Чешката република е страна без излаз на море, разположена в сърцето на Европа, граничеща с Германия, Австрия, Полша и Словакия, като на запад се простира историческата област Бохемия, а на изток – Моравия. Прага, столицата ѝ, разположена на брега на река Влтава, притежава един от най-големите запазени исторически центрове на континента. Отвъд нея се простират курортните градове на Западна Бохемия, пясъчният район на „Бохемска Швейцария“ на границата с Германия и старият сребърен град Кутна Хора, намиращ се на час път на изток.
Прага
Прага е мястото, откъдето започва моята чешка история. Учих там един семестър, срещнах Дария в града, а години по-късно се оженихме в Стария град. Всяко завръщане ми подарява нова композиция или стар изглед, който изглежда по-различно в нова светлина, и именно затова столицата заема по-голяма част от архива ми, отколкото която и да е друга чешка дестинация.
Градът е бил седалище на бохемските крале и резиденция на императорите на Свещената Римска империя, а Втората световна война го е застигнала почти незасегнат. Резултатът е архитектура от всяка епоха, съчетана рамо до рамо – от готика през барок до ар нуво. Любимата ми гледка е тази по-горе: замъкът и Карловият мост от другата страна на Влтава, където тихата зона в иначе бурните води удвоява всяка светлина. Дария непрекъснато ми казва да намеря нещо ново, а аз въпреки това продължавам да снимам същото; вечерта, когато заснех този кадър, стигнах до мястото с трамвай, само минути преди дъждовните облаци да сложат край на здрача. Описвам града подробно в пълния си пътеводител за Прага; тук са местата, към които продължавам да се връщам.
Пражкият замък и катедралата „Свети Вит“
Пражкият замък е основан през 9-ти век и често се посочва като най-големият древен замъчен комплекс в света. Връзката ми с него е чрез баща ми: той е заснел гледката от замъчната порта към града десетилетия преди аз да застана на същото място преди зазоряване, за да направя своя собствена версия на неговата композиция.
В рамките на комплекса се извисява катедралата „Свети Вит“ – най-голямата църква в Чешката република и сграда, толкова висока, че за да я заснема цялата от двора, ми отне години наред да се връщам там с по-добри умения и оборудване. Първата църква на това място е построена през 930 г. Според една от версиите херцог Вацлав е избрал Свети Вит за покровител, защото името на чешки – „Свати Вит“ – звучало почти идентично с „Свантевит“, езическо божество, което неговият народ вече почитал. Замъкът беше и обектът на първата ми нощна снимка, направена със статив, заснета през първия уикенд след като го купих.
Карлов мост
Строителството на Карловия мост започна през 1357 г. по времето на Карл IV и в продължение на векове той беше единственият постоянен мост над река Влтава в Прага: 516 метра каменна конструкция, свързваща Стария град с Мала Страна. Преминавам по него при всяко посещение, най-добре призори, когато мостът е празен под лампите си и 30-те барокови статуи сякаш сами охраняват прехода. Една неделна сутрин една статуя улови първите лъчи на слънцето в пълна тишина, докато зад нея замъкът се събуждаше. Най-известната от тридесетте е тази на Свети Йоан Непомук, хвърлен от този мост през XIV век; казват, че ако докоснеш плочата в основата ѝ, това ще ти гарантира завръщане в Прага.
Мостът предлага прекрасни гледки от всеки ъгъл. От брега на Стария град арките му насочват погледа през реката към Мала Страна и замъка над нея. През нощта снимам кулата на Староградския мост от място на брега, което повечето фотографи пропускат, след като „синият час“ приключи. А самата кула е отворена за посетители: когато мостът отдолу беше прекалено претъпкан, за да работя, се изкачих на нея и намерих отворен прозорец, който обрамчваше замъка при залез слънце – композиция, която не бих могъл да планирам.
Староградският площад
Площадът на Стария град обикновено е препълнен с туристи, които чакат Астрономическия часовник – механизъм, инсталиран през 1410 г. и често посочван като най-старият все още функциониращ астрономически часовник. Ако настроите алармата достатъчно рано, площадът разкрива съвсем друго лице: снимах Старата кметска сграда в 4:24 сутринта с 10-милиметров обектив и в кадъра нямаше никой. Тази снимка има специално значение за мен, защото една година след като я направих, Дария и аз преминахме през същите тези врати за сватбата ни.
Кулата на същата тази сграда е най-добрата гледна точка към площада. От върха ѝ църквата „Света Дева пред Тин“ блести в нощта – готическата базилика, чието строителство е продължило от XIV до началото на XVI век. Галерията е ветровита и твърде тясна за статив, затова закрепих фотоапарата си на парапета с Gorillapod. От същата кула привечер проследих с поглед покривите по Кралския път до полумесеца над Пражкия замък – коронационният маршрут, по който бохемските крале вървяха от Стария град до катедралата „Св. Вит“. Цялата Стара част е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство от 1992 г.
Мала Страна
Пресечете моста и ще влезете в Мала Страна, „Малката страна на реката“. Тя е основана като самостоятелен град през 1257 г. от крал Пржемисл Отокар II и е официално присъединена към Прага едва през 1784 г. След хуситските войни и многократните пожари това беше беден квартал; пристигането на кралския двор около замъка по-късно привлече аристократи и художници, а техните дворци все още се издигат по улиците му, като много от тях днес са посолства.
Именно Дария ме спря в една от тесните ѝ улични алеи по пътя ни към фотосесия в замъка. Сутрешната светлина падаше върху сграфито орнамента на арка, прекосяваща калдъръмена алея, а в другия край на улицата беше паркиран ментовозелен ретро „Фолксваген Бийтъл“. Понякога един малък орнамент носи целия кадър.
Винохради и парк „Летна“
Кварталите извън центъра, който прилича на пощенска картичка, си заслужават собствени вечери. Преди и след сватбата ни живеехме близо до площад „Йиржи з Подебрад“ във Винохради – квартал, чието име означава „лозя“ – и два дни след церемонията снимах църквата „Най-Свещеното Сърце на нашия Господ“ под нощното небе, забележителната сграда на Йоже Плечник от 1932 г., с телевизионната кула в Жижков, осветена в цветовете на чешкото трикольор зад нея.
От другата страна на реката паркът Летна се издига над Влтава, където някога стоеше огромният паметник на Сталин; на негово място сега стои гигантски метроном. От стъпалата му наблюдавахме залез, какъвто никога преди или след това не бях виждал в Прага – цялата редица от мостове над Влтава се оцветяваше в розово под облаците. Златният град онази вечер изобщо не беше златен.
Национален парк „Бохемска Швейцария“
В близост до село Хрженско, на границата с Германия, се намира „Правчицката порта“ – най-голямата естествена арка от пясъчник в Европа, с ширина 26,5 метра в основата и височина 16 метра. Катеренето по нея е забранено от 1982 г. с цел опазване на подлагащия се на ерозия пясъчник, поради което сцената от „Хрониките на Нарния“, в която децата тичат по нея, е заснета в студио. Дария и аз се изкачихме тук в началото на есента, когато първите дървета започваха да променят цвета си, а арката се извисяваше над цветна долина, а зад нея се простираха Елбските пясъчникови планини.
До арката принцовете от Клари-Алдринген построиха „Соколиното гнездо“ – ловна хижа, превърната в хотел с ресторант, която все още функционира. От скалния надвес над терасата лоджът и есенните скали се побират в един кадър; да седиш там с чешка бира и тази гледка е награда сама по себе си. Същият пясъчен пейзаж продължава отвъд границата като Саксонска Швейцария, което лесно може да се съчетае с фотографско пътуване до Дрезден.
Кутна Хора
Среброто е открито в околностите на Кутна Хора през XIII век и през следващите триста години градът се съревноваваше със самата Прага по икономическо и политическо значение. Основният руден пласт е бил наводнен през 16-ти век, а мините са били окончателно изоставени през 18-ти, но силуетът на града все още носи следи от някогашната му слава: отвъд лозовите тераси куполовидните шпилове на църквата „Света Барбара“ се извисяват до бившия йезуитски колеж – църквата е готически шедьовър, финансиран изцяло с пари от минното дело.
Друга забележителност на града е костницата в Седлец – капела, украсена със скелетите на повече от 40 000 души. Посетих я преди повече от десетилетие и споменът за тази зала все още ми настръхва кожата. Кутна Хора се намира на около час източно от Прага и е обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1995 г.
Карлови Вари
Карлови Вари е най-големият от чешките курортни градове, исторически известен с 13 горещи извора и около 300 по-малки; минавате покрай тях почти на всяка крачка, докато се разхождате из центъра. Лечебният ефект на водата тук е известен още отдавна, преди градът да получи своето име.
Времето по време на посещението ни беше мъгливо и далеч от идеалното за фотография, затова реших да се възползвам от това: при обработката на снимките подчертах цветовете, които придават на гледката по брега на река Тепла към Колонадата на мелницата умишлено ретро излъчване, а зад нея се издигат курортните къщи, наредени по залесения склон. Заедно с Марианске Лазне и Франтишкове Лазне градът съставлява „златната троица“ на западночешките курорти.
Марианске Лазне
Марианске Лазне (Marienbad на немски) събра невероятен списък от гости в разцвета си: Гьоте, Шопен, Вагнер, Едисън, крал Едуард VII, цар Николай II. Символът на града е Колонадата „Максим Горки“ – необарокова конструкция от чугун, построена през 1888 и 1889 г. Отидох там с намерението да снимам симетричните колони, а ниското слънце ми помогна: златистият интериор на колонадата беше празен, а чугунените елементи хвърляха дълги сенки по алеята.
След това погледнах нагоре и прекарах почти тридесет минути, разглеждайки фреските, изрисувани по тавана на колонадата — кръгли пана с фигури и летящи сфери, които се възприемат като метафора на човешкото желание да лети. Винаги поглеждайте нагоре в една сграда, която няма равна на себе си.
Изворите на Марианске Лазне
Изворите са причината за съществуването на града и всеки от тях се слави със собствена репутация. „Рудолуфски извор“ (Rudolfův Pramen) извира вода с високо съдържание на калций под бяла колонада в класически стил. Изворът „Амбрози“ е обгърнат от по-хубава легенда: ако пиеш от него, ще намериш сродната си душа в рамките на една година. В същия месец, в който Дария и аз се запознахме, тя пиеше от водата му.
Колонадата променя облика си след залез слънце. В „синия час“ осветената фасада придобива крехкостта на стара музикална кутия на фона на мастиленочерното небе, а през летните вечери „Пеещият фонтан“ до нея представя своите хореографирани шоута.
Франтишкови Лазни, третият и най-малкият от трите курорта, е лично място за мен: баба ми е родена в този регион и е живяла тук до края на Втората световна война, а местната кухня все още има вкуса на ястията, които тя ми готвеше. Връщаме се със семейството, обикновено само за обяд и бавна разходка по жълтия неокласически булевард, където никой не бърза и целият ден минава като в забавено време.
През 2021 г. и трите западночешки курортни градове бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство като част от „Великите курортни градове на Европа“ – една транснационална номинация, споделена с Баден-Баден, Виши и Бат.
Фотографиране в Чешката република
Най-добрите ми кадри от Чехия бяха заснети, преди будилниците на повечето хора да са зазвънели. През лятото сутрешният „син час“ започва около 3 ч. сутринта, затова резервирам апартаменти в близост до обекта и планирам нощта като график за снимки. Не винаги всичко върви по план: една сутрин пристигнах пред главната порта на Пражкия замък в 3:30 и я намерих затворена, спринтирах обратно надолу през Мала Страна и отново нагоре през лозята и стигнах до отсрещната страна точно когато небето над Влтава се оцвети в наситено оранжево. Когато се обърнах, един охранител ми кимна с глава, а портите на замъка бяха отворени.
Другата константа е импровизираната опора. Галериите на кулите тук са тесни, ветровити и неблагоприятни за стативи, така че един Gorillapod, закрепен към парапета, е допринесъл за повече от моите нощни снимки в Прага, отколкото Manfrotto някога е успял.
Кога да посетите Чешката република
Лятото носи дълги вечери и „сини часове“ в началото и края на нощта, но и препълнени мостове и площади още от средата на сутринта; снимките на празния град са занимание за зората. Есента е сезонът за „Бохемска Швейцария“, когато горите около Правчицката порта променят цвета си, а пътеките остават проходими. Курортните градове работят през всеки сезон, а ниското зимно слънце, проникващо през колонадата „Горки“, е само по себе си аргумент в полза на студените месеци.
Градските почивки се концентрират около Нова година, когато хиляди хора изпълват бреговете на реката. Един декември се подготвях на брега на Влтава, когато шоуто започна по-рано и аз обърнах камерата, за да уловя фойерверките, избухващи над „Рудолфинум“. Резервирайте много по-рано за тази седмица.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Чешката република?
През май, юни и септември времето е меко, а тълпите са поносими. Лятото предлага най-дългите дни за фотография, докато есенните цветове в Бохемска Швейцария достигат своя пик около октомври. Курортните градове и забележителностите в Прага са отворени целогодишно, а през декември на повечето градски площади се организират коледни базари.
Чешка република ли е или Чехия?
И двете са правилни. „Чехия“ е официалното кратко наименование от 2016 г., докато „Чешката република“ остава официалното политическо наименование. Самите чехи използват и двете наименования на английски език, а и двете ще видите на карти, в медиите и в официалната кореспонденция.
Колко дни са ви необходими в Прага?
Три пълни дни са достатъчни, за да разгледате замъка, Карловия мост, Стария град и Мала Страна с умерено темпо. Добавете четвърти ден за екскурзия до Кутна Хора или за допълнително време в квартали като Винохради. Фотографите трябва да планират сесии призори, когато центърът е наистина празен.
Кои са най-добрите еднодневни екскурзии от Прага?
Кутна Хора, с църквата „Света Барбара“ и костницата в Седлец, се намира на около час път с влак на изток. До „Бохемска Швейцария“ и „Правчицката порта“ се стига за около два часа с кола в посока към германската граница. Карлови Вари е на около два часа на запад и е подходящо място за нощувка.
В Чешката република използва ли се еврото?
Не. Валутата е чешката крона (CZK). Картите се приемат почти навсякъде в градовете и туристическите райони, макар че малките търговци на пазарите може да предпочитат плащане в брой. Обменните бюра в центъра на Прага предлагат много различни курсове, затова сравнете курсовете, преди да обменяте пари, или просто теглете пари от банкоматите.
Как се придвижвате в Чешката република?
Железопътната мрежа е гъста и евтина, с бързи връзки от Прага до Кутна Хора, Карлови Вари и повечето регионални градове. В рамките на Прага метрото, трамваите и ходенето пеша покриват всички нужди; историческият център е компактен. Колата е полезна главно за посещение на Бохемска Швейцария и по-малките курортни градове.
Безопасна ли е Прага за пътуващите?
Прага е сред по-безопасните европейски столици. Основните рискове са джебчийството в претъпканите трамваи и по мостовете, както и завишените таксиметрови тарифи; използвайте приложения за превоз или лицензирани стоянки. Разходката из центъра през нощта обикновено не създава проблеми, включително и в ранните сутрешни часове, когато фотографите работят.
Кои обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО се намират в Чешката република?
Страната има повече от дузина обекти, включени в списъка. Историческите центрове на Прага и Кутна Хора са включени в списъка, а Карлови Вари, Марианске Лазне и Франтишкови Лазне са част от транснационалния списък „Великите курортни градове на Европа“, добавен през 2021 г.
