Испания

Испания обхваща по-голямата част от Иберийския полуостров и се простира далеч отвъд него: Балеарските острови Майорка и Менорка в Средиземно море, както и вулканичните Канарски острови край бреговете на Африка. Мадрид, най-високо разположената столица в Европейския съюз, се намира в географския център на страната, а Барселона, Валенсия и Сарагоса са разпръснати по северната и източната част. Малко страни съчетават толкова голямо разнообразие в рамките на една държава – от мавритански дворци и готически катедрали до луноподобни вулканични плата и едни от най-тъмните нощни небеса в Европа.

Мадрид

Сградата „Метрополис“ е мястото, от което повечето фотографи започват в Мадрид, и това не е случайно. Стоях на опашка в продължение на един час, за да стигна до покрива на „Сиркуло де Белас Артес“ и да наблюдавам как слънцето залязва зад „Метрополис“ и центъра на Мадрид, а Сиера де Гуадарама се оцветява в лилаво на хоризонта зад покривите. На нивото на улицата „Гран Виа“ през нощта оправдава репутацията си на испанския Бродуей: стоях на едно и също място повече от 40 минути, за да уловя задните светлини, които обгръщат ъгъла в стил френски „Боз-ар“, построен от братята Февриер между 1907 и 1911 г.

Кралският квартал изисква друго търпение. За да снимам Кралския дворец от другата страна на празната „Пласа де ла Армерия“, комбинирах 30 кадра от терасата на катедралата, за да премахна тълпите. Катедралата „Алмудена“ отсреща изглежда вековна, но е осветена едва през 1993 г., когато папа Йоан Павел II посети Мадрид. Още повече можете да прочетете в пълния ми пътеводител за Мадрид, съставен въз основа на пътуване през февруари, когато в града цареха температури като в късна пролет в Берлин.

Площад „Пласа де Еспаня“ и парк „Буен Ретиро“

Мадрид е град, който си заслужава да се разгледа пеша между забележителностите му. На площад „Пласа де Еспаня“ паметникът на Сервантес бди над бронзовите фигури на Дон Кихот и Санчо Панса, а от задната му страна олицетворението на Литературата седи на трона над пет статуи, символизиращи петте континента, които четат Сервантес. Късно вечерта площадът се опразва от туристи, а точно тогава осветлението на позлатения фонтан работи с пълна сила.

На изток от центъра паркът „Буен Ретиро“ е бил създаден като кралско убежище през 17-ти век, а „Кристалният дворец“ над малкото му езерце, построен през 1887 г. по образец на своя лондонски съименник, бе домакин на изложба на птичи песни в деня, когато го посетихме. Наблизо се издига „Пуерта де Алкала“ – портата от XVIII век, която ни напомни за Бранденбургската врата в Берлин; за да я снимаме нощем от островчето за пешеходци, ни отне половин час, докато уловим подходящия момент за заснемане на задните светлини. Като съвременен контрапункт, наклонените кули KIO се навеждат една към друга под ъгъл от 15 градуса – първите наклонени небостъргачи, построени някога.

Барселона

Барселона принадлежи на Антони Гауди. „Каса Батльо“ заема първо място в нашия списък за 2023 г.: построена през 1877 г. и преустроена от Гауди между 1904 и 1906 г., фасадата ѝ е облицована с мозайка, има балкони, наподобяващи кости, и нито една права линия. Вътре таванът над полилея се вие като окото на хамелеон над „Благородния етаж“, където семейство Батльо някога е посрещало гости. Нагоре по хълма паркът „Гуел“ демонстрира същия натуралистичен подход в градски мащаб – поръчан от Еусеби Гуел през 1900 г. и включен в списъка на ЮНЕСКО от 1984 г.

Старата част на града изисква да се стартира по-рано. Разхождах се из Готическия квартал преди изгрев слънце, за да заснема „Понт дел Бисбе“ с все още запалените му лампи – нео-готически мост от 20-те години на XX век, който убедително излъчва средновековен дух. А от стаята ни в една от малкото високи сгради в града всяка сутрин ни посрещаше арената за бикоборство „Ла Монументал“ – арена от 1916 г., вдъхновена от византийския стил, която заема цял квартал в Ешампле.

Валенсия

Валенсия промени трасето на реката си след наводнението през 1957 г. и превърна сухото корито на Турия в парк, след което изгради своето бъдеще в него. Градът на изкуствата и науките, дело на родения във Валенсия Сантяго Калатрава, надмина високите ми очаквания: Разхождах се под белите бетонни ребра на Музея на науката при залез слънце, снимах „Хемисферик“ – планетариума във формата на око, който откри комплекса през 1998 г., и продължих да работя и след „синята час“ в Музея на принц Фелипе, докато Дария четеше в кафенето.

Старият град не отстъпва пред целия този бетон. Една оживена вечер запомних пътя до „Пласа де ла Вирхен“ и се върнах призори, докато площадът се почистваше. Катедралата на Валенсия, намираща се до нея, съхранява в странична капела чашата, почитана като Светия Граал, а Централният пазар обхваща 8 000 квадратни метра с ар-нуво ковани елементи и витражи. Долу, край водата, яхтеното пристанище „Хуан Карлос I“ все още носи блясъка си от времето на „Купата на Америка“. Пълният пътеводител за Валенсия представя града в дълбочина.

Сарагоса

Сарагоса беше изненадата на нашето пътуване из Испания. Открих я, като я потърсих на картата след Барселона, резервирах билет за влак и се озовах в град с просторни площади, сгради, осветени през цялата нощ, и почти никакви туристи на разсъмване. Базиликата „Дел Пилар“ е центърът на всичко: рамката на пощенската картичка с името на града, вградено в настилката, отражението на залеза в река Ебро и бароковата фасада, осветена с топла светлина над реката – кадър, който ми струваше кал по обувките. Според традицията това е първата църква, посветена на Дева Мария.

Името на града произлиза от „Цезараугуста“, а неговите исторически пластове остават видими. Ла Сео съчетава романски, готически, мудехарски, ренесансов и бароков стил на мястото на римски форум и джамия. От Моста на лъвовете местните жители наблюдават залеза над Ел Пилар по пътя си към дома след работа. Дворецът „Алхаферия“ – укрепен ислямски дворец от XI век, в който днес се намира Арагонският парламент, ме очарова повече от всяка друга сграда, която бях снимал досега; дори неговият готически „Патио де Сан Мартин“ стоеше празен, докато посетителите се втурваха към мавританските зали. А фонтанът „Фуенте де ла Испанидад“ ме озадачи, докато не чух случайно разговора на една екскурзионна група: гледано под правилния ъгъл, водата образува карта на Латинска Америка. Повече в пътеводителя за Сарагоса.

Майорка

Майорка често е обект на шеги, че е седемнадесетата провинция на Германия, и ние отговорихме на тях, като пропуснахме шумното южно крайбрежие и се насочихме към Алкудия на север – град, чието име идва от арабската дума за „хълмовете“. Наградата беше залезът над Порт д’Алкудия, когато водата под планините се превърна в течно злато. Друга вечер там съставях композиция с пристанището и върховете, когато една двойка се приближи до парапета на крайбрежната алея, за да си направи селфи на фона на залеза; техният кадър стана мой.

Палма си заслужава отклонението. Катедралата „Ла Сеу“ е дълга 121 метра и висока 44 метра – готическа постройка, чието изграждане е продължило от 1229 до 1601 г., като самият Гауди е преработвал интериора от 1901 г. до момента, в който напусна проекта след спор през 1914 г. От парка до пристанището можете да заснемете катедралата на фона на Кралския дворец „Ла Алмудайна“, който и до днес е официална резиденция на испанското кралско семейство. Пълен пътеводител за Майорка обхваща острова сезон по сезон.

Менорка

Менорка е островът, към който продължавам да се връщам – вече четири пъти като инструктор в лагера за фотография „PhotoPills“, а броят им все още нараства. Нашата база е Кала Галдана – курортен залив, чиято най-красива панорама Дария и аз открихме по време на непланирана разходка от наблюдателната площадка „Мирадор Са Пунта“, разположена над боровете. На двадесет минути пеша оттам Кала Митхана разкрива естествената палитра на Балеарските острови: тюркоаз, бял варовик, зелени борове и никакви съоръжения.

Брегът продължава да изненадва. Понт ден Гил е естествена варовикова арка, която първоначално сбърках с портата на древно пристанище. В Сьютадела аз водих група към Кастел де Сант Николау при залез слънце заедно с Алберт Дрос и Елия Локарди, а след това открих, че всички фотографи на пейзажи са се спуснали по скалите, докато аз кадрирах крепостта с жена ми, която чакаше пред портите ѝ. Аз не превръщам фотографите на пейзажи в фотографи на градски пейзажи.

Фаровете на Менорка

Характерът на Менорка се събира в нейните фарове. Фарът във Фавариткс, завършен през 1922 г., е украсен с черна спирала по кулата си и се издига върху тъмен шистист камък, който прилича на филмов декор на Луната; всяко посещение ми разкрива различна композиция. Наблизо, варовиковият бряг при Кап де Фавариткс засия в розово за мен при залез слънце, а около мен по скалите бяха разпръснати още 39 фотографи.

Северното крайбрежие принадлежи на Кавалерия. Фарото ѝ се издига на 94 метра над морето, а да го снимам при изгрев слънце беше като медитация. Една друга вечер там влязох в тъмна пещера точно когато залязващото слънце освети стените ѝ за няколко секунди – достатъчно дълго, за да заснема един кадър на фара отвътре, в блясъка. Менорка е най-източната точка на Испания, така че сутрешната сесия на тези скали означава първия изгрев в страната, до който се стига, като се изкачва носът в пълна тъмнина.

Нощното небе над Менорка

Менорка стана „Старлайт резерват“ през 2019 г. и това звание е заслужено. Тъй като Средиземно море изолира острова от светлинното замърсяване, Млечният път се простира по небето над Фавариткс достатъчно ясно, за да се вижда с невъоръжено око. Отиваме през май, когато галактическото ядро е най-високо; дори от края на село като Сон Боу можеш да снимаш Млечния път над светлините на града.

Първите ми снимки на звездни следи също бяха направени тук, по трудния начин: фотоапаратът ми отказа да задейства автоматичния интервал, затова броях до 30 и натисках спусъка, отново и отново, в продължение на един час. Нямаше място за грешки и извитите линии се получиха ясно.

Пенискола

Отидох в Пенискола заради една гледка и няма да се преструвам, че е било по друга причина. Нощем от плажа осветеният старинен град се издига от морето зад сламен чадър – именно затова местните го наричат „градът в морето“. Замъкът на тамплиерите на върха е построен в началото на XIV век и по-късно е бил дом на Папа Луна, антипапа Бенедикт XIII; както „Ел Сид“, така и епизоди от „Игра на тронове“ са заснети на тези стени.

Под укрепленията в тесните улички на стария град се редуват пъстри фасади, магазини за сувенири и светлината на фенерите върху калдъръмените улици. Когато го посетихме, повечето туристи бяха испанци, които прекарваха лятната си ваканция, което поддържаше спокойната атмосфера в този град на Коста дел Азахар, разположен между Валенсия и Барселона.

Тенерифе и връх Тейде

С височина 3 715 метра Тейде е най-високият връх в Испания, а високопланинското му плато създава усещането, че си на друга планета; филми като „Планетата на маймуните“ са го използвали като такава. За панорамната снимка на вулкана в последните лъчи на слънцето съединих девет вертикални кадра, като кабинковият лифт на склона служи за мащаб. Почивката за тоалетна спаси деня в Рокес де Гарсия: излизайки от единствения хотел на платото, видях как небето се запали над скалните образувания и се втурнах обратно за статива, използвайки опустелия път като водеща линия.

Надморската височина служи и на науката. Обсерваторията „Тейде“ се намира на 2 390 метра и е дом на телескопа, който откри първото кафяво джудже, наречено „Тейде 1“. По време на пътуването нагоре през Лас Каньадас най-накрая успях да заснема теидския белоцветник – триметровото растение, което нарекох „цветето-призрак“, след като години наред виждах само зимните му скелети, очертани на фона на склоновете и силуета на Ла Гомера.

Планината Анага

В североизточната част на Тенерифе се крие гора, която сякаш е извън своето време с 20 000 години. Лаурисилвата в планината Анага, обявена за биосферен резерват от ЮНЕСКО, някога е покривала Южна Европа; днес разходката из нея означава да наблюдаваш как облаците се носят между дървесните стволове на нивото на очите. По любимата ми пешеходна пътека от Мирадор Крус дел Кармен видях как мъглата разбиваше светлината на видими лъчи над пътеката, а обраслите с мъх коридори от лаврови дървета непрекъснато поглъщаха и освобождаваха слънцето, докато облаците се разхождаха из гората около нас.

Пътищата по билата предлагат по-широки гледки. Карайки към брега, спряхме, докато лъчи слънце гонеха облаците през долините на Анага, а спускането завършва на плажа Бенихо – 300 метра черен вулканичен пясък, където Атлантическият океан забранява плуването и възнаграждава фотоапаратите. Селцето Таганана, до което се стига по път с 180-градусови завои, ми приличаше на отдалечено селище в перуанските планини, а не в Испания.

Санта Крус и Ла Лагуна

Градовете на Тенерифе имат свой собствен облик. В Санта Крус „Аудиторио де Тенерифе“ на Сантяго Калатрава се извива като бяла вълна между града и Атлантическия океан; бих могъл да обикалям около него цял ден, търсейки композиции, а той е изобразен и на испански пощенски марки, и на евромонети. Една по-спокойна сутрин ни отведе до пазара „Нашата дама от Африка“, където никой не бърза, а билките и цветята ароматизират дворовете в колониален стил. По-надолу по крайбрежието, в Канделария, бялата капела до базиликата се открояваше в слънчевата светлина на фона на черните скали и бурята, която се надигаше над планините, в града, чиято Дева е покровителка на Канарските острови.

Сан Кристобал де Ла Лагуна, бившата столица на острова, е по-тиха и с по-богато историческо минало. Можете да се изкачите на кулата на църквата „Иглесия де ла Консепсион“, за да се насладите на гледката към стария град. От височините на Анага Лас Тереситас се разкрива рядкият златен пясък, който островът е внесъл от Сахара. А при приливно-отливните басейни на Бахамар един баща вдигна сина си над главата си, докато зад тях се разбиваше вълна – един кадър от годишнината ни от сватбата, който никога не бих могла да планирам.

Фотографиране в Испания

Испания е мястото, където преминавам от правенето на снимки към преподаването на фотография. В лагера на PhotoPills на Менорка провеждам работилници на скалите и плажовете, където и аз продължавам да се уча: рисуването с флуоресцентна лампа с танцьорка беше нещо ново за мен, докато Ерик Паре и Ким Хенри не го демонстрираха в една студена, тиха нощ, като очертаваха фигури във въздуха зад нея с движеща се лампа.

Това изкуство тук възнаграждава обмислеността. На наблюдателната площадка „Мирадор Крус дел Кармен“ на Тейде прекарах половин час на статив с обектив с накланяне и изместване, за да заснема палисадата без хора и линиите да излязат идеално прави, докато морето от облаци се разбиваше в подножието на вулкана. Същото търпение беше необходимо и за 30 насложени кадра в Кралския дворец в Мадрид, и за един час с прецизно отмервани 30-секундни експозиции под звездите на Менорка. Обектите стоят неподвижно; работата е в чакането.

Кога да посетите Испания

Испания се ръководи от повече от един календар. Градовете изглеждат най-добре извън разгара на лятото: заснехме Мадрид през февруари при температури като в края на пролетта, а паметниците в Сарагоса остават осветени цяла нощ през цялата година, докато площадите са празни на разсъмване. Юли и август носят истинска жега във вътрешността на страната и препълнени плажове по всички крайбрежия.

На островите сезоните са обърнати. Посещаваме Тенерифе през ноември и през зимата, когато облачният гора Анага е в най-добрия си вид, а платото на Тейде все още предлага ясна вечерна светлина. Менорка има два пика: лятото за калите и май за сезона на Млечния път, когато лагерът PhotoPills събира фотографи от цял свят. Тейде е включен в списъка на световното културно наследство от 2007 г. насам, а високото му плато остава фотогенично през всеки месец; проверете уебкамерата на обсерваторията, преди да потеглите нагоре, защото на върха времето е специфично.

Често задавани въпроси