Гърция се простира от континенталната част на Балканите до Егейско и Йонийско море, като край нейното крайбрежие са разпръснати над двеста обитаеми острова. В Атина, разположена под Акропола, е съсредоточена около една трета от населението на страната, Солун е центърът на северната част, а островите Додеканези, начело с Родос, се намират далеч на югоизток, откъдето се вижда турското крайбрежие. Всичко в този пътеводител е резултат от три пътувания: една зимна седмица в Атина, престой в Солун и пътуване с кола из Родос, като посетихме различни острови.
Атина
Акрополът беше първото нещо, което ни посрещна в Атина, и продължи да ни посреща през останалата част от седмицата: скалата се издига на около 150 метра и се вижда от почти всеки ъгъл на града. Атина има документирана история от над 3 500 години, а древният град продължава да се появява в сърцето на съвременния – в храмове, колони и руини, издигащи се сред жилищните блокове.
Дори транспортната система е част от нея. Между спирките най-старата линия на метрото минава на открито през археологически парк, а аз снимах метровлак, преминаващ под Акропола – червените вагони, оградени от зимни клони, с Партенона на хълма над тях. Артефактите, открити по време на строителните работи, са изложени в самите станции.
Акрополът
Акрополът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1987 г., а реставрационните работи, които продължават от 1975 г., са възстановили Партенона почти изцяло. От хълма Ликабетус снимах осветената Акропола с морето на заден план – мраморът блестеше златисто в синята час, докато светлините на Пирея и Сароническия залив изпълваха фона.
Стоейки пред храмовете, човек се чуди как хора без съвременна технология са създали нещо, което е оцеляло хиляди години. Музеят на Акропола, разположен в подножието на скалата, съхранява артефактите, открити там, и си заслужава да бъде посетен преди или след изкачването.
Хълм Ликабет
В центъра на столицата има хълм и този факт ме удиви повече от всичко друго в Атина. Хълмът Ликабетوس се издига на 277 метра над морското равнище; според легендата богинята Атина е хвърлила тук парче варовик, а по-старата история разказва, че някога по склоновете му са живели вълци – „ликос“ на гръцки означава „вълк“. От Акропола снимах хълма, издигащ се над бледия град – зелена пирамида с бялата капела „Св. Георги“ на върха.
Изкачването е вечерният ритуал. От върха наблюдавах как залезът залива града и морето, а на път надолу улових мраморното море от къщи в последната топла светлина, когато бетонът на съвременния град за миг прилича на камъка на древния. За всеки, който предпочита да пощади краката си, до върха се движи фуникуляр.
Монастираки
Монастираки всъщност никога не затваря. Площадът е кръстовище на линиите на метрото, центърът на пазара за изгодни покупки в града и мястото, където се намира прочутият пазар за стари вещи, и там цари оживено движение от сутринта до дълго след полунощ. От покрива на сграда над площада снимах квартала в здрач, с Акропола над него, джамията „Цистаракис“ и руините на библиотеката на Адриан на средния план, а Партенонът се извисяваше над всичко.
Върнах се за същата гледка след залез слънце, когато сергиите на пазара блестят, а прожекторите осветяват скалата. Двата кадъра, заснети с няколко часа разлика, са кратката версия на Атина: древен град, живеещ на пълни обороти.
Храмът на Хефест и Древната Агора
Завършен около 415 г. пр.н.е., храмът на Хефест е един от най-добре запазените храмове на древния свят, посветен на бога на металурзите и огъня; археолозите са открили около него грънчарски и металообработвателни работилници. От склона на Акропола снимах храма, издигащ се над дърветата на Агората – дорийски остров от мрамор, зад който се простира съвременният град.
Този контраст е най-доброто определение за центъра на Атина: в един кадър се съчетават V век пр.н.е. и XXI век сл.н.е., разделени от редица борове.
Одеонът на Херод Атик
Каменният театър на югозападния склон на Акропола е завършен през 161 г. сл. Хр. и реновиран през 1950 г., като и до днес продължава да функционира. Мария Калас, Лучано Павароти и Енио Мориконе са се изявявали на неговата сцена. Снимах мраморната кавеа от склона над нея – редовете, спускащи се към сцената, наподобяваща шахматна дъска, с целия западен Атина зад разрушената аркада.
Да посетя концерт тук все още е в списъка ми с желания. Някои снимки са обещание, че ще се върна.
Панатенейският стадион
Панатенейският стадион е изцяло изграден от мрамор, а никой друг стадион в света не може да се похвали с това. Панатенейските игри са се провеждали на това място още от VI век пр.н.е., когато зрителите са седели по естествените склонове; възстановеният стадион е бил домакин на церемониите по откриването и закриването на първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г., а Атинският маратон и до днес завършва в него всеки ноември.
Снимах мраморната подкова под драматично небе, а гръцкото и олимпийското знаме се издигаха гордо на флагштоковете си пред празните трибуни. Като човек, който обича големите спортни събития, стоях там и си представях звука, който може да побере тази арена.
Зала „Запейон“
Евангелос Запас, грък, натрупал състояние в Румъния, финансира построяването на олимпийска сграда в Атина, след като поетът Панайотис Суцос го убеди, че страната се нуждае от такава. Архитектът Теофил Хансен я завърши през 1888 г., въпреки че Запас не доживя да види неокласическата фасада зад редицата от знамена. Първата национална радиостанция на Гърция започна да излъчва от сградата през 1938 г.
Истинската изненада ви очаква вътре. Откритото кръгло атриум представлява пръстен от двуетажни колонади, разположени около мраморен под с шахматен мотив, а геометрията му е толкова точна, че прекарах цялата си сесия там, просто изучавайки симетрията. То остава любимият ми интериор в Атина.
Митрополитската катедрала в Атина
Строителството на Митрополитската катедрала е продължило двадесет години, а в стените ѝ е вложен мрамор от 72 съборени църкви, преди да бъде завършена през 1862 г. В нея се провеждат церемонии от национално значение, а площадът ѝ се намира на кратко разстояние пеша от Монастираки. Снимах катедралата, осветена от прожектори през нощта – мозаечната лента над входа сияеше между двете камбанарии, а гръцките знамена на двете кули бяха размазани от вятъра и дългия експозиционен период.
Посещението през зимата означаваше, че площадът беше празен по това време. Това беше компромисът, който правех цяла седмица – студени ръце за чисти кадри – и бих го направил отново.
Солун
Солун е вторият по големина град в Гърция, основан през 315 г. пр.н.е. и изпълнен с византийски църкви, които изникват неочаквано в края на обикновени улици. Неговият символ е Бялата кула: първоначално на това място е стояла византийска крепост, а османската кула, която я заменила, е служила като затвор и място за екзекуции, известно с мрачното си име Червената кула. След като градът се върна към Гърция през 1912 г., кулата беше измазана в бяло и преименувана – символично пречистване, а днес в нея се намира музей.
Прекарах една дълга вечер, обикаляйки я наоколо, докато Дария четеше книга на една пейка. Най-накрая се получи перфектният кадър в синия час – Бялата кула и Националният театър на Северна Гърция, окъпани във виолетова светлина. Друга вечер се настаних на Леофорос Никис, за да заснема кулата над потоците от вечерния трафик, като светлинните следи попълваха композицията, която празният булевард не можеше да създаде.
Ептапиргио и Ротондата
Планът ми беше да заснема залеза над Ротондата – най-старият паметник в Солун, построен по времето на римския император Галерий през IV век. Композицията можеше да се реализира само от балконите на апартаментите, до които нямахме достъп, така че план Б вече беше в действие: забелязахме крепостта Ептапиргио в далечината и се втурнахме нагоре по хълма, с чантата с фотоапарата и всичко останало, като пристигнахме точно в момента, в който слънцето се срещна с хоризонта. Резултатът беше залез над града и Термайския залив от византийските крепостни стени, като тухлените зъбци на преден план пламтяха в оранжево.
„Ептапиргио“ означава „Крепост със седем кули“. Тя има десет. Някои имена надживяват собствената си аритметика.
Църквата „Панагия Халкеон“
Едно приложение ни разведе из забележителностите на Солун и си заслужи парите, когато ни насочи към църквата „Панагия Халкеон“ – тухлена църква от XI век, която местните наричат „Червената църква“. Сградата се намира в затънтена градина, заобиколена от всички страни от жилищни блокове, което направи композицията истинско предизвикателство: само като центрирах пътеката, водеща към червената ѝ врата, успях да запазя кадъра в византийската епоха, към която тя принадлежи.
Този трик – да позволя на пътека или порта да „отсече“ съвременния град – се оправда през цялото пътуване.
Родос
Пътуването до Родос беше от друг вид – една седмица с кола и билет за ферибота. Ветрогенераторите в Мандраки бяха първото нещо, което забелязах, докато проучвах острова: през Средновековието повече от дузина от тях са мелели вносно зърно на брега на пристанището, а днес са оцелели само три. Цял ден носех 14 килограма оборудване из пристанището, преди да се спра на композиция с дълъг телеобектив, в която трите вятърни мелници са събрани в един ред, а зад тях се издига крепостта „Агиос Николаос“.
По-късно тази крепост получи свой собствен кадър: пълна луна, висяща ясно над фара, гръцкото знаме, което се вееше, ниски облаци, които оцветяваха небето в лавандулово. Една луна, една композиция, един шанс; това остава един от любимите ми кадри от Гърция. Целият остров, от Стария град до Линдос, е обхванат в моя пътеводител за Родос.
Старият град на Родос и изворите на Калитея
По време на сутрешното си бягане из Стария град се натъкнах на руините на църквата „Дева Мария от Бург“ – готическа църква от началото на XIV век, разрушена по време на османската обсада през 1522 г. и бомбардирана отново по време на Втората световна война. Изчаках десет минути, докато слънцето се издигне, и след това заснех светлината, проникваща през разбитите прозорци – слънчева звезда, уловена в празната готическа арка. Средновековният град около нея е вписан в Списъка на световното културно наследство през 1988 г.
Карайки на юг към Линдос, спрях при изворите „Калитеа“ – спа комплекс от италианската епоха, разположен на брега на морето. Отвисоко снимах куполния павилион над черно-белите мозаечни дворове; вътре слънцето проникваше през звездовидните отвори на купола само за няколко секунди – точно колкото да сменя обектива.
Линдос и Сими
В Линдос се събудих рано, за да снимам изгрева над Акропола на Линдос, а след това се обърнах на 180 градуса. Една ветроходна лодка се подреди идеално между силуетите на носовете, затова извадих зум обектива и планът се промени: ветроходната лодка, пресичаща спокойните води при изгрев слънце, се оказа по-добър кадър от този, заради който бях дошъл дотам. Обръщането на 180 градуса си остава най-евтиният обектив, който притежавам.
От Родос взехме ферибота за Сими, на по-малко от два часа северозападно. Островът се характеризира с пристанище от симетрични неокласически фасади в пастелни цветове, издигащи се над тюркоазените води – архитектура, напълно различна от тази в Атина или Солун. Гмуркането за гъби е оформило съдбата на острова, а една от гъбите дойде с нас у дома.
Фотографиране в Гърция
Гърция ме научи на ценността на втория поглед. Платноходката в Линдос беше зад мен, докато снимах плана. Залезът в Ептапиргио беше план Б, до който стигнах набързо. Панагия Халкеон се получи едва когато пътеката замени хоризонта, а пълната луна над Агиос Николаос ми позволи точно един опит.
Градовете са най-красиви през зимата: през януари площадът пред Митрополитската катедрала и пътеките на Ликабетوس бяха почти само за мен, а слънцето беше ниско през целия ден. Островите са най-красиви в началото и края на деня – преди пътниците от круизните кораби да слязат на брега и след като си тръгнат. Междувременно винаги има ферибот, а фериботът никога не е изгубен кадър.
Кога да посетите Гърция
Посетихме Атина през зимата умишлено и това се оказа правилният избор: меки дни, къси опашки и онзи вид мека светлина, която изтъква красотата на мрамора. На островите времето тече по различен ритъм. Родос се пълни с туристи от края на пролетта, круизните кораби наводняват пристанищата за няколко часа по обяд, а сезонът се простира до октомври.
Май, юни и септември са компромисните месеци – достатъчно топли за морето и достатъчно спокойни за стативите. В разгара на лятото правете това, което правят местните: възползвайте се от ранната сутрин, отстъпете място на обедните часове и излезте отново, когато светлината се върне.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Гърция?
През май, юни и септември морето е топло, а тълпите са поносими. Юли и август са най-горещите и най-оживените месеци, особено на островите. Атина и Солун са подходящи за посещение през цялата година; зимата носи меки температури, слаба светлина и празни археологически обекти, но с цената на по-къси дни.
Колко дни ви трябват в Атина?
Два до три дни са достатъчни, за да разгледате Акропола, Агората, Панатенайския стадион, Запейон и да прекарате една вечер на Ликабет, без да бързате. Добавете още един ден за музеите и една спокойна вечер в Монастираки. Комбинацията от Атина с един остров или Солун се вписва добре в една седмица.
Струва ли си да се посети Солун?
Да. Вторият по големина град в Гърция може да се похвали с Бялата кула, византийски църкви, включени в Списъка на световното културно наследство, крепостта Ептапиргио, разположена на хълм, и крайбрежна алея, идеална за вечерни разходки. Освен това градът е известен с отличната си кухня, а забележителностите му са разположени близо една до друга, така че два дни са напълно достатъчни, за да разгледате центъра.
Как се стига до гръцките острови?
Фериботи свързват Пирея, близо до Атина, с повечето острови в Егейско море, а вътрешни полети обслужват по-големите от тях, включително Родос. Между съседните острови се движат местни фериботи; пътуването от Родос до Сими отнема около един до един и половина часа, в зависимост от кораба.
Кои са обектите от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО в Гърция?
Атинският Акропол, вписан през 1987 г., и Средновековният град Родос, вписан през 1988 г., са включени в този пътеводител, както и византийските паметници в Солун. Гърция има общо близо двадесет вписани обекта, включително Делфи, Метеора и Олимпия.
Гърция използва ли еврото?
Да. Гърция прие еврото през 2001 г., като банкнотите и монетите са в обращение от 2002 г., и страната е част от Шенгенското пространство. Плащанията с карти се приемат широко в градовете и на основните острови, макар че малките таверни и киоски все още предпочитат плащанията в брой.
Как да избегнете тълпите при големите забележителности?
Пристигнете, когато отворят вратите, или в последния час преди затваряне, и проверете разписанията на круизните кораби в пристанищни градове като Родос, където по обяд е най-натоварено. В Атина посещенията през зимата решават проблема почти напълно; през лятото първият час на дневната светлина принадлежи на този, който се събуди за него.
