Пловдив е вторият по големина град в България, разположен в Горната Тракийска равнина, югоизточно от София. Центърът му е обграден от пръстен от скалисти хълмове, а в старата част на града съжителстват римски, османски и възрожденски архитектурни слоеве. През 2019 г. градът беше Европейска столица на културата.

Хълмовете на Пловдив
Пловдив се издига от равната равнина сред заоблени, скалисти хълмове. Местните го наричат „градът на седемте хълма“, въпреки че един от тях е бил изкопан за добив на павета. Останалите все още се извисяват в центъра на града като острови в градската среда.
Пристигнахме през май, след една нощ в Банско под Пиринската планина. Тази вечер се изкачих на Сахат Тепе, хълма с часовниковата кула, и снимах панорамата от Сахат Тепе точно след залез слънце. Светлините на града вече бяха запалени, но небето все още запазваше цвета си.
Вдясно на този кадър светлините очертават склона на Бунарджик, Хълма на Освободителите. Паметникът на Съветската армия на върха му, известен като „Альоша“, стои там от 1957 г. Около мен студенти и двойки се настаниха върху скалите. На следващата сутрин се върнах, за да посрещна изгрева над историческия център.
Часовниковата кула на Сахат Тепе

Няколко минути след панорамната гледка часовниковата кула зад мен промени облика си. Отвън върхът ѝ сияе в бяло. Отвътре обаче лампата променя цветовете си.
Затова изчаках. Когато вътрешната светлина стана червена, кулата приличаше на фар на скалисто крайбрежие. За миг се върнах на брега на Атлантическия океан в Португалия, а не на равнина във вътрешността на страната. Този момент се превърна в кулата, сияеща над покривите, с последната оранжева светлина на хоризонта.
Заснех го с 44 мм, f/8 и ISO 100, с експозиция от пет секунди. Това беше достатъчно кратко, за да не се размаже червеното, докато цветът се променяше. След това я изрязах до моя формат със златно съотношение 16,18 x 10, който използвам за повечето градски пейзажи.
Пътеката нагоре започва близо до джамията „Джумая“, на площада над римския стадион. Изкачването отнема около десет минути.
Старият град на Пловдив

Пловдив е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. Най-ясно се виждат неговите исторически пластове в Хисар Капия – старата източна порта на крепостта на хълма. Римски основи поддържат средновековна арка от Втората българска империя. Над тях къщи от Възраждането се навеждат над улицата с широки стрехи и големи прозорци.
Разхождах се по тези калдъръмени улички преди изгрев слънце, докато лампите все още гореха. Така успях да заснема празната порта в синия час. Две часа по-късно същата улица се изпълва с туристически групи.
На няколко крачки оттам се издига църквата „Св. Константин и Елена“ с бели стени, червени керемиди и отделна камбанария. Отвъд нея по склона се редят търговските къщи от Възраждането от XIX век. Много от тях днес служат като музеи и галерии.
Римският театър и стадион
Македонският цар Филип II превзел града през IV век пр.н.е. и му дал своето име – Филипополис. По времето на Римската империя той се превърнал в значим провинциален град. Два от неговите паметници и до днес определят облика на центъра.
Римският театър се намира на седловината между два от хълмовете. Свлачище и разкопки от края на 60-те години на миналия век го извадиха отново на бял свят. Днес в него отново се провеждат концерти и оперни представления, предимно през лятото.
Стадионът, от друга страна, лежи почти изцяло под главната търговска улица. Открит е само извитият му северен край, под площада пред джамията „Джумая“. Можете да застанете на нивото на улицата и да погледнете надолу към оригиналните каменни седалки.
Площад „Стефан Стамболов“ и кметството

Тази вечер не бях планирал да направя четвърти кадър. Стативът ми беше закрепен към раницата ми и аз се спуснах по друга улица надолу по хълма. После завих зад ъгъла към площад „Стефан Стамболов“ и отново разопаковах всичко.
Пред мен фонтанът се извиваше към осветената общинска сграда. Междувременно от римския театър горе се носеше ехото на концерт на живо.
Фонтанът е симетричен, но реших да не го центрирам. Вместо това извивката му започва от долния десен ъгъл и се простира назад към фасадата. В резултат на това погледът непрекъснато се движи между двата обекта. Настроих експозицията за най-ярките струи и осветената фасада: 24 мм, f/8, ISO 100, двадесет секунди. При такава експозиция минувачите просто изчезват от кадъра.
Капана
„Капана“ означава „капан“ на български. Името подхожда на гъстата мрежа от улички между главната улица и Стария град, където лесно можеш да се объркаш. В продължение на години това беше квартал на занаятчийски работилници.
В навечерието на 2019 г. – годината, в която Пловдив беше „Културна столица“, кварталът се превърна в творческия център на града. Днес на партерните етажи се намират галерии, малки ателиета, барове с крафт бира и кафенета. Много от стените са покрити с графити и улично изкуство.
Това е и мястото, където вечерта студентската енергия на Пловдив е най-осезаема. За един фотограф „Капана“ е най-красива в часа след залез слънце, когато баровете се осветяват и уличките се изпълват с хора.
Снимане в Пловдив
Три от четирите ми снимки от Пловдив са направени в рамките на една вечер и разходка от около един километър. Панорамата, часовниковата кула и кметството бяха заснети в рамките на около един час. Четвъртата снимка беше направена на следващата сутрин преди изгрев слънце.
Времето беше решаващо. Заснех панорамата точно след залез слънце, защото няколко минути по-късно покривите на преден план потънаха в сянка. По същия начин Старият град изглежда добре само преди улиците да се напълнят с хора.
От четирите снимки именно тази с кметството е тази, която почти не направих. И все пак тя е най-силната от цялата серия. В този град най-добрата снимка беше тази, за която разгънах статива за втори път.
Кога да посетите Пловдив
Май и края на септември са най-добрите месеци за фотография. Светлината е ясна, хълмовете са зелени, а вечерите на скалите са меки. През юли и август, напротив, в равнината става горещо, макар че това е и сезонът на концертите в Римския театър.
До Пловдив се стига лесно от София с автобус или влак, а центърът е достатъчно компактен, за да се обиколи пеша. Няколко къщи от Възраждането са отворени като музеи, сред които къщите „Балабанов“, „Хиндлиян“ и „Недкович“. Един комбиниран билет важи за до пет обекта. Работното време и цените са посочени от общинския институт, който се грижи за старата част на града.
За останалата част от страната по-обширният пътеводител за България обхваща Рила, Банско и Велико Търново. Нашият пътеводител за столицата София се съчетава добре с двудневен престой тук.
Често задавани въпроси
Заслужава ли си да се посети Пловдив?
Да. Пловдив е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. Той съчетава римски театър, в който и до днес се провеждат концерти, запазен Стар град от епохата на Възраждането около Хисар Капия и хълмове с панорамни гледки в самия център. Освен това е по-малко претъпкан от много европейски градове със сходна история.
Колко дни ви трябват в Пловдив?
Два дни са достатъчни, за да разгледате основните забележителности. Един ден е достатъчен за Стария град, Римския театър, стадиона и Капана. Вторият ден ви оставя време да се насладите на залез и изгрев на хълмовете, както и да посетите музей в една от възрожденските къщи.
Кога е най-доброто време за посещение на Пловдив?
Пролетта и ранната есен са най-приятните сезони, с меки температури и ясна светлина. Май и края на септември са идеални за разходки и фотография. Юли и август са горещи в равнината, но тогава се провежда основният концертен и оперен сезон в Римския театър.
Как се стига от София до Пловдив?
Автобуси и влакове свързват София и Пловдив по няколко пъти на ден. Автобусът обикновено е по-бързият вариант – пътуването отнема около два часа. Влаковете пътуват малко по-дълго, но са удобни. Пътуването с кола отнема приблизително същото време по магистрала „Тракия“, която свързва директно двата града.
Откъде се разкрива най-красивата гледка към Пловдив?
Сахат Тепе, хълмът с часовниковата кула, предлага панорамна гледка към града, Бунарджик и паметника на Альоша. Небет Тепе, над Стария град, предлага гледка към реката и северните квартали. И двете места са на кратко разстояние от центъра и са най-красиви по залез слънце.
Пловдив град ли е, в който може да се разхождаш пеша?
Да. Старият град, римският театър, стадионът, Капана и главната пешеходна улица се намират на кратко разстояние пеша един от друг. Старият град обаче е разположен на хълм с стръмни калдъръмени улички, така че удобните обувки са по-важни, отколкото в град с равен терен.


