През февруари посетихме Мадрид и разбрахме, че в тази страна можеш да се наслаждаваш на парковете през цялата година. Един от парковете, които искахме да видим, беше парк „Буен Ретиро“ – един от най-големите паркове в столицата на Испания.
„Просто трябваше да снимам това място“
За разлика от останалите дни по време на престоя ни в Мадрид, времето беше просто идеално. Изглеждаше, че не сме единствените, които се възползват от слънчевата неделя, за да се разходят в парка. Когато пристигнахме, всичко изглеждаше толкова спокойно – хора, седнали в бирариите на открито, наблюдаващи малките лодки на езерото в центъра на парка, играещи деца и приятели, които си бъбреха – истинска идилия.
Паркът беше огромен – разхождахме се из него поне 3 часа. В един момент ми се стори, че денят ще бъде пропилян, ако не направя няколко снимки. Докато се разхождахме, търсех композиция, която да покаже парка в най-добрата му светлина. Не беше трудно да намерим интересно място и след като се разходихме малко, видяхме малко езерце с Кристалния дворец на заден план.
Кратка история на „Парк Буен Ретиро“
Паркът „Буен Ретиро“ е създаден в началото на XV век и разширен от крал Филип II в края на същия век. През 1630 г. са построени няколко сгради: „Касон дел Буен Ретиро“ (използван като бална зала) и „Салон де Рейнос“ (Залата на кралете), украсени с картини, например на „Веласкес“. По това време е построен и големият езер „Естанке дел Ретиро“, който е служил като декор за инсценировки на морски битки.
Кристъл Палас
На снимката ми ще видите „Паласио де Кристал“, вдъхновен от Кристалния дворец в Лондон, Обединеното кралство. Той е построен заедно с изкуственото езеро малко по-късно от останалите съоръжения в парка, а именно през 1887 г. От самото начало Кристалният дворец е бил използван за излагане на цветя от Испания.
В деня, в който посетихме този стъклен павилион, вътре нямаше изложба. Когато влязохме в сградата, чухме гласовете на екзотични птици – „звукова изложба на гласовете на природата“! След това се разходихме покрай двореца и забелязахме малко езерце, пълно с костенурки, които издигаха глави от водата, за да се насладят на слънцето. Просто трябваше да снимам това място – макар и само за спомен.
