На височина от около четиридесет и пет метра, с краката на статива ми нестабилно опрени на каменна корниз, която никога не е била предназначена за подобни начинания, правя един от любимите си кадри на Вроцлав. Под мен пазарният площад се простира с множеството си характерни червени покриви. Намирам се на тънкия каменен пешеходен мост, който свързва двете кули на църквата „Света Мария Магдалена“. За местните той е известен като „Мостът на покаяниците“, но за всички останали е известен като „Мостът на вещиците“.
Мрачната легенда за „Моста на вещиците“
Мостът е построен през 1400-те години и според легендата височината му и тясната, опасна пешеходна пътека без парапети първоначално са били предназначени за по-зловещо предназначение, отколкото това на обикновен мост. Мостът е построен през Средновековието, когато обвиненията в магьосничество са били широко разпространени в Европа. В Вроцлав жените, обвинени в магьосничество – обикновено по-възрастни, неомъжени жени – са били принуждавани да вървят по ръба на моста, за да се установи дали са виновни или невинни. Ако обвинената вещица успееше да премине по този предизвикващ световъртеж път, това очевидно беше доказателство за вината ѝ, тъй като тя трябваше да е получила помощ от дявола, за да успее да пресече. Тогава тя биваше изгаряна жива. Ако обаче паднеше – падане, което със сигурност щеше да бъде фатално – тя беше невинна. Независимо какво се случеше, „процесът“ срещу обвинената вещица завършваше със смъртта ѝ. Всеки път, когато съм преминавал по този мост, поставях краката си по тази тясна перваза, поглеждах към земята на четиридесет и пет метра под мен и усещах лек тръс по гърба си.
Но съществува и една малко по-благоприятна, по-малко зловеща версия на историята на моста, която е отпечатана на информационните табели и се представя на туристите. В по-приемливата версия на историята на моста една суетна девойка на име Текла била прокълната от баща си и осъдена да мете моста за цяла вечност. Текла била спасена от съдбата си, когато се намесила една добросърдечна вещица. Според местните предания майките водили непокорните си дъщери до моста като предупреждение – поучителна история за това какво се случва с жените, които не отговарят на очакванията.
Бронзовата вещица, снимана при залез слънце
Сега някогашният зловещ мост е украсен с бронзова вещица в стила на Дисни и нейната котка; те изобщо не изглеждат заплашителни. Напротив, вещицата има добродушния облик на прочутите джуджета на града и, подобно на тях, тя и котката ѝ блестят от десетилетия докосвания от детски ръце.
Дойдох до моста при залез слънце – това е любимото ми време за снимане на града. Последните посетители за деня вече са се прибрали, а купчината монети, която са оставили в краката на вещицата, блести в последните лъчи на слънцето. След като тълпите се разпръснаха, лесно е да изпиташ лека болка при мисълта за трагичното минало на моста. Но докато гледах към града, който обичам, усещах само дълбоката си привързаност към Вроцлав и неговите жители, включително и бронзовите.
