Флорентинският „Понте Векио“ или „Старият мост“ вероятно е бил един от първите мостове, прекосяващи река Арно. Затова историята му не е еднозначна. Той е бил разрушен през 1345 г. и възстановен наново. По време на Втората световна война това е бил единственият мост над река Арно в района, който не е бил разрушен от отстъпващите германци (дали е било стратегия, или просто им е станало мъчно?). Сега той е една от емблемите на Тоскана. На какво влияние дължи този мост своя настоящ облик?
Очевидно първият мост на това място е построен около 966 г. Той обаче е разрушен и възстановен отново през XIV век. Понте Векио във Флоренция, Италия, дължи симетричния си характер на архитектите от доминиканския орден. Някои историци приписват конструкцията на доминиканската любов към пропорциите и числата.
В самото начало Понте Векио във Флоренция е имал отбранителна функция. С течение на времето обаче сградите върху самия мост започнали да обслужват търговци, които превърнали по-ранните отбранителни помещения в търговски зали. Тези търговци продавали предимно риба и други стоки с доста неприятна миризма. До 1593 г., когато Фердинанд I (омръзнал от миризмата) обявил, че само търговци на злато и бижутери имат право да търгуват на Понте Векио. От този момент мостът започнал да придобива сегашния си характер. Магазините бяха преустроени за новата си функция. Ателиетата на бижутерите бяха проектирани така, че да приличат на сандъци за ценности.
Търговският и бижутерски характер на Понте Векио във Флоренция, Италия, се усеща най-добре след залез слънце – или дори по-добре – преди изгрев. Магазините на бижутерите са осветени от златистата светлина на фенерите, а дървените елементи на витрините напомнят за някогашната слава на Флоренция.
