Бавария е най-голямата по площ провинция в Германия, разположена в югоизточната част на страната, граничеща с Австрия и Чешката република. Столицата ѝ е Мюнхен. Територията ѝ обхваща алпийските върхове на юг, долината на Дунав в централната част и франконските хълмове на север, като католическата барокова традиция е видима в поклонническите църкви, абатствата и замъците на крал Лудвиг II.
Мюнхен
Мариенплац е сърцето на Мюнхен от 1158 г. насам. Първоначално се е наричал Шраненплац (пазарът за зърно), а по-късно е преименуван в чест на Мариензауле – колоната с Дева Мария, покровителка на Бавария. Новата кметска сграда е разположена срещу площада, а колоната с фигурата на Дева Мария се извисява в центъра му. През декември коледният пазар „Кристкиндлмаркт“ изпълва пространството с дървени сергии, аромата на горещ вино и такава тълпа, която или приемаш, или избягваш.
Една пълна разходка из стария център отнема цял ден. Повечето от основните забележителности са разположени на разстояние от 20 минути пеша от Мариенплац, а ресторантите около него са мястото, където баварската кухня е най-автентична: Вайсвурст със сладка горчица, Швайнбратен, претцели с размерите на лице.
Баварска държавна опера
През квартал „Резиденц“ се простира площад „Макс-Йозеф“, с Баварската държавна опера от източната му страна. Паметникът на Макс Йозеф в центъра на площада е изваян от Кристиан Даниел Раух между 1826 и 1835 г. в чест на краля, дал на Бавария първата ѝ конституция.
Снимах операта в тихия час преди изгрев слънце, когато луната все още беше на небето, а калдъръмите – студени. Мюнхен в този час е версия на себе си, която дневните тълпи никога не виждат. Берлин, за разлика от него, никога не спи по същия начин. Двата града се намират в противоположни краища на германския темперамент: единият е напрегнат и модерен, а другият – тържествен и бавен.
Дворец на правосъдието
Дворецът на правосъдието, разположен в западния край на Стария град, е построен между 1890 и 1897 г. в необароков стил, изцяло от пясъчник и с купол. Той придоби международна известност благодарение на съдебния процес от 1943 г. срещу Ханс и Софи Шол от „Бялата роза“ – студентската съпротивителна група, осъдена на смърт в зала 243.
За мен сградата има и по-лично значение. В нея се намира Първи районни съд на Мюнхен, един от съдилищата, където съм водил дела за авторски права срещу компании, които са използвали моите фотографии без лиценз. Някои от съдиите там са проявявали съпричастност към правата на фотографите, което не е нещо обичайно в Германия. Снимах фасадата в една слънчева сутрин, почти като знак на признателност.
Замъкът Нойшванщайн
Нойшванщайн се извисява над селото Хоеншвангау в Алпите на Алгой, на около два часа път с кола южно от Мюнхен. Крал Лудвиг II поръча изграждането му през 1869 г., три години след като Бавария загуби независимостта си в полза на Прусия. Той написа на Рихард Вагнер, чиято музика финансираше, че иска да възстанови руините на Хоеншвангау в стила на старите германски рицарски постройки. Той правеше сравнения между себе си и Парсифал.
Историята е дала на Лудвиг две прозвища: Лудият крал или Кралят от приказките. Той умира през 1886 г. при неизяснени обстоятелства в езерото Старнберг. Замъкът Нойшванщайн отваря врати за посетители няколко седмици по-късно.
Днес замъкът посреща около 6000 посетители на ден. Повечето пристигат с туристически автобуси в късния сутрешен час, така че пътят нагоре в ранните часове е по-спокоен, отколкото предполагат цифрите. Уолт Дисни се е вдъхновил от силуета на замъка за замъка на Пепеляшка, което е причината мястото да ви изглежда познато, още преди да го видите.
Когато се връщахме към колата в подножието на хълмовете, погледнах нагоре още веднъж и забелязах една малка фигура в небето над кулите – парапланер, който се възползваше от термичния поток над Тегелберг. Това беше един от онези детайли, които се забелязват едва при втори поглед.
Замъкът Нойшванщайн в Бавария – изглед през
Когато посетите прочутия замък Нойшванщайн, не пропускайте да разгледате и очарователните околни селца като Швангау.
Wieskirche
Църквата „Вис“ (Wieskirche), поклонническата църква във Вис, се издига на поляна в подножието на Алпите, без никакъв град наоколо. Именно това е една от причините тя да остава незабравима още при пристигането. Караш сред полета, в далечината се вижда бяла църква със зелен покрив и спираш настрана.
Историята на църквата е местна. На 14 юни 1738 г. селянка на име Мария Лори съобщила, че дървена статуя на бичувания Христос пролива сълзи. Поклонници от Германия, Австрия, Бохемия и Италия започнали да пристигат в количества, които селото не можело да поеме, и местният манастир решил да построи храм. Поръчката е възложена на Доминик Циммерман през 1745 г., а църквата е завършена през 1754 г. ЮНЕСКО я включва в списъка си през 1983 г.
Пристигнахме при облачно небе. Светлината се промени, докато все още оглеждахме екстериора, и когато успяхме да композираме кадър с църквата на фона на Алпите, условията бяха почти идеални.
Интериорът е изграден около овална основа и е декориран от школата от Весобрун от XVIII век в типичен рококо стил: злато, изрисувани облаци, скулптурни фигури, богато украсени колони. Цветовете са по-ярки, отколкото бихте очаквали от немска селска църква.
Най-любопитният детайл е таванът. Отдолу изглежда като купол, но всъщност е плосък. Фреската е нарисувана в перспектива, за да създаде впечатление за извивка, а оптичната илюзия е толкова добра, че дори на снимката е трудно да се забележи. Първоначалната цел на художниците, според собственото им описание, е била да пресъздадат божественото във видима форма. Дали са успели, зависи от зрителя. Изкуството, поне, е недвусмислено.
Стативите не са разрешени вътре, което е стандартно за историческите паметници. Практичното решение е широкоъгълен обектив, държан в ръка, с тяло, което се справя добре при слаба светлина.
Мемориал „Валхала“
Паметникът „Валхала“ се издига на хълм над река Дунав, близо до Регенсбург. Крал Лудвиг I Баварски го поръча като зала на славата за изтъкнати личности от германскоговорящия свят, а архитектът Лео фон Кленце го проектира по образец на Партенона. Първото впечатление при изкачването е, че пристигаш в Гърция, а не в Германия. Името идва от „Валхала“ – легендарната зала на падналите воини в германската митология.
Направихме отклонение по пътя от Регенсбург към Пасау и изкачихме 358-те мраморни стъпала. Храмът изглежда по-масивен на живо, отколкото показват снимките. Включването на човек в кадъра е един от малкото начини да се предаде усещане за мащаба, въпреки че обикновено се старая да изключвам фигури.
От мраморната тераса на върха долу се разкрива долинната част на Дунав: реката, полетата, групите дървета, отдалечените села. При подходяща светлина реката отразява небето като стъкло.
Заснех гледката през самите колони, които разделят панорамата на сегменти. Отблизо колоните имат пропорциите на класически гръцки паметници, но повърхността им е сурова: изветряла, набраздена, почти индустриална. Контрастът между деликатната форма и суровото време е това, което намирам за интересно в това място.
На пода на терасата е нарисувана бяла линия с надпис „Не преминавайте“ на няколко езика. Някой все пак е преминал през 2025 г. и е загинал при падане от около десет метра. Оттогава са поставени нови огради. Не мога да кажа как изглежда гледката с допълнителните бариери; Валхала, която снимах, беше без ограда.
Интериорът представлява една дълга неокласическа зала с над сто мраморни бюста и десетки мемориални плочи. Тук са представени Гьоте, Бетовен, Брамс, Бах, Щраус, Айнщайн и Коперник. Колекцията не се ограничава само до личности от съвременна Германия; много от тях са от Австрия, Швейцария и по-широкия немскоговорящ свят. Коперник, роден в полската Кралска Прусия, е включен на основание, че е писал на латински и немски и е работил под егидата на Тевтонския орден, което предизвика дълъг полско-немски дебат между Дария и мен, докато слизахме по стъпалата.
Комбинацията от сдържани мраморни тонове със златисто-синия таван и симетричния под е най-силният визуален елемент на залата. Широкият кадър е единственият начин да се побере този контраст в един кадър.
Входът и гледката са безплатни. Влизането в залата с бюстовете струва малка такса. Струва си да го направите, ако германската история ви интересува. Въпреки че съм израснал в Германия, не бях чувал за Валхала преди да проуча това пътуване, нито пък в училище. По причини, коренящи се в последните деветдесет години, германската история не е нещо, което германците са научени да честват.
Абатство Банц
Клостер Банц, наричан още Замъкът Банц, се издига на хълм над долината на река Майн, близо до Бад Стафелщайн в Горна Франкония. Комплексът възниква като бенедиктински манастир през XI век, а по-късно е преустроен в бароков стил. Днес той служи като конферентен център и приютява малък музей с фосили и куриози, сред които и египетски мумии.
Местните жители ни подсказаха за това място, докато бяхме в Бад Стафелщайн, и ние се качихме нагоре с надеждата да видим залез, който времето обаче отказа да ни подари. Компенсацията по пътя нагоре беше ароматът на кисело зеле и баварска бира от ресторанта на входа. Докато аз отидох да разгледам менюто, двора беше сниман без мен.
Инголщат
Инголщат е разположен на брега на Дунав в Горна Бавария, между Мюнхен и Нюрнберг. Той е един от най-старите градове в провинцията, споменат за пръв път в документ на Карл Велики от 806 г., а статут на град получава през 1250 г. Старата кметска сграда в центъра датира приблизително от XIV век. Историческият център е претърпял бомбардировки по време на Втората световна война и е възстановен сравнително бързо.
Съвременният Инголщат е тиха икономическа сила. Тук се намира централата на Audi, в покрайнините работят две нефтопреработвателни рафинерии, а в града са и първоначалните централни офиси на MediaMarkt и Saturn. Резултатът е градски център, който изглежда необичайно добре поддържан за размерите си: чисти сгради, традиционни баварски ресторанти и хубави кафенета около Rathausplatz. Прекарахме там един следобед по пътя към Италия и си тръгнахме с положителни спомени.
Кога да посетите Бавария
Края на пролетта (май до началото на юни) и началото на есента (септември до началото на октомври) предлагат най-добрия баланс между меко време и поносими тълпи. Юли и август са месеците с най-голям брой посетители, особено в Нойшванщайн и Вискирхе. Края на септември съвпада с Октоберфест в Мюнхен, което е добре да знаете, ако искате да го посетите или да го избегнете. Декември превръща Мариенплац и Нюрнберг в градове с коледни базари, с къси дни и сива светлина, която подхожда повече на интериора, отколкото на пейзажите. Януари и февруари са подходящи за сняг в Алпите около Швангау, но в замяна на това достъпът до някои замъци по някои маршрути е ограничен.
Храна и напитки в Бавария
Баварската кухня е тежка, с регионален характер и се различава значително от останалата част от немската кухня. Вайсвурст със сладка горчица и претцел е класическата мюнхенска закуска и по традиция не се яде след обяд. Швайнсбратен с картофени кнедли, Швайнсхаксе (печено свинско коляно), Леберкезе, Обацда и Апфелструдел съставляват по-голямата част от стандартните менюта.
Що се отнася до напитките, традицията на мюнхенските бирарии включва Helles, Weissbier, Dunkles и Bock. В Франкония стилът се променя; около Бамберг местният специалитет е Rauchbier, пушено пиво с вкус, по-близък до шунката, отколкото до стандартното лагер. Виното се отглежда в Долна Франкония около Вюрцбург и се продава в характерните плоски кръгли бутилки, наречени Bocksbeutel.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Бавария?
Май до началото на юни и септември до началото на октомври са най-подходящите периоди, с меко време и поносими тълпи. Края на септември съвпада с Октоберфест в Мюнхен. Декември е подходящ за посещения на коледните пазари в Мюнхен и Нюрнберг. Януари и февруари са подходящи за сняг в Алпите около Швангау, въпреки че някои замъци затварят по-рано през зимата.
Колко дни са ви необходими в Бавария?
Седем дни са достатъчни, за да разгледате основните забележителности на региона без да бързате: два за Мюнхен, един за Нойшванщайн и Вискирхе, един за Регенсбург и Валхала, един за Нюрнберг или Бамберг, и един или два за Алпите и по-малките градове като Инголщат и Бад Стафелщайн. При престой под пет дни ще успеете да видите само Мюнхен и един замък.
Как се стига от Мюнхен до замъка Нойшванщайн?
С кола Нойшванщайн се намира на около два часа южно от Мюнхен по магистрали A96 и B17. С обществен транспорт вземете регионален влак от Мюнхен Хауптбанхоф до Фюсен (около два часа), след което автобус 73 или 78 до Хоеншвангау. От Хоеншвангау до замъка се стига с 30-40 минутна разходка нагоре по хълма или с кратък трансфер с автобус.
Църквата „Вискирхе“ далеч ли е от Нойшванщайн?
Църквата „Вискирхе“ се намира на около 30 километра от Хоеншвангау, на около 35–40 минути път с кола. Много туристи посещават и двете места в един ден, като често правят спирка при водопада Лех или в селцето Щайнгаден. Общественият транспорт между тях е неудобен, затова най-практичният избор е да наемете кола или да се включите в организирана екскурзия.
С какви ястия и напитки е известна Бавария?
Вайсвурст със сладка горчица и брецел, Швайнсбратен с картофени кнедли, Швайнсхаксе, Леберкезе, Обацда и Апфелструдел са основните ястия в менюто. Що се отнася до напитките: Хелес, Вайсбир, Дунклес и Бок от мюнхенската традиция, Раухбир (пушено пиво) около Бамберг и франконско вино в плоски, кръгли бутилки Боксбеутел около Вюрцбург.
Скъпа ли е Бавария в сравнение с останалата част от Германия?
Мюнхен е сред най-скъпите градове в Германия по отношение на настаняване и хранене, сравним с Хамбург и Франкфурт. Извън Мюнхен цените бързо спадат. Регенсбург, Нюрнберг, Бамберг, Инголщат и Бад Стафелщайн са значително по-евтини по отношение на хотели и ресторанти, като в същото време предлагат солидна баварска кухня.
Може ли да се снима вътре в баварските църкви и замъци?
Повечето енорийски църкви позволяват снимане с ръка без светкавица. Църквата „Вискирхе“ и подобни поклоннически църкви обикновено са отворени за некомерсиално снимане. Стативите не са разрешени вътре в мемориала „Валхала“, но моноподите с гумени накрайници са. Вътре в Нойшванщайн и другите замъци на Лудвиг II снимането на интериора обикновено е забранено, така че планирайте да снимате екстериора.
Как се различава Бавария от останалата част на Германия?
Бавария е най-голямата провинция по площ и една от най-отличителните в културно отношение. Католическата барокова традиция, алпийският пейзаж, диалектът, кухнята и политическата история под управлението на кралете от династията Вителсбах й придават характер, различен от този на протестантския север или индустриалния Рур. Пътуващите, които сравняват Мюнхен с Берлин, обикновено усещат разликата още през първия ден.
