Няма друго място, където пищните барокови форми да се преплитат с логиката на неокласическите правила. Този страстен танц във Виена продължава от векове и днес можете да го видите с очите си.
Красота, смесена с логика, вяра, срещаща се с освобождението, и всичко това се случва в уюта на ежедневното мирното живеене в един престижен квартал. Бих искал да ви кажа, че Виена е град на контрастите, но това не е така. Противоположностите просто се припокриват – протести срещу равенството между половете се провеждат на една улица разстояние от гей парада, а за местните това изглежда нещо обичайно.
Пътуването до Виена
Пътуването до Виена беше планирано от нас доста спонтанно. Нико има за цел да снима всички столици на Европейския съюз и след като тази година посетихме южните градове – Атина, Мадрид, Никозия – решихме да разгледаме някои съседни държави и избрахме Виена. Дария мечтаеше да се върне там, откакто беше на шестнадесет (видяла е това място за кратко по време на училищна екскурзия), а Нико беше на три години, когато беше там за последен път (не си спомня нищо).
Наехме малък апартамент през Airbnb близо до центъра на града, в четвъртия район, наречен „Виден“ – на Дария й хареса, че това е и полското име на Виена. Благодарение на това местоположение можехме да стигнем до почти всяко място с петнадесетминутна разходка. Районът изглеждаше населен предимно с австрийци. За нас двамата беше изненада да разберем, че 600 хиляди жители имат апартаменти, съфинансирани от държавата (градът има общо 1,6 милиона жители). Това е почти една трета от обществото – шапка долу пред общинския съвет! Така че отседнахме в уютен едностаен апартамент с дървени стени и се опитахме да си представим, че сме такива местни жители.
За да опознаем мястото, на първия ден просто се разхождахме из улиците на Виена, опитвайки се да уловим градския живот във фотографии, да го усетим, да го изживеем за малко, преди да се втурнем да заснемем перфектната сграда в перфектната светлина. Първите впечатления: това е град на просперитет. Също така е място, където можеш да се отпуснеш. Повечето магазини затварят в шест часа, а за пазаруване в неделя или за това любимият ви ресторант да е отворен – забравете, това е време за почивка за всички. Във Виена разумът среща удоволствието – между тях има баланс. Работите, а след това се наслаждавате на живота в просторни паркове, кафенета, обществени площади, където седите и пиете студено бяло вино с приятелите си. А икономиката е в отлично състояние.
Малко за историята на Виена
Една наша приятелка сподели веднъж, че Виена ѝ напомня за античността, но така, сякаш онези времена се случват там точно в този момент. Няма руини, но все пак може да усетите духа на древен Рим в този модерен град. Има нещо специално в него…
В началото на своето съществуване Виена е била лагер на Римската империя. През 11-ти век тя е била важен търговски център. Впоследствие, по време на династията на Хабсбургите, тя се превърна в най-големия европейски град и столица на Австрийската империя, а по-късно – на Австро-Унгария.
През 16-ти и 17-ти век Виена страда много от нападенията на османските турци. Въпреки това градът оцелява и укрепленията му стават по-силни от всякога. По време на втората обсада турската армия е разгромена от полския крал Ян Собески, което води до загуба на власт в Европа за Османската империя.
Понякога разрухата дава възможност да се създаде нещо ново. След войната с турците много сгради са възстановени в преобладаващия през 17-ти век бароков стил. Това придава на града собствен характер, белязан с пълни форми и богати цветове. От тези времена са дворците Белведере и Шенбрун с големите си градини, предназначени за разходки, където всеки детайл има значение – било то цветя, пътеки, подрязани дървета или фонтани.
Прекарахме няколко вечери в тези градини. Просто се разхождахме, пиехме вина от сорта „Грюнер Велтлинер“ (типичният сорт грозде за Австрия), наблюдавахме залеза зад бароковите ансамбли и оживения град на заден план. И не бяхме единствените там – хората разстилаха одеялата си, сядаха на тревата и си говореха, смееха се, играеха. По-малко мързеливите тичаха, правеха упражнения или просто се изкачваха до частите на дворците, разположени на хълмовете.
Стилът на Виена
През 17-ти и 18-ти век два стила в изкуството доминираха в литературата, музиката, театъра, операта, живописта, скулптурата и архитектурата – споменатите по-горе барок и неокласицизъм. Може да се каже, че тези два стила са противоположни, но във Виена те съжителстват в хармония. Можете да влезете в бароковата църква „Свети Петър“ и да се вгледате в златните фигури на библейските герои, чиито пози са толкова изразителни и изпълнени с емоции на страдание или просветление. Ще бъдете зашеметени от цветовете и пухкавите ангели, толкова типични за барока. А тези впечатления за благоденствие и езотеризъм ще се задълбочат от органния концерт на Бах, ако посетите тази църква в подходящия момент.
След това излизате навън и слънцето отнема впечатлението ви за смъртността и преобладаващото присъствие на Бога (независимо дали сте вярващ или не) и изведнъж се озовавате до двореца Хофбург, някои части от който са проектирани с простота, хармония и баланс на неокласицизма. Още няколко крачки и сте до „Helden Platz“ – „площада на героите“. Когато продължите да вървите, виждате статуята на Мария Тереза, женската императрица на Виена („Кралицата“) от златните времена, покровителка на учените и художниците. От двете страни на тази масивна статуя има две симетрични сгради, които изглеждат почти идентични – музеят на изкуствата и музеят на естествената история. Душата, противоположна на ума, същата, в равновесие, просто на различни места.
Тези връзки между душата и ума можете да откриете навсякъде в този град. Не само барокът и неокласицизмът, които на теория са противоположни, съжителстват там в равновесие. В този град има много логика. Виена беше един от първите градове, където през 18-ти век се развива почистването на града като отговор на хигиенните проблеми. Освен това, днес чешмяната вода е вкусна, тъй като достига до вас по канали от планините, разположени на 100 километра от австрийската столица, които са били построени преди век.
Но във Виена има и много душа и изразителност, които идват от 20-ти век. По това време Виена беше мястото, където се роди Ар Нуво. Да вдигнат ръка онези, които не познават музиката на Вагнер или красивите картини на Густав Климт, където реализмът се смесва с египетски символи и екзотични златни орнаменти.
Когато си мислите за Пратер във Виена, вероятно първото нещо, което ви идва на ум, е емблематичното виенско колело. Не пропускайте да посетите очарователната изложба „Prater Cabins“, скрита в Музея на Пратер, където стари гондоли са превърнати в разказвачи на историята на града.
За съжаление, една седмица не беше достатъчно време, за да опознаем града по-добре. Докато се опитвахме да наваксаме с историята и изкуството от миналите векове, нямахме възможност да се задълбочим в съвременното изкуство и живота на града.
Струва си да посетите това място и може би ще откриете, че главната атракция не е шницелът с размерите на пица (както Нико си мислеше в началото). Човек трябва да посети това място, за да изпита мирното сливане на европейското културно наследство.
