Щом видиш снимка на Которския залив, заснета от древните руини в планините над него, не можеш да не мечтаеш да посетиш това място. Котор в Черна гора беше фотографска мечта за Нико в продължение на поне две години, но пътуването от Берлин винаги му се струваше толкова дълго, тъй като нямаше удобни полети.
Така беше до момента, в който решихме да прекараме Нова година в Подгорица, която се намира само на 65 км с кола от Котор – не можехме да пропуснем тази възможност.
На първия ден от 2017 г. напуснахме Подгорица и се отправихме към Котор. Като имахме предвид, че на 1 януари автобусите за Котор са по-малко, взехме такси.
Това се оказа много добра идея, тъй като времето беше просто идеално и в продължение на около 2 часа имахме време да се насладим на пейзажа с тъмнозелените долини и черните планини (откъдето идва и името „Черна гора“).
На върховете се бяха настанили само няколко пухкави облачета и ни се струваше, че изглеждат уморени след празненствата от снощи. Няколко пъти сърцата ни затуптяха, когато шофьорът взе 180-градусови завои и за миг успяхме да зърнем пропастта и тюркоазеното море.
Фиорд в Южна Европа
Когато стигнахме до Котор, кръвното ни налягане се повиши още повече от вълнението. От брега не се виждаше Адриатическо море. В тази част на Черна гора морето навлиза дълбоко в сушата и планините, създавайки рия – потопен речен каньон, който прилича на фиорд – Бока Которска на местния език.
Водата беше тюркоазена, което контрастираше с надвисналите скали – Оржен и Ловчен, които от този ъгъл изглеждаха така, сякаш затварят залива. Зад нас белите сгради на града контрастираха с тъмните планини, които се издигаха над малките бледи постройки.
В топлата светлина на залязващото слънце се виждаше древната крепост Котор – толкова спокойна и пуста по това време.
Градът на котките
Оставихме багажа си в апартамента ни от Airbnb, взехме фотоапарата, няколко парчета пица и отидохме да снимаме, преди да падне нощта. Беше чудесно начало на новата година! След няколко часа разходка открихме, че Котор е доста интересен и през нощта.
Цялата настилка в града беше покрита с бели калдъръмени плочи, които, когато се навлажняваха от вечерния въздух, отразяваха светлините така, че целият град изглеждаше сякаш е изваян от мрамор. В магазините за сувенири видяхме пощенски картички с „которските котки“. В началото си помислихме, че това е заради камъните (на полски „калдъръм“ се нарича „котешки камъни“), но после, когато погледнахме надолу, видяхме много котки с най-различни форми, размери и цветове, които тичаха по улиците и мяукаха шумно. Това беше истински град на котките!
Старият град Котор и Венецианската крепост като обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО
Котор е обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО – както и старият град на Котор, така и венецианската крепост на хълма Свети Йоан. Самият стар град е малък (961 жители, според Уикипедия), но можете да се изгубите по всяко време. Въпреки това, има едно нещо, в което можете да бъдете сигурни – щом си помислите, че сте се изгубили, в крайна сметка винаги ще се върнете на площада пред катедралата „Свети Трифон“ – седалището на римокатолическата епархия.
Катедралата е построена през 1166 г. и е една от най-богато украсените сгради в Котор от средновековието. Тя се издига почти в центъра на града и е впечатляващо да се види как белите ѝ стени контрастират с планините на фона. Освен тази катедрала, на Нико му хареса архитектурата на Морската и Речната порта на Котор – части от укрепленията на града, които датират от 9-ти век. Хареса му толкова много, че се събуди преди изгрев слънце, за да ги заснеме в „синята час“, когато градът все още спи.
Посещение на Котор през зимата
Зимата е подходящо време за посещение на Котор, тъй като няма много хора, пристигащи с круизни кораби. Можехме да се насладим на града, без да се провираме през тълпите. Това беше и добра възможност за Нико да направи снимки без хора на тях. Обаче, веднага щом решихме да се изкачим до венецианската крепост, откъдето се разкрива гледка към града, открихме, че не сме единствените чужденци наоколо и ни се стори, че всички просто идват в Котор, пропускат града и отиват да разгледат крепостта.
Венецианската крепост на хълма Свети Йоан
Прекарахме почти целия ден на хълма „Сейнт Джон“, където се намира крепостта. Ходихме нагоре-надолу, опитвайки се да намерим идеалния кадър за снимки, през цялото време задъхани, възхитени от гледката към града с червените му покриви под краката ни, тюркоазените води на залива и изглеждащите заплашително тъмни планини над нас.
Крепостта в Котор, разположена на хълма Свети Йоан, съчетава архитектурни елементи от илирийския, византийския и венецианския стил. Крепостта е построена през VI век от император Юстиниан I. Строителството обаче е завършено по време на венецианското владичество, когато градът преминава под венецианска власт. Днес руините на крепостта са единствените останки от нейната слава, но все още са зашеметяващи, и не само защото трябва да се изкачат стотици стръмни стъпала, за да се види изцяло. Самото изкачване беше доза адреналин, тъй като стъпалата не са добре възстановени навсякъде, а понякога гледката беше точно под краката ни.
Приключение из укрепленията на Котор преди началото на реставрационните работи
Укрепленията на Котор бяха сериозно разрушени от земетресения, като последното беше през 1969 г. Същата година те бяха включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното наследство в опасност. Въпреки че реставрацията се състоя през 2003 г., тя беше извършена предимно в града. Горната крепост все още носи белезите на времето, ерозията и земетресенията – така че, когато сте там, внимавайте къде стъпвате! Въпреки това, в тези незапазени руини открихме една меланхолична красота. Затова в крайна сметка бяхме много щастливи да я видим в този див вид, преди реставрацията да промени облика ѝ.
Можеш да опишеш историята на Котор, да разкажеш как изглежда, но думите понякога не са достатъчни. В крайна сметка, след като видя снимките от фотоапарата на Нико, Дария се отказа да пише нещо, което да се равнява на гледките, запечатани на филм. Контрастът между цветовете на водата, тъмните планини и градските сгради беше уникален. Въпреки че Котор не беше лесно достъпно място за нас, не съжалявахме за усилията, които положихме, за да стигнем дотам и да видим този град на контрастите.
