Забелязахме този „слон“, докато се връщахме от остров Берленгас към Пенише, Португалия. Въпреки че пътувахме с моторна лодка с главозамайваща скорост (почти летяхме над вълните на Атлантическия океан), капитанът на лодката намали скоростта при тази скална формация и позволи на Нико да заснеме „Слона на Берленгас“ при залез слънце.
Островите Берленгас се намират на около 10 километра от Пенише в региона Оесте в Португалия. Въпреки че целият архипелаг се състои от 3 острова с обща площ от около 985 хектара, посещенията са възможни само на остров Гранде Берленга. Гранде Берленга е дълъг 1,5 километра и широк 0,8 километра. Поради толкова малката площ, допустимият брой туристи на острова е 350 на ден. До другите два островчета – Естелас и Фарильос-Форкадос – имат достъп само учени, изучаващи флората и птиците на архипелага Берленгас.
През юни 2011 г. Координационният съвет на програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО включи архипелага Берленгас в Световната мрежа от биосферни резервати. Не можехме да оспорим това решение. Природата на Берленгас е зашеметяваща, но също така ни напомня колко силно тук хората зависят от силите на природата. При залез слънце онзи ден океанът край остров Елефанте Берленгас беше спокоен. Факт е обаче, че нито един от островите не е постоянно обитаван. Днес понякога единствените хора на Гранде Берленгас са операторите на фара, които работят на седмични смени. Още през 16 век монасите, живеещи в крепостта Берленгас, напуснаха острова. И пиратите не бяха единствената причина за това. Суровите климатични условия и отдалечеността от сушата правеха живота на острова почти невъзможен за тях.
