Черна гора се намира на брега на Адриатическо море в Югоизточна Европа, между Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Албания. Страната обяви независимост от Сърбия през 2006 г. и все още не е членка на Европейския съюз, въпреки че де факто използва еврото като своя валута. Столицата е Подгорица, културният и туристически център е обграденият с крепостни стени град Котор в Которския залив, а вътрешността на страната е доминирана от Динарските Алпи, с върхове над 2500 метра в планините Дурмитор и Проклетие.
Заливът на Котор
Пристигнахме за Нова година. Първоначалният план беше да прекараме празниците с приятели в Подгорица и да се върнем с полет до Берлин, но няколко дни преди полета осъзнахме, че ако отложим завръщането с 48 часа, най-накрая ще можем да отидем с кола до Котор. Пътуването се раздели на две части: три дни в столицата, а след това два в залива.
Заливът на Котор на местно ниво се нарича Бока, „заливът“. Той се простира на 28 километра навътре в сушата от Адриатическо море, обграден от два хребета на Динарските Алпи. Хората често го описват като фиорд, което е геоложки погрешно (това е потънал речен каньон), но визуално достатъчно точно, за да се запази сравнението. Заливът заедно с околните селища е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1979 г. като Природен и културно-исторически регион на Котор.
По крайбрежието има редица стари градове, които не успяхме да разгледаме: Рисан, Тиват, Пераст, Прчань, Херцег Нови. Всеки от тях е малко пристанище със свои църкви и дворци от венецианската епоха. Останахме в стените на Котор и снимахме залива отвисоко. Години по-късно, докато преглеждах снимките от пътуването, намерих панорамата на залеза от горните крепостни стени, която тогава не бях обработил. Този кадър е снимката в началото на този пътеводител.
Котор
Котор е средновековното пристанище, обградено с крепостни стени, разположено в горната част на залива. Първото документирано споменаване на града датира от 168 г. пр.н.е., когато той е бил част от римската провинция Далмация, а оттогава Старият град е преминал през византийско, венецианско, османско, хабсбургско и наполеоново владичество. Всеки от тези периоди е оставил видима следа: порта, църква, участък от стена.
Най-голямото преживяване за фотографите е изкачването до замъка Сан Джовани на хълма Св. Йоан, но Старият град на нивото на улиците също си заслужава да бъде посетен рано сутрин. Котките са част от идентичността на града (всеки магазин за сувенири продава пощенски картички с тях) и малките площади между църквите и дворците се опразват напълно в часа преди изгрев слънце. За по-задълбочена разходка по улиците през всяка порта, площад и крепостна стена, вижте нашия специален пътеводител за Котор.
Първият кадър, който се опитах да заснема тук, беше панорамата при дневна светлина от средата на изкачването – образ, който носех в съзнанието си още от 2015 г., след като видях версията на Елия Локарди за същия изглед. От Берлин пътуването е дълго и неудобно, затова се наложи да направя новогодишен обход през Подгорица, за да стигна най-накрая дотам.
Старият град има три порти: Морската порта (главният вход, построен през 1555 г. по време на венецианското владичество), Северната порта и по-голямата Южна порта. Северната порта е построена през 16-ти век в чест на победата на Котор над османския адмирал Хайреддин Барбароса и е запазена в забележително добро състояние. Ров с тюркоазена вода все още тече покрай стената до нея.
Снимах портата откъм реката при първите лъчи на зората от долината под хълма Св. Йоан, половин час преди изгрев слънце. Избрах това място, защото оттам се откриваше чист изглед към крепостта Котор на склона над портата. След като направих снимката, с Дария се качихме на стените и обиколихме целия им периметър – частта от Котор, която повечето посетители пропускат.
Втората новогодишна гледка се разкри пред самата Морска порта, където празничните светлини все още бяха запалени, а улиците – пусти. Морската порта в новогодишната сутрин предлага по-спокойна картина в сравнение с изкачването към крепостта, но именно тя показва защо зимното пътуване до Котор е толкова различно от лятното.
Катедралата „Свети Трифон“ в Котор
Катедралата „Свети Трифон“ е осветена през 1166 г. По-стара църква, намираща се на същото място, е съхранявала мощите на светеца още от X век, а местните жители и до днес смятат Трифон за покровител и защитник на Котор. Настоящата романска фасада и двойните кули представляват третата или четвъртата версия на сградата, тъй като през вековете катедралата е била многократно разрушавана от земетресения.
Пристигнахме пред църквата няколко дни след Нова година, поради което празничните светлини все още бяха окачени по околните сгради, когато направих снимката. Площадът пред катедралата е покрит с блед мрамор и при първите лъчи на зората камъните отразяват достатъчно светлина, за да се чете ясно дори преди слънцето да е изгряло напълно. Нямах време да се кача на кулата на катедралата, за което сега съжалявам. При следващото посещение.
Крепостта Котор в Черна гора
Крепостният комплекс на хълма „Сан Джовани“ е това, заради което идват повечето фотографи. Кулите, крепостните стени и замъкът „Сан Джовани“ на върха заедно образуват една от най-добре запазените средновековни отбранителни системи в Адриатическо море. Мястото е обитавано още от времето на илирийците, император Юстиниан I възстановил укрепленията през VI век, а венецианците ги разширили в края на Средновековието.
Изкачването е по около 1300 стъпала до около 1200 метра над залива. Части от пътеката са частично разрушени, подпорните стени на места са паднали, а земетресението от 1979 г. е оставило щети, които все още са видими по пътя нагоре. По пътя нагоре забелязах дневната композиция, образувана от разрушените крепостни стени, които се превърнаха в своя собствена рамка: камък, небе и заливът, спускащ се вдясно.
Изкачих се два пъти за два дни, веднъж за рамката при дневна светлина и веднъж, за да изчакам синята час. При второто изкачване Дария тичаше нагоре-надолу по горната стълба, за да се стопли, докато аз държах позиция с фотоапарата. Беше януари, а вятърът от залива пронизваше всичко, което си носил от берлинската зима.
Основната снимка на самия комплекс направих от долината с телеобектив – замъкът „Сан Джовани“ отдолу, като изчаках късното слънце да озари горните кули. В първия следобед от посещението ни, когато ниски дъждовни облаци се носеха от залива, улових различна версия на същия обект: замъкът, обгърнат от облаци, с горните крепостни стени наполовина скрити от времето.
Залив Котор през нощта в Черна гора
Снимката, която се опитвах да заснема от върха, беше заливът по време на „синия час“. До залез слънце на втората вечер най-накрая успях. Години по-късно, докато преглеждах снимките по пътя към дома, открих кадър от същата гледна точка, който тогава не бях обработил – с небето, напълно озарено от последните лъчи на слънцето. Това е снимката в началото на този наръчник.
Нощната версия е уникална. Осветеният бряг след залез слънце изглежда почти като същата композиция като панорамата при дневна светлина, с изключение на това, че геометрията на залива сега е очертана от лампите по бреговата линия. Същата гледна точка, четири часа чакане, напълно различна снимка.
Подгорица
Подгорица е най-малката европейска столица, която сме посещавали. В градската агломерация живеят около 150 000 души, а по мащаб градът прилича повече на регионален германски окръжен град, отколкото на европейска столица. Долината е обградена от тъмната линия на черногорските планини, която се прокрадва в почти всеки широк кадър на хоризонта, включително и в снимката на модернистичния градски пейзаж, която направих отвисоко на втория следобед.
Това, което ни остана в спомените от Подгорица, бяха хората. На втория ден от пътуването един приятел ни припомни инцидент от 2013 г.: румънски автобус се преобърна на около 40 километра от града и толкова много жители се явиха да дарят кръв в местните болници, че лекарите трябваше да помолят хората да спрат да идват. Оттогава Дария и аз използваме израза „като в Черна гора“ като съкращение за този вид топлота, когато сравняваме как ни третират непознати в други страни.
Катедралата на Възкресението Христово
Катедралата на Възкресението Христово (Saborni Hram Hristovog Vaskrsenja) е най-забележителната религиозна сграда в Подгорица. Външният ѝ вид следва византийския стил толкова точно, че на пръв поглед предположих, че е на поне век, вероятно съвременна на църквата „Св. Трифон“ в Котор. Строителството всъщност започна през 1993 г. и приключи през 2013 г.
Вътрешността на катедралата „Възкресение Христово“ е мястото, където сградата се издава. На пръв поглед фреските изглеждат като типични за високовизантийското изкуство, докато не започнете да разчитате фигурите. Една от стенописите показва Маркс, Енгелс и Тито в ада. Щом забележите този детайл, останалата част от иконографията се преосмисля: това е църква от 21-ви век, която разказва за най-новата история на Черна гора, облечена в средновековни одежди. Ефектът е смущаващ на живо, което, според мен, е и целта.
Мостът „Милениум“ в Черна гора
Въженият мост над река Морача е съвременната забележителност в силуета на Подгорица. Този пешеходен и автомобилен мост, известен като „Мостът на хилядолетието“, бе открит през 2005 г. и до днес остава най-сниманата съвременна конструкция в града. Въжетата са светлосиви, пилоните – бели, а на фона на тъмните планини зад него целият мост изглежда като изчистена графична линия.
Заснех го от брега на реката с центъра на града на заден план. Снимката изглежда повече като пейзаж, отколкото като градски пейзаж, защото силуетът на Подгорица е нисък: планините заемат по-голямата част от горната половина на кадъра. Контрастът в снимката е действителният обект. Кули от комунистическата епоха от едната страна, модерни жилищни блокове от другата, а между тях мост от 21-ви век. Това е най-краткото обобщение на града, което успях да събера в един кадър.
Паметник на Владимир Висоцки
По брега на реката, близо до моста, се издига бронзова статуя на Владимир Висоцки – руски поет, певец и актьор, починал през 1980 г. Висоцки никога не е живял в Черна гора, но е написал известен стих за страната: „Съжалявам в този живот, че нямам два корена и не мога да нарека Черна гора моя втора родина.“ В Подгорица има много малко паметници в границите на града. Фактът, че един от тях е посветен на руски поет, говори много за това колко сериозно черногорците са приели това уважение.
Композицията е толкова пряма, колкото и значението. Бронзова фигура на жълт фон в парк край реката, с белите пилони на Моста на хилядолетието, издигащи се зад нея. Снимах я в един слънчев следобед в края на декември.
Часовниковата кула (Сахат Кула) в Подгорица
Османската часовникова кула от 17-ти век, наричана на черногорски „Сахат Кула“, датира от османския период и е една от най-старите запазени постройки в града. Кулата е защитена от закона като културен паметник. В края на 19-ти век на върха на кулата е добавен кръст, за да отбележи прехода на града от османско към християнско черногорско управление, макар че не успях да го побере в кадъра от ъгъла, от който снимах.
Това, което ме изненада в стария център на Подгорица, беше колко жилищен беше той. Излизайки от кулата, градските блокове бързо се превръщат в ниски къщи и тесни улици. Точно зад кулата има ресторант, наречен „Под Волат“, който се превърна в нашето любимо място за обяд. Щедри черногорски месни ястия, разумни цени, без преструвки. Струва си да го посетите, ако ядете месо.
Кратка разходка извън центъра ще ви отведе до хълма Горица (на черногорски „Горица“ означава „малък хълм“, а „Под-горица“ – „под малкия хълм“, откъдето идва и името на столицата). На върха се намира малката православна капела над Подгорица, църквата „Свети Георги“, най-старата църква в града, датирана от повечето източници между IX и XI век. Църквата беше затворена, когато я посетихме, затова вместо това се разходихме из околното гробище. Надгробните плочи са толкова изветрели, че надписите са частично нечетливи.
За какво не се отнася това ръководство
Черна гора е малка (около половината от площта на Белгия), но на тази територия се събира по-голямо разнообразие от пейзажи, отколкото би могло да се предположи според размерите ѝ, а по-голямата част от тях не е включена в този пътеводител. Не сме заснели Националния парк „Дурмитор“ на север, каньона на река Тара (по някои измервания най-дълбокият в Европа), планината Ловчен над Котор, нито крайбрежните градове на юг от залива: Будва, Свети Стефан, Улцинь и района на Скадарското езеро. Пропуснахме и другите селища, включени в списъка на ЮНЕСКО, около самия Которски залив: Пераст, Прчань, Рисан, Тиват, Херцег Нови.
Пътуването продължи четири дни. Страната заслужава три седмици. Това, което ви представяме тук, е задълбочен поглед върху два града, а не пълен списък. Когато се върнем, ще започнем от пропуснатите региони.
Кога да посетите Черна гора
Крайбрежието е средиземноморско, като август е най-горещият и най-оживеният месец. Ние го посетихме в края на декември и началото на януари и го намерихме почти идеален за фотография: празни улици в Котор, все още запалени празнични светлини и ниско зимно слънце, което подчертава красотата на каменните фасади. Недостатъкът през зимата е, че някои горни участъци от пътеката към крепостта Котор могат да бъдат хлъзгави и изкачването изисква повече внимание.
Май, юни и септември са най-популярните месеци. Заливът е достатъчно топъл за плуване, планините във вътрешността са достъпни, а Котор все още не е препълнен с тълпите от круизни кораби, характерни за разгара на лятото. През юли и август крайбрежието е препълнено. Вътрешността на планините, напротив, е най-достъпна по това време.
Храна и напитки в Черна гора
Черногорската кухня съчетава балкански и средиземноморски традиции. По крайбрежието можете да опитате печена риба, октопод, прошуто от Негуши (пушена шунка, зрела в едноименното планинско селище) и плътното местно сирене. Във вътрешността, в Подгорица, менютата са насочени към печено месо, чевапи, плескавица и яхнии като япрак. „Под Волат“ зад Часовниковата кула е месотопченето в Подгорица, към което се връщахме отново и отново.
Що се отнася до напитките, страната произвежда прилично червено вино от местния сорт грозде „Вранец“, а ракията (наричана местно „лоза“) е навсякъде. Валутата е еврото, въпреки че Черна гора не е член на еврозоната или на ЕС, което улеснява пътуването от всяка друга точка в Европа.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Черна гора?
Май, юни и септември предлагат най-добрия баланс между топло време, достъпни планини и Котор, където все още може да се разхождате. Юли и август са горещи и пренаселени по крайбрежието, особено когато круизните кораби са в пристанището. В края на декември и началото на януари в Котор е тихо и подходящо за фотография, въпреки че някои пътеки към горната крепост са хлъзгави през зимата.
Колко дни са ви необходими в Черна гора?
Четири дни са достатъчни, за да разгледате Котор и Подгорица на спокойно темпо, по два дни за всеки град. Седем до десет дни ви позволяват да добавите Национален парк Дурмитор, Ловчен и южното крайбрежие около Свети Стефан и Будва. Две седмици са по-реалистичен вариант: страната предлага по-голямо разнообразие от пейзажи на малка площ, отколкото показва картата.
Черна гора членува ли в Европейския съюз?
Не. Черна гора е страна кандидатка за членство в ЕС, като преговорите все още продължават, но към момента тя не е държава-членка. Страната използва еврото като де факто валута, което улеснява пътуването от останалата част на Европа. Все още се извършват гранични проверки при преминаване от Хърватия или Босна и Херцеговина.
Как се стига от Подгорица до Котор?
С кола пътуването отнема около 90 минути по магистрала E80 през планините, като по време на спускането към залива се разкриват прекрасни гледки. С автобус същият маршрут отнема около два часа, а автобусите тръгват често от централната автогара в Подгорица. Няма директен влак. Ние пътувахме с кола по време на новогодишно пътуване и установихме, че пътят е чист през зимата.
Дали Которският залив наистина е фиорд?
От геоложка гледна точка – не. Заливът е потънал речен каньон (рия), а не ледников фиорд. Визуалното впечатление от стръмните планински склонове, спускащи се към дълбоките води, все пак достатъчно наподобява норвежки фиорд, за да се наложи това сравнение в туристическите брошури. Заливът на Котор и околностите му са включени в списъка на ЮНЕСКО от 1979 г.
Трудно ли е изкачването до крепостта Котор?
Да, повече, отколкото подсказват снимките. Пътеката се състои от около 1300 стъпала, които водят до височина от около 1200 метра над залива. Някои участъци са частично повредени, ограждащите стени на места са срутени, а повърхността е неравна. Носете подходящи обувки, вземете вода и тръгнете рано, за да избегнете както жегата, така и тълпите. Гледката от върха оправдава изкачването през всеки сезон.
Заслужава ли си да посетиш Подгорица като фотограф?
Подгорица е малък град и си заслужава да му отделите два дни, а не пет. Основните забележителности са Катедралата на Възкресението Христово (в съвременен византийски стил, с изненадващи фрески в интериора), Мостът на хилядолетието над река Морача и Часовниковата кула в стария център. Главната сила на града е това, което не се вижда на снимките, а именно колко гостоприемни са жителите му.
Каква валута се използва в Черна гора?
Еврото, въпреки че Черна гора не е член на Европейския съюз или на официалната еврозона. Страната прие германската марка през 1999 г. и премина към еврото през 2002 г. заедно с официалните членове на еврозоната. Картите се приемат широко в Котор и в центъра на Подгорица; парите в брой са по-полезни в по-малките села и по планинските проходи.
