Една добра снимка зависи до голяма степен от доброто планиране. Намирането на подходящото място, определянето на най-доброто време и накрая – да стигнеш дотам. Но понякога можеш да планираш колкото си искаш, а накрая всичко да се обърка. Така се чувствах тази златиста сутрин в Прага, докато наблюдавах панорамата ѝ.
Още преди пътуването знаех, че няма да спя много в Прага. Има прекалено много красиви гледки и прекалено малко време, за да ги заснема всички при подходяща светлина. През лятото синият час вечер продължава до 23:00 ч., докато този сутрин започва още в 3:00 ч. Затова бях много щастлив, когато успях да резервирам апартамент чрез AirBnB, разположен точно в подножието на замъка. Това ми позволи да използвам максимално времето между (ами, съня).
Алармата ми звънна в 3:30 ч., защото преди изгрев слънце исках да снимам празните улички. Нещо, което просто не е възможно вечерта. Но когато пристигнах до главния вход на Пражкия замък, бях изненадан, като видях, че е затворен. По някакъв начин бях предположил, че можеш да влезеш в двора на замъка по всяко време – да, явно не е така.
Всеки, който е бил в Прага и знае къде е направена снимката на панорамата на Прага, знае също, че пътят през замъка отнема само 10 минути. Пътят около замъка обаче… Е, затова започнах да тичам обратно надолу по хълма на замъка, през улиците на Мала Страна и после през лозята отново нагоре към Пражкия замък. Нямаше начин да пропусна този момент на изгряващото слънце!
Щом стигнах до мястото, което имах предвид, още с първия поглед към града над река Вълтава разбрах, че сутрешният спринт си е струвал. Небето се оцвети в наситено оранжево и сърцето на Бохемия бавно се събуди. Когато се обърнах, един охранител любезно ми кимна. И портите на замъка изведнъж се отвориха.
