцлав при изгрев, бурна светлина над Балтийско море и площади, които се опразват достатъчно рано, за да се поставят стативи. Декември добавя коледни пазари към почти всеки стар град.

Често задавани въпроси