Като фотограф често се озовавам в различни съдилища, където се разглеждат дела, свързани с авторското право. Някои от тези сгради са безлични и официални, докато други – макар и по-малко на брой – предизвикват определени чувства благодарение на архитектурата си, историята си или и двете. Някои сгради внушават благоговение. Други те тревожат. По някакъв начин комплексът на Окръжния съд във Вроцлав успява да предизвика и двете чувства и от години исках да се опитам да уловя това уникално напрежение във фотография.
Внушителна постройка
Строителството на сградата започва през 1845 г. и приключва през 1852 г. Проектиран от берлинския архитект Карл Фердинанд Бусе, съдебният комплекс е впечатляваща постройка. За разлика от толкова много съдилища с тяхната бруталистична, деловита визия, съдът във Вроцлав прилича на крепост, с кули от двете страни на входа. Може би Бусе е имал нестандартен чувство за хумор; комплексът, който включва съда и затвора, е построен по план на гръцки кръст, което ми се стори странен избор, имайки предвид функцията на комплекса. Две по-късни добавки към комплекса са по-модерни и типични за съдебна сграда, но не намаляват внушителния вид на оригиналната структура.
Мрачна история
Историята на сградата е също толкова зловеща, колкото и фасадата ѝ. През Втората световна война нацистите я използваха като затвор. Тя служеше и за екзекуции – осъдените на смърт от Третия райх бяха изпращани на гилотината. Повечето от тях бяха политически затворници, доведени от различни окупирани от нацистите страни в рамките на зловещата кампания на режима „Нощ и мъгла“. В комплекса са били извършени около хиляда екзекуции и, както при много тоталитарни режими, жертвите са „изчезнали“, а съдбата им е останала завинаги неизвестна за техните семейства. По-късно, след края на войната, сградата е била използвана от комунистическите власти за задържане на членове на Полската домашна армия и други членове на съпротивата. Дори в слънчев ден е трудно да не се усети тежестта на мрачното минало на сградата.
Сблъсък с историята
Може би неспособността ми да заснема съда точно така, както исках, се дължеше повече на неговото минало и на онези леки проблясъци на страх, които изпитвах, знаейки историята му, отколкото на каквито и да било технически проблеми. Години наред исках да го снимам, но никога не успявах да го направя както трябва. Трябваше да се науча да подхождам към него бавно и да не се плаша от неговата бурна история. Трябваше да си припомня, че живея в друго време и че повечето от нас, огромното мнозинство от човечеството, почитаме справедливостта и мразим злоупотребата с властта. Стоейки пред сградата в един слънчев ден, аз композирах снимката така, че величествената, призрачна фасада да е точно в центъра. Ако тя символизира едно някога брутално минало, тя символизира и тържествената необходимост от справедлива система. Препоръчвам ви да посетите Вроцлав, един скрит бисер и недооценен европейски град.
