Как си представяш, че ще бъде, когато планираш пътуване до Атина?
Нико и аз си представяхме Акропола, самия Партенон, мраморните скулптури от древността и много други неща, които си спомняхме от снимките, които често виждахме в учебниците по история в училище.
Атина обаче ни изненада по толкова много начини. Оказа се, че е един много очарователен и оживен град, където човек лесно може да се потопи в гръцката култура и да се почувства така, сякаш непрекъснато преминава от модерен европейски град към древна цивилизация.
Неподготвени за гръцката зима
Когато пристигнахме в Атина на 26 януари, бяхме изненадани от времето. По някаква причина си мислехме, че ще можем да носим леки якета и да се насладим на топлината на средиземноморския климат. Всъщност, почти всеки ден беше слънчево, но температурите падаха дори до -1 °C.
Оказа се, че зимата на 2017 г. е била една от най-студените за последните 10 години. До тази година местните жители не бяха виждали сняг от много години. През деня времето беше доста приятно – прохладно, но слънчево. Единственият проблем бяха вечерите, когато ставаше много студено. Въпреки това, тъй като беше чудесно време за посещение на гръцките таверни (така се наричат типичните гръцки ресторанти), не се оплаквахме особено.
Цветовете на Атина
Първото нещо, което ни изненада, беше цветът на Атина! На пръв поглед всичко изглеждаше бяло, с само няколко зелени петна под ясното синьо небе. Но ако погледнеше по-отблизо, можеше да забележиш, че някои от покривите имаха отличителни цветове – червени или сиви, а някои от сградите бяха и доста бежови.
Оптически обаче всичко изглеждаше толкова ясно бяло, което обикновено свързваме с гръцката архитектура. Само няколко от градовете, които видяхме, можеха да се похвалят с толкова отличителна цветова палитра – като например червените покриви на Прага. Тези първи гледки направиха Нико още по-развълнуван да снима в Атина.
Квартал „Плака“ – за любителите на историята и хубавата храна
В Атина отседнахме в Плака – квартал, известен не само с древните си руини, но и с многото ресторанти с отлична храна. Таксиметров шофьорът ни посъветва да започнем именно оттам. Но нека започнем отначало – погледнете какво има извън прозореца ви (и се опитайте да не зяпате с отворена уста прекалено дълго, защото хората ще се смеят на вас). Щом спрете за минута и погледнете нагоре, може да останете впечатлени от фантастичната гледка към Акропола, който величествено се извисява над града. Независимо от коя страна го погледнете, той просто е там – вековен каменен град.
Когато започнахме да се разхождаме из Плака, открихме, че Акрополът не е единствената историческа забележителност наоколо. Просто като се разхождахме, открихме Арката на Адриан, Храма на Зевс, Кулата на ветровете, Римската Агора, Стоата на Аталос, Църквата Капникареа, Монастираки и много други. Квартал Плака ни се стори почти като лабиринт. Тази зона е била застроена на северния склон на Акропола около Агората още в древността. Днес тя представлява смесица от сгради от различни векове, като преобладава некласическият архитектурен стил.
Още от първия ден осъзнахме, че не само сме в центъра на всички забележителности, но и в сърцето на живота на Атина. Тук метрото може да минава между древните руини на Агората, същата метростанция може да бъде историческа забележителност, а хората да я възприемат като нещо обичайно, препускайки през историческите забележителности, вероятно на път за вкъщи от работа.
Районът Плака беше отличен избор за опознаване на гръцката кухня. Уютните ресторанти с домашна атмосфера бяха навсякъде по тези много тесни улички. И, разбира се, традиционна гръцка музика се чуваше навсякъде, независимо къде се намираше човек в града.
Така че, на практика, започнахме приключението си в Гърция, като се нахранихме до насита. И след няколко мезета (типични гръцки малки ястия) се влюбихме в тази кухня. В края на пътуването дори посетихме кулинарен курс за приготвяне на типични ястия от този регион, за да запазим тези вкусове дори и в Берлин (горещо препоръчваме кулинарния курс с Филу в „Диавлос Таверна“). Дария най-много хареса вегетарианското мезе, което прилича на гръцка салата, или топчетата от тиквички, докато Нико най-много се наслади на месните ястия и сувлаки (местната улична храна, която задължително трябва да опитате, особено в питка).
За нас двамата това беше едно своеобразно пътуване, изпълнено с усещания. В крайна сметка не само открихме слънцето наново, но и забележителностите и вкуса на Гърция, които са съвсем различни от това, с което сме свикнали в гръцките ресторанти в Германия.
