Рим е столицата на Италия, построена на брега на река Тибър в продължение на повече от 2 500 години непрекъснато строителство, като древните форуми, бароковите площади и съвременният град са насложени един върху друг. Ватикана, най-малката държава в света, се намира като анклав на западния бряг на реката. Историческият център е компактен: Колизеумът, Пантеонът и фонтанът „Треви“ са на разстояние от половин час пеша един от друг.
История на Рим
Оттук Рим е управлявал империята си в продължение на векове, а градът никога не е спирал да се възстановява върху собствените си основи. Храмовете се превърнаха в църкви, мавзолейът — в папска крепост, руините на стадиона — в кариери, а през 1871 г. градът на императорите и папите стана столица на новообединената Италия.
За един фотограф именно това наслагване е същината. В един-единствен кадър могат да се поберет руини от епохата на Юлий Цезар и паметник на крал от XIX век, и двете се възприемат като Рим.
Колизеум
Колизеумът е най-големият амфитеатър, построен някога; строителството му е започнало по времето на Веспасиан през 72 г. сл. Хр. и е завършено по времето на Тит през 80 г. сл. Хр., като побира между 50 000 и 80 000 зрители. Изграден от травертин, туф и бетон с тухлена облицовка, той е бил сцена на гладиаторски битки, лов на диви животни, а в един момент дори и на симулирани морски битки.
Посетихме го около Идите на март, когато маратонът беше затворил достъпа до повечето места, които бях планирал да посетя. Когато почти завършихме обиколката около арената, забелязах малък лъч слънце на земята, приближих се до него, намалих блендата и имах буквално няколко секунди, за да заснема Колизеума със слънцето, пробиващо се през арка, преди да пристигне група ученици. Понякога просто трябва да имаш късмет.
Римският форум и Форумът на Цезар
Форумът на Цезар, построен между 54 и 46 г. пр.н.е., за да облекчи пренаселеността на Римския форум, се счита за първия от императорските форуми: най-ранният политически център от този вид, построен специално за тази цел. Връщайки се пеша от Колизеума, спрях пред гледка, в която Форумът на Цезар се издигаше на фона на „Алтаре делла Патрия“, а бароковият купол на църквата „Санти Лука е Мартина“ обрамчваше руините.
Белият паметник на Виктор Емануил II зад тях, построен между 1885 и 1935 г. в чест на първия крал на обединена Италия, се вижда от почти всяко място в Рим, като едновременно с това е почитан и осмиван от римляните. Във всеки случай е невъзможно да бъде пренебрегнат. Две хиляди години политически амбиции в един кадър.
Пантеон
Пантеонът е построен около 126 г. сл. Хр., а бетонният му купол и до днес остава най-големият купол без арматура в света. Снимах Пантеона преди изгрев слънце – фронтален изглед от „Пиаца делла Ротонда“, с обелиска на фонтана на фона на лилавото небе. Единствените други хора навън бяха маратонци на тренировка; освен фотографите, бегачите са единствените, които се наслаждават на празния град.
Вътре в Пантеона
Една друга сутрин влязохме веднага след отварянето, а минути по-късно персоналът спря да пуска хора: предстоеше да започне поменна церемония при кралските гробници. На нас ни беше позволено да останем, а когато церемонията приключи, сградата беше необичайно празна. Позволих на всички останали да излязат първи, а като останах последният посетител вътре, помолих един от служителите да се отмести за момент.
Резултатът са бронзовите врати, които обрамчват мраморния под и окулуса, заснети с 12 мм обектив. Вратите са високи около 7,5 метра, тежат по над 8 тона всяка и висят тук още от времето на Хадриан, което ги прави едни от най-старите функциониращи врати в света. Понякога перфектният кадър се получава просто като си последният, който си тръгва.
Фонтанът „Треви“
Най-доброто място за снимане на фонтана „Треви“ е през витрината на моден магазин. Много е забавно да наблюдаваш как хората влизат, преструват се, че се интересуват от някакви дрехи, и дискретно се насочват към стълбището. Разбира се, аз трябваше да бъда един от тях, а гледката към фонтана „Треви“ отвисоко показва цялата композиция без тълпите, които изпълват площада отдолу.
Фонтанът бележи края на „Аква Вирго“ – акведукт от 19 г. пр.н.е., а централната фигура е Океан, а не Нептун, както повечето хора предполагат. Никола Салви спечели папския конкурс за проект, но почина преди завършването му; Пиетро Брачи завърши работата през 1762 г. Монетите, хвърляни през рамо – около 3000 евро на ден – се даряват за благотворителност.
Испанските стъпала
На шестнадесет години, по време на училищна екскурзия, Испанските стъпала бяха мястото за среща на нашата група, след като се ориентирахме в метрото. Двадесет години по-късно се върнах с Дария, а площадът беше частично ограден заради маратона в Рим. Ограничението ме принуди да заема място, което се оказа по-добро от това, което бях планирал: фонтанът „Баркача“, стъпалата и църквата „Тринита дей Монти“ в един кадър, заснет преди изгрев слънце, когато единственият звук беше този на водата.
Фонтанът „Баркача“ е построен в началото на 17 век от Пиетро Бернини, баща на Джан Лоренцо; легендата разказва, че наводнение на река Тибър е донесло тук малка лодка, а фонтанът запазва нейната форма. Самите стъпала са завършени през 1725 г.
Замъкът „Сант Анджело“
Това, което ми остана най-силно в паметта от онази екскурзия, не беше Колизеумът. Беше този мост и тази крепост. Две десетилетия по-късно се върнах като фотограф и дни наред обикалях Кастел Сант’Анджело – по моста, под него и от другата страна на реката, търсейки композицията, която да съответства на спомена ми.
Мястото, на което се спрях, беше отсрещният бряг на Тибър, точно зад Понте Сант'Анджело, където мостът насочва погледа направо към крепостта. 30-секундна експозиция при f/16 превърна реката в стъкло, а уличните лампи – в отчетливи звезди. Март беше благосклонен: голите дървета отваряха чиста линия на видимост по протежение на водата. След години на преследване на експозиции понякога това, което всъщност се опитваш да уловиш, е спомен.
Ватикана
Обелискът в центъра на площад „Свети Петър“ е изсечен в Египет преди над 3 000 години и е докаран в Рим през 37 г. сл. Хр. на кораб, построен специално за тази цел, който по-късно е бил потопен и запълнен с бетон. Първоначално той е стоял в Цирка на Нерон; преместването му на краткото разстояние до площада е изисквало стотици работници, впрягове от коне и прецизна координация, като окончателното му издигане е било завършено за един ден, без съвременна техника.
Докато снимах площада, обърнах се и поставих обелиска в центъра на кадъра, извисяващ се към драматичното, сияйно небе между колонадите на Бернини. Площад „Свети Петър“ е ориентиран от изток на запад, така че около равноденствията светлината се подрежда перфектно в синхрон с неговата симетрия. Използвах същия ефект и при Колизеума.
Кога да посетите Рим
Прекарахме десет дни в Рим около Идите на март и всеки ден светлината беше прекрасна. Беше невероятно, но и изтощително, защото това означаваше да ставаме още при изгрев. Всеки. Един. Ден.
Март има едно конкретно предимство: близо до равноденствието слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, което се съвпада с ориентираните от изток на запад паметници като площад „Свети Петър“ и Колизеума. Пролетта и есента носят меко време и поносими тълпи; лятото е горещо и претъпкано; зимата е тиха и мека по северни стандарти. Проверете датата на маратона в Рим, преди да резервирате пътуване през март, освен ако не искате огради във всеки кадър. Дори и тогава това ограничение даде тласък на някои от най-добрите ми снимки.
Снимане в Рим
Рим през нощта разкрива съвсем друго измерение: Пантеонът, Кастел Сант’Анджело, Испанските стъпала и фонтанът Треви придобиват театрален блясък. Ранните сутрешни часове все още са ми любими за по-спокойни фотосесии, а в Рим разликата между 6 и 10 сутринта е разликата между празна площад и опашка.
Техниката, с която реализирах това пътуване: малки бленди за слънчеви лъчи и рязкост от преден до заден план, дълги експозиции за огледална повърхност на водата и използване на височина, където и да се намира тя – дори стълбището на някой магазин. Целият исторически център беше вписан в Списъка на световното културно наследство през 1980 г., а гъстотата на забележителностите го прави идеален за разходки с постоянно изваден фотоапарат. Същият подход е приложен в целия пътеводител за Милано, в този за Верона и в моите пътувания из останалата част от Италия.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Рим?
Пролетта (март–май) и есента (септември–октомври) предлагат меко време и по-мека светлина. През март се наблюдава и равноденствие, което е идеално за разглеждане на паметниците, разположени по оста изток–запад. Лятото носи температури над 30 градуса и най-големите тълпи за годината; зимата е мека и тиха. Проверете датата на маратона в Рим, ако планирате да посетите града през март.
Колко дни ви трябват в Рим?
Три до четири дни са достатъчни, за да разгледате основните забележителности: Колизеумът и форумите, Пантеонът и фонтаните, както и Ватикана – всяка от тези забележителности заслужава да й се посвети по един ден. Една цяла седмица ви позволява да започвате сутринта по-спокойно, да разгледате квартали като Трастевере и да посетите отново някои места, за да уловите подходящата светлина на конкретни локации.
Трябва ли да резервирате билети за Колизеума предварително?
Да. Билетите с определено време за вход редовно се изчерпват дни по-рано, особено от април до октомври. Резервацията през официалния сайт ви спестява надценките на препродавачите. За да снимате екстериора, изобщо не е необходим билет, а най-добрата светлина за това е при изгрев слънце, преди да се образуват опашките.
Как да се придвижвате из Рим?
Пеша. Историческият център е компактен, а повечето основни забележителности се намират на разстояние от половин час пеша една от друга. Двете основни линии на метрото минават покрай центъра, вместо да го пресичат, но обслужват Колизеума, Испанските стъпала и Ватикана. Такситата са с таксиметър; ползвайте официалните стоянки.
Безопасен ли е Рим за туристите?
Да, по стандартите на големите градове. Насилствените престъпления са редки; практическата заплаха е джебчийството в препълнените автобуси, в метрото и около основните забележителности. Дръжте ценностите си в предните джобове и ако някой ви предлага гривни, рози или петиции в близост до паметниците, просто продължете да вървите.
Има ли дрескод за посещение на базиликата „Свети Петър“?
Да. За да влезете в базиликата „Свети Петър“ и Ватиканските музеи, раменете и коленете трябва да бъдат покрити, независимо от пола. Охраната не допуска посетители с безръкавни блузи или къси шорти. Летният шал решава проблема през лятото. На самата площад няма изисквания за облекло.
Може ли да се плува във фонтана „Треви“?
Не. В Рим се прилага строга забрана за плуване и влизане във водата, като се налагат глоби за качване във всеки фонтан. Традицията, която е позволена, е хвърлянето на монета през рамо, което според легендата гарантира завръщане в Рим. Монетите, около 3 000 евро дневно, се събират за благотворителност.
