България се намира в югоизточната част на Европа, между водораздела на Дунава и Егейско море, и почти всичко в нея е оформено от планините: десетки планински вериги пресичат страната – от Балканската верига в центъра до Рила, Пирин и Родопите на юг. Столицата София лежи в подножието на планината Витоша; Пловдив, вторият по големина град, се простира върху равнина, прекъсната от заоблени хълмове. В продължение на векове релефът е затруднявал достъпа до страната и именно тази изолация е съхранила манастирите, планинските градове и културата, към които този пътеводител постоянно се връща.
София
София възнаграждава този панорамен изглед. През един есенен уикенд снимах залеза зад планините от ресторант на покрива, с чаша вино на масата, и си обещах, че ще се върна, за да видя останалата част от страната. От София можеш да стигнеш до около двадесет планински вериги за по-малко от час с кола, което обяснява защо градът не изпуска от поглед върховете.
Изпълних това обещание неведнъж. При по-късно посещение се настаних в подножието на Витоша, в квартал Лозенец, за да заснема сияещата мрежа от светлини на София през нощта, с Националния дворец на културата като център на кадъра и осветения стадион, блестящ на заден план. Градът е подробно описан в моят пътеводител за София; тази статия разказва как цялата страна се съчетава в едно цяло.
Катедралата „Александър Невски“
Катедралата „Александър Невски“ е един от паметниците, които първи събудиха интереса ми към фотографията, години преди да застана пред нея. Построена предимно между 1904 и 1912 г., тя е една от най-големите православни църкви в света и е тихо паневропейска: осветителните тела са изработени в Мюнхен, вратите – в Берлин и Виена, а мозайките – във Венеция.
Когато най-накрая я посетих в един слънчев есенен ден, улиците около църквата бяха почти празни и можех да застана в средата на една алея, докато ниското слънце превръщаше камъка в злато, а от близкото кафене се носеше музика. Снимах катедралата в тази последна златна светлина, като неовизантийските куполи изпъкваха в най-добрия си вид.
Национален театър „Иван Вазов“
Националният театър отвори врати през 1904 г. и след като първата пиеса, поставена там, се оказа „Изгонените“ на Иван Вазов, сградата прие името на писателя. Първият ми опит да снимам фасадата се провали; площадът пред нея беше препълнен с хора, които се наслаждаваха на кафето до нея, така че вместо това се присъединихме към тях, за да опитаме български мезета.
На следващата сутрин имах насрочено интервю за Bloomberg TV Bulgaria относно работата ми по защита на авторските права, как пазя фотографиите си и защо творците трябва да защитават това, което създават. Мястото на срещата беше точно пред театъра. Докато репортерът ме снимаше как правя снимки, аз заснех театъра в първите лъчи на зората, с позлатения фронтон, сияещ над празния площад. Някои сутрини ти носят двойна награда.
Ларго и Древна Сердика
Години наред се опитвах да снимам „Ларго“. Всяко мое завръщане в София завършваше с една и съща разходка до същия ансамбъл от сгради от 50-те години, в очакване на условия, които така и не настъпиха, докато една вечер небето най-накрая ми се усмихна и успях да заснема Народното събрание в съвършен залез, със стъкления купол на прозореца на метрото на преден план.
Този купол е другата половина от историята. София е построена върху римския град Сердика, и когато се копаеше метрото, разкопките станаха част от станцията: римски стени под стъклен навес, завършен през 2016 г., с Ларго от социалистическата епоха, извисяващ се над тях. Античността, 50-те години на миналия век и настоящето се наслагват едно върху друго в един единствен поглед, а посетителите могат свободно да се разхождат из тях.
Централните минерални бани и Националният дворец на културата
София е възникнала благодарение на минералните извори; и до днес хората пълнят бутилки с топла вода от чешмите в центъра. Изворите са били използвани още през XVI век, а сградата на баните, която стои и днес и датира от началото на XX век, съчетава стила на Виенската сецесия с византийски мотиви. Тя е обслужвала къпещите се до 1986 г., а днес в нея се помещава градският исторически музей. Снимах фасадата с ивиците зад фонтана и прекарах остатъка от престоя си, наслаждавайки се на парка отпред.
В другия край на булевард „Витоша“ Националният дворец на културата, открит през 1981 г., се превръща в цветна композиция след залез слънце: заснех двореца, осветен в лилаво над тюркоазените каскади на фонтана – един от най-големите конгресни центрове в Европа, който представя своето вечерно шоу.
Църквата в Бояна
Църквата „Бояна“ се крие в подножието на Витоша, в непосредствена близост до София – малка средновековна постройка, обгърната от високи дървета. Достъпът е строго ограничен: десет минути, по девет посетители наведнъж, поради което снимката ми е на църквата в градината ѝ, където слънчевата светлина се филтрира през листата и се превръща в мек блясък.
Ограничението съществува заради това, което се намира вътре. Фреските от 1259 г., творби на Търновската школа, са придали на фигурите индивидуални лица и емоции почти два века преди Ренесансът да превърне това в стандарт, а портретите на дарителите Калоян и Десислава са изрисувани като реални хора. Църквата е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1979 г.
Рилски манастир
Пътуването с кола от Бояна до Рилския манастир заменя градската среда с тридесет минути, през които се виждат само гори и върхове. Свети Йоан Рилски дошъл в тези планини през 10-ти век, за да се моли сам в пещера; неговото убежище се превърнало в духовен център на страната – комплекс, обграден с крепостни стени, който съхранил българската култура и ръкописите през пет века османско владичество и си спечелил името „Съкровищницата на България“. През 1983 г. той е вписан в Списъка на световното културно наследство.
Когато влезеш през портата, дворът се разкрива изведнъж – ивичести арки и боядисани портици на фона на зелените склонове. След това пуснах дрона, за да заснема панорама на манастира, самотен в долината си, с червени покриви в океан от гори, и най-накрая разбрах изолацията, която е направила това място възможно. Отидете следобед; сутринта принадлежи на туристическите автобуси.
Фреските на Рилския манастир
Главната църква, построена между 1834 и 1837 г., носи библейски мотиви по фасадата си. Над входа Христос Пантократор заема централното място на изрисувания таван, заобиколен от фрески, завършени през 1846 г. от майстори от Банско, Самоков и Разлог, сред които и прочутите братя Зограф.
Западният портик следва противоположен подход. Стените му са покрити от пода до тавана с изображения на адски пейзажи, демони и последствия, нарисувани за вярващите, повечето от които не са могли да четат, а реализмът им все още впечатлява посетителите и днес. До църквата се издига кулата „Хреля“, построена през 1334–1335 г. – най-старата сграда в комплекса, с параклис от XIV век на най-горния етаж.
Банско
Банско е най-известният ски курорт в България, но ние пристигнахме през май, извън сезона, по пътя от Рила към Пловдив, като бяхме резервирали само една нощувка. На следващата сутрин издигнах дрона над главния площад без никакви очаквания, освен любопитство, и небето ми подари два кадра: лабиринта от каменни къщи и червени покриви на стария град на фона на Пиринската планина и, от края на града, завеса от мъгла, лежаща над долината, която беше напълно невидима от земята.
Да летиш тук е удоволствие и по друг начин: България спазва стандартните правила на ЕС за дроновете и вместо подозрение реакцията на площада беше любопитство – хората искаха да надникнат в екрана. Националният парк „Пирин“ над града е обект на ЮНЕСКО от 1983 г.
Къщата „Велян“ и таверна „Барякова“
По време на османското владичество големите градове бяха под наблюдение, а скритите градчета като Банско се превърнаха в тихи пазители на българския език и традиции. Къщата „Велян“ е олицетворение на тази история: укрепена къща от XVIII век с вградени в стените скривалища, с помещения за добитък на долния етаж и жилищни помещения на горния, украсена от майстора Велян Огнев. Дария забеляза маркера за музея на картата; портата беше отворена, така че влязохме в двора със стария кладенец и боядисаната фасада и имахме мястото само за нас.
Обядът продължи образователната ни обиколка. В „Барякова механа“ – дървена къща, обграждаща вътрешен двор, – снимах масата, на която ядохме, печената пъстърва на Дария и моята „Кралска тарелка“. Търсете надписа на кирилица „Барякова Механа“; две почти идентични механи се намират в близост.
Родопите
Пътуването с кола от Банско към Пловдив следва трасето на теснолинейната железопътна линия, прокарана в Родопите, и по него се намираха две от любимите ми спирки по време на цялото пътуване. Първата беше жп гара, около която нямаше нито едно село – поддържана, с редовен график и напълно сама сред скалите. Изстрелях дрона и не видях нищо във всички посоки; усещах се като на най-отдалеченото място в Европа, което все още е свързано с останалия свят.
Втората беше панорамна площадка във формата на сърце, украсена с български рози, над село Света Петка, по пътя между Велинград и Юндола. Никой не планира такива места; урокът от Родопите е да избираш по-бавния маршрут и да спираш често.
Пловдив
Пловдив е най-изненадващият град, който съм посещавал през последните пет години. Един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа, римският Филипополис, творчески студентски квартал и география, каквато няма никъде другаде: характерни заоблени хълмове, издигащи се от градската среда като острови. От Сахат Тепе заснех панорамата малко след залез слънце – паметникът на Альоша, очертаващ склона на съседния хълм, студенти и двойки, настаняващи се върху скалите около мен.
Няколко минути по-късно часовниковата кула зад мен промени облика си. Върхът ѝ свети в бяло отвън, докато вътрешното осветление преминава през различни цветове, и когато светна в червено, кулата засия като фар над вътрешно море от покриви. За миг ми се стори, че съм на брега на Атлантическия океан, а не на Тракийската равнина.
Старият град на Пловдив
Историческите пластове на Пловдив се разчитат най-лесно при портата „Хисар Капия“, където римски основи, каменна зидария от Втората българска империя и къщи от епохата на Възраждането, построени директно върху арката, съжителстват в една-единствена структура. Разхождах се по калдъръмените улички преди изгрев и снимах празната порта в „синята час“ – такъв кадър същата улица не може да ти предложи два часа по-късно.
Градът продължаваше да импровизира. Спускайки се по хълма с вече опакованото си оборудване, завих зад ъгъла към площад „Стефан Стамболов“ и отново разопаковах всичко: фонтанът, извиващ се към осветената кметска сграда, докато от римския театър над стария град се носеше ехото на концерт на живо. 20-секундна експозиция и най-доброто място в града.
Шипка и Долината на розите
Отседнахме в Долината на розите – сърцето на българската розовомаслена промишленост – и използвахме това място като отправна точка за една много конкретна снимка. Паметната църква на Шипка, построена в памет на руските и българските войници, загинали на Шипския проход през 1877–1878 г. – битката, която обърна хода на войната и сложи край на османското владичество, – крие най-красивата си страна от пътя. Първото посещение се провали заради времето; тъй като бях на 25 минути път оттам, можех просто да се върна, и няколко дни по-късно пуснах дрона, за да заснема златните куполи, издигащи се над гората, и архитектурата в руски възрожденски стил, изникваща от безкрайния зелен склон.
По време на сезона на Фестивала на розите самият въздух в долината носи аромата им. Съчетаването на историята на прохода с живата традиция под него беше един от тихите акценти на пътуването.
Крепостта „Царевец“
Велико Търново беше столицата на Втората българска империя, а крепостта Царевец – нейната корона. Имахме само една нощ, а прогнозата беше за дъжд, затова резервирах хотела заради едно-единствено нещо: тераса на покрива с изглед към крепостта. Вечерта беше безветрена и ръмеше. Алармата все пак звънна рано и за двайсет-трийсет секунди изгревът проби пролука в облаците и озари крепостта и катедралата на върха на хълма, докато дъждът продължаваше да вали. После небето се затвори и всичко свърши.
По-късно същия ден разгледахме града пеша и аз заснех средновековната порта отвътре в една отбранителна кула, с издигнати железни шипове, така както би я видял един защитник. Подготовката не е бляскава, но в нея се крие цялата тайна: светлината не чака, докато разузнаваш.
Фотографиране в България
България ми даде два урока по време на едно и също пътуване. Първият е търпението, измервано в години: за да видя „Ларго“, ми бяха необходими няколко посещения по време на различни престои, преди един залез да оправдае всички тях, а за „Шипка“ се наложи втори опит в рамките на същата седмица. Вторият е бързината в рамките на секунди: Царевецът ми даде точно едно 20-секундно прозорче, а Пловдивската кметска сграда се появи, когато стативът вече беше прибран.
Тук дронът си заслужава мястото в чантата. Мъглата в долината на Банско, уединението на Рила и куполите на Шипка са истории, които съществуват само от въздуха; правилата за летене са стандартните за ЕС, а минувачите са приятелски настроени. А когато планинската светлина по обед стане прекалено остра, направете това, което Родопите подсказват: поемете по бавния път и оставете обходните пътища да свършат работата.
Кога да посетите България
Дългият ни маршрут премина през май, а моментът беше идеален: зелени долини, празни дворове в Банско, меки сутрини за разходка из старите градове и началото на розобера в долината около Казанлък, където фестивалният сезон достига своя връх в началото на юни. Есента е друг идеален момент; снимките ми от София със златисти дървета и ясна планинска светлина са всички от един октомврийски уикенд.
Зимата превръща страната в съвсем различна, като Банско е центърът на ски сезона в България, разположен в подножието на Пирин. Лятото принадлежи на Черноморското крайбрежие и високопланинските пътеки. Независимо от сезона, разстоянията са къси, а планините никога не са на повече от час път.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на България?
През май и юни планините са зелени, в района на Казанлък е сезонът на розобера, а времето в градовете е меко; през септември и октомври можете да се насладите на есенните цветове и ясната светлина. Зимата е ски сезон в Банско и другите планински курорти. През юли и август във вътрешността на страната е горещо, а на Черноморското крайбрежие е най-оживено.
Колко дни са ви необходими за България?
За една седмица можете да обиколите класическия маршрут: два дни в София с църквата „Бояна“, един ден за Рилския манастир, една нощ в Банско, два дни в Пловдив и една нощ във Велико Търново. Десет дни ще ви позволят да включите Долината на розите, Шипка и по-спокойни планински отклонения през Родопите.
Заслужава ли си да се пътува от София до Рилоския манастир?
Да. Пътуването отнема около два часа в една посока през все по-дива планинска природа, а изрисуваната църква, двора и обстановката нямат равни в страната. Следобедите са значително по-тихи от сутрините, когато пристигат туристическите групи. Еднодневните екскурзии от София се организират лесно, но пътуването с кола дава свободата да се задържите по-дълго.
България използва ли еврото?
Да. България прие еврото на 1 януари 2026 г., като замени лева, и е пълноправен член на Шенгенското пространство от януари 2025 г. Картите се приемат широко в градовете и курортите, макар че малките планински таверни и селските магазини все още предпочитат плащанията в брой.
Заслужава ли си да се посети Пловдив?
Да. Пловдив е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа, с римски театър, в който и до днес се провеждат концерти, запазен Стар град от епохата на Възраждането около портата „Хисар Капия“ и хълмове с панорамни гледки в центъра на града. Два дни са достатъчни, за да го разгледате добре, като в идеалния случай включите и залез от Сахат Тепе.
Как да пътувате из България?
Наетата кола е най-практичният избор за посещение на манастирите, планинските градчета и панорамните гледки, описани в този пътеводител; пътищата са планински, но разстоянията са къси. Автобуси и влакове свързват големите градове, а теснолинейката в Родопите между Септември и Добринище е сама по себе си дестинация за любителите на бавното пътуване.
Може ли да се пилотира дрон в България?
Да, съгласно стандартните разпоредби на ЕС за дроновете; за любителско и полупрофесионално летене в отворените категории не са необходими допълнителни национални разрешителни. Поддържайте визуален контакт в гориста и планинска местност и очаквайте по-скоро любопитство, отколкото подозрение от страна на минувачите. За чувствителни обекти и места с голямо струпване на хора важат обичайните ограничения на ЕС.
