Никога не ми омръзва да снимам Вроцлавския университет. Докато някои университети изглеждат стерилни и институционални, Вроцлавският университет изобщо не е такъв; той не прилича на място, където има само лекционни зали и глоби за закъснели книги. Той притежава леко магичната атмосфера на сценична декорация – тази бледа, богато украсена фасада, кулата, редиците прозорци, които един по един придобиват златист оттенък, когато някой се сети да включи лампата. Кадрирам го ниско, с ивица от клони на дървета в края на кадъра. Реката носи отражението на тези прекрасни сгради към мен в дълги, вълнообразни ленти.
Остров Слодова – рай за студентите
Истинският обект обаче не са само сградите. Това е самият остров. Отдавна убежище за студенти, островът прави това, което прави почти всяка вечер от април до октомври – изпълва се със студенти, които са заменили чиновете си с тревата на остров Слодова. Пристигат като двойки и групи, с одеяла под мишниците, а някой носи кашон с бира, купена от сергията до моста. Островът стана известен в региона, защото публичното консумиране на алкохол е забранено в Полша, но на острова полицията най-често ги оставя на мира. Така че студентите, които пристигат при залез слънце, не идват точно заради гледката; те идват, защото всички са там и правилата, които важат в други части на града, не се прилагат напълно на острова. Те идват с одеялата и бирата си, защото остров Слодова е мястото, където ще се развива по-голямата част от академичния им живот – онази част, която не фигурира в учебната програма и не се включва в нито един изпит.
Това е място, на което с Дария ходехме; всъщност, то беше едно от любимите ни места в града, затова винаги е специално. Винаги идвам тук, когато съм във Вроцлав, и обикновено по същото време на деня. Идвам при залез, когато слънцето вече залязва, а реката, в която се отразяват светлините на университета, е златиста и набраздена, като лист от кована мед. Отсреща бароковата кула на университета блести в синята светлина на ранния вечер.
Снимане на университета при залез
Поставям статива си на тревата в западния край на острова, където земята се спуска към реката. Зад мен групи студенти са се събрали накуп, лицата им осветени от светлината на телефоните им. Една двойка седи малко настрана от останалите, краката им висят близо над водата. Никой не гледа към университета. Това е безспорно най-сниманата сграда във Вроцлав, но тук, на остров, временно населен от студенти, младите хора, които учат в нея, са й обърнали гръб, съсредоточени вместо това върху устройствата си.
Докато последните лъчи на дневната светлина избледняват, отражението на университета започва да придобива наситено бронзов оттенък, а прозорците от другата страна на водата преминават от златисто към бяло, когато се запалват лампите в стаите, и аз си мисля за тези преходи: архитектурата, която се подчинява на атмосферата, и историята, която отстъпва място на настоящето. Това е една от причините, поради които продължавам да се връщам на това място и да поставям фотоапарата си на същия този участък от тревата.
