Порто се намира на северния бряг на устието на река Дору в северната част на Португалия, където реката се влива в Атлантическия океан. Историческият център, с акцент върху набережната Рибейра и пресечен от двуетажния мост Дом Луис I, е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1996 г. Помещенията за съхранение на портвайн във Вила Нова де Гайя се простират по противоположния бряг, а лозята на долината на Дору са разположени нагоре по реката. Порто се намира на около три часа път с влак на север от Лисабон.
Вила Нова де Гайя
Повечето фотографи, посещаващи Порто, заснемат Рибейра от другата страна на река Дору. Гледката си заслужава. Вила Нова де Гая е градът отсреща, където портваното всъщност се съхранява, а не се произвежда. Гроздето идва от долини, разположени на повече от 100 километра нагоре по реката, но корабите се натоварват тук, затова Sandeman, Taylor и останалите се редят по южния бряг.
Долната палуба на моста Ponte Luís ви отвежда до Гая за няколко минути. От брега на реката старият град се издига в плътни теракотени пластове зад лодките рабело, закотвени по брега. Тези лодки с плоско дъно някога пренасяха бъчви с вино от долината на Дору.
Рибейра
Рибейра е старата част на града, тази, която се снима от „Гая“. Отблизо тя е стръмна, тясна и гъсто застроена, а къщите се притискат една към друга над кафенетата на брега на реката.
Цветните лодки по този участък от река Дору са често срещана гледка. Много от тях принадлежат на производителите на портвайн от отсрещния бряг. През март температурите се повишават достатъчно, за да се усети пролетта, макар че през този месец в Порто не е непременно по-слънчево от Берлин.
Мостът „Дом Луис I“
Мостът „Дом Луис I“ е двуетажен железен сводов мост, свързващ Порто с Гая, построен между 1881 и 1886 г. Често се смята, че той е дело на Гюстав Ейфел, но всъщност негов проектант е Теофил Сейриг, бивш съдружник във фирмата на Ейфел. Ейфел е построил по-ранния железопътен мост „Мария Пиа“ по-нагоре по реката, поради което двата моста изглеждат сходни.
Класическият кадър се прави от страната на „Гая“ при залез слънце, като горната палуба се очертава на фона на небето, а зад нея се разкрива силуетът на града. Метрото се движи по горното ниво, пешеходците преминават и по двете палуби, а автомобилният трафик се движи по долното. С настъпването на мрака и намаляването на броя на еднодневните туристи се появяват места, подходящи за поставяне на статив.
Фарът на Фелгеирас
Фарата на Фелгейраш се издига във Фос до Доуро, на кея, където реката се влива в Атлантическия океан. Когато за първи път се разхождах по кея в един спокоен слънчев ден, вълните изведнъж се надигнаха без предупреждение и една вълна прескочи стената с такава сила, че ни намокри и двамата. По-късно един приятел ми разказа, че тук са се случвали случаи, при които хора са били изтласкани в океана. Затова си струва да се отнасяме към кея с уважение.
Година по-късно нивото на морето беше по-ниско. Този ден картината се състоеше от празния кей, водещ към фара, с слънцето, което залязваше зад него. Чаках предимно пътеката да се освободи.
Паласио дас Кардосас
Архитектурата на Порто се отличава с монументалност и изобилие от гранит, докато в останалата част на Португалия преобладава бароковият стил. Дворецът „Паласио дас Кардосас“ се намира в южния край на площад „Праса да Либердаде“, в подножието на булевард „Авенида дос Алиадос“.
Сградата е построена в началото на 19-ти век като манастир за монасите от ордена на Санто Елои. След като монасите напуснали града, търговецът Мануел Кардосо дос Сантос я закупил и ѝ дал своето име. През 2011 г. веригата „ИнтерКонтинентал“ я превърна в хотел. Бяхме там през зимата и фасадата беше украсена с коледни лампички, което придаде на гранитния фасад нежна нотка, каквато обикновено няма.
Площад „Карлос Алберто“
Почти минахме покрай площад „Карлос Алберто“, без да го забележим. Това, което ни спря, беше музиката, идваща от високоговорителите до централната статуя, а хората, лежащи на носилки, се изправиха из целия площад. На сергиите се продаваха картини и ръчно изработени бижута.
През март в Порто валеше предимно дъжд. Една сутрин по време на пътуването небето се изясни и аз си представях площада празен в ранната сутрешна светлина. Снимката се получи. Площадът носи името на Карлос Алберто, сваления крал на Пиемонт и Сардиния, който през 1849 г. се заселил в Порто като бежанец в сграда, намираща се зад него.
Порто има репутация на дъждовен град. През януари имахме точно обратното: слънце и приятни температури.
Градските пейзажи понасят ясното синьо небе по-добре от природните. Големият син надпис „Порто“ в центъра беше точно такъв. Той се намираше точно пред Португалския център за фотография, което придаваше на снимката допълнителен смисъл за всеки, който познава сградата. Ранната сутрин, преди да се съберат хората за изгрева, беше единственият начин да се заснеме без хора.
Кога да посетите Порто
Края на пролетта и началото на есента са най-подходящите периоди: дълги дни, по-малко валежи, поносими тълпи. Лятото е горещо и натоварено. Зимата носи истински дъждове, но и по-спокоен град, както и шанс за ясно утро. Три до четири дни са достатъчни за първото фотографско пътуване, а ако включите долината на Дору – и повече.
Често задавани въпроси
Колко дни са ви необходими в Порто?
Три до четири пълни дни са достатъчни, за да разгледате Рибейра, двете страни на моста „Дом Луис I“, Фоз до Доуро и основните площади, като ще ви остане време и за посещение на една изба за портвейн в Гая. Добавете още два дни за лозята в долината на Доуро.
Кога е най-доброто време за посещение на Порто с цел фотография?
Края на април до началото на юни и средата на септември до октомври предлагат най-добрата комбинация от дълги дни, насочена светлина и по-малко валежи. Зимата е подходяща, ако сте готови да се примирите с дъжда и да се насочите към изгрева в редките ясни сутрини.
Порто по-добър ли е от Лисабон?
Те отговарят на различни въпроси. Лисабон е по-голям, по-светъл и е построен върху хълмове, през които минават трамвайни линии. Порто е по-гъсто населен, с повече гранитни сгради и е по-близо до Атлантическия океан. По отношение на стария град, подходящ за разходки, и комбинацията от река и мостове, Порто печели. По отношение на разнообразие и мащаб, Лисабон печели.
Как се стига от Порто до Лисабон?
Влаковете Alfa Pendular и Intercidades пътуват между Порто Кампаня и Лисабон Санта Аполония или Ориенте за около три часа. Има и полети и автобуси. Влакът е най-подходящият вариант за фотографите.
Къде да отседнете в Порто?
В кварталите Байша и Рибейра сте на пешеходно разстояние от моста, реката и Авенида дос Алиадос. Вила Нова де Гайя е по-тихо място и предлага емблематична гледка. Фоз до Доуро е подходящо място за морски въздух и лесен достъп до фара.
Може ли да се разхожда човек пеша в Порто?
Историческият център е подходящ за разходки, но е стръмен. Пътят от Рибейра до Авенида дос Алиадос или Сан Бенто е истинско изкачване. Метрото обхваща по-дългите отсечки, включително горния етаж на моста Дом Луис I. За Фоз до Доуро и Фелгеирас вземете трамвая или автобуса.
Безопасно ли е да се преминава пеша по моста „Дом Луис I“?
И двете нива са отворени за пешеходци. Горното ниво има тясна пешеходна пътека покрай релсите на метрото и е открито, което може да предизвика неприятно усещане поради височината. Долното ниво споделя пространството с автомобилния трафик и е по-лесно за преминаване.
Портото наистина ли се произвежда в Порто?
Не. Портото се произвежда в долината на Дору, на повече от 100 километра нагоре по реката, където гроздето се отглежда и ферментира. След това се съхранява и отлежава в избите на Вила Нова де Гайя, срещу Порто, където корабите могат да го натоварят за износ.
