Малко са местата в света, където спокойствието, мащабът и архитектурният блясък се съчетават така лесно, както в Голямата джамия на шейх Зайед в Абу Даби. И все пак, да застана сам пред нея – малко след 6 ч. сутринта на първия или втория ден от Рамазана – беше момент, който не бях планирал, но който никога няма да забравя.
Това изображение не е резултат от перфектно изпълнен план. Всъщност то е резултат от едно заобикаляне. Първоначално бяхме планирали експедиция на PhotoPills, за да преследваме мъглата над хоризонта на ОАЕ. Но когато сигнал за мъгла наруши сутринта в Абу Даби, решихме да се върнем по-рано в Дубай с надеждата да я хванем над суперлуната Бурж Халифа. Спойлер: мъглата всъщност не се появи. Облаците висяха ниско, но не донесоха магията, която преследвахме.
Насаме в Голямата джамия Шейх Зайед
Тази снимка стана възможна едва през последния уикенд от триседмичния ми престой в ОАЕ. Анди, мой колега и колега фотограф, се обади и каза: “Хей, отново имам достъп за медиите до джамията. Искаш ли да дойдеш?” Намирахме се в Аджман – на повече от час и половина от Абу Даби. Но, разбира се, се съгласих. Събудихме се абсурдно рано и пристигнахме преди изгрев слънце. Около 6 ч. сутринта влязохме през странична порта, предназначена само за медии, и бяхме ескортирани покрай тих контролно-пропускателен пункт. Джамията беше затворена за обществеността, но отворена за нас. Около десет минути след този контролен пункт застанах тук, на това място.
Анди предложи да отидем по-далеч, за да заснемем красивите отражения на арките, които обграждат входа. Опитах да го направя и да, отраженията бяха прекрасни. Но нещо точно в тази точка от пътя ме спря. Осветените златни кубове, които водеха към джамията, сякаш ме привличаха. В комбинация с мекото синьо осветление на сградата – което се променя в зависимост от фазата на луната – тази сцена се усещаше балансирана, почти сюрреалистична.
По време на Рамадан осветлението се променя, за да отразява нарастването и намаляването на луната. Тъй като Рамазанът започва с първия полумесец, джамията често свети в меко синьо, което едва доловимо повтаря небето. Тази сутрин над джамията се носеха ниско надвиснали облаци – рядкост в Емирствата, където небето обикновено е чисто и равно. Почти изглеждаше, че облаците се отразяват върху повърхността на самата джамия, привличайки погледа ви към центъра на изображението.
Как е заснета тази снимка
Това не беше просто насочване и кликване.
За да запазя както детайлите в сенките, така и светлите участъци (без да издухвам нищо), използвах техниката HDR – серия от три експозиции, всяка с различни нива на яркост. По-късно ги смесих, за да балансирам екстремните контрасти на осветлението.
Също толкова важен беше и обективът с възможност за промяна на наклона. Използвах 19-милиметров тилтшифт, първоначално създаден за Nikon, адаптиран към тялото ми на Sony (тъй като Sony не произвежда тилтшифт). Този обектив ми позволява да измествам перспективата на фотоапарата нагоре, без да изкривявам линиите на сградата – нещо, с което традиционният ултраширокоъгълен обектив би се справил трудно. Въпреки че технически е с по-дълго фокусно разстояние от, да речем, 14 мм, липсата на изкривяване всъщност ми даде по-използваема композиция.
Стативът беше от съществено значение не само за остротата, но и за да ми позволи да снимам последователно множество експозиции и да премахна всякакви призраци от случайно преминаващия човек. Повечето от хората на мястото бяха част от екипа за почистване – работеха преди джамията да отвори в 9 ч. Фактът, че снимката изглежда празна? Това е търпение, дълги експозиции и малко магия при постобработката.
Съвети за снимане в Голямата джамия Шейх Зайед
- Пристигнете възможно най-рано: Общественият достъп започва в 9:00 ч., а дотогава спокойствието вече е изчезнало.
- Достъпът до медиите е от голямо значение: Ако можете, включете се във фотоекспедиция или намерете познати, които могат да ви помогнат да получите ранен достъп.
- Използвайте статив и снимайте с експозиции в скоби: Осветлението тук е динамично и предизвикателно. Смесването на HDR помага за запазване на детайлите.
- Помислете за обектив с промяна на наклона: Той ще ви осигури по-чисти линии при снимането на величествената архитектура.
- Планирайте композицията си, но не я обмисляйте прекалено: Първоначално исках да включа минарето вдясно. Това не се получи – затова вместо това се спрях на симетрията.
Заключителна мисъл
Не получих мъглата тази сутрин. Но получих нещо друго: неочаквано съвършена гледка към една от най-красивите сгради на Земята, окъпана в нежно синьо и златисто, обгърната в тишина и предложена само на мен за няколко мимолетни минути.
Понякога това е най-добрият вид снимка. Тази, която не сте преследвали.
