Флорентинският „Понте Векио“ или „Старият мост“ вероятно е бил един от първите мостове, прекосяващи река Арно. Затова историята му не е еднозначна. Той е бил разрушен през 1345 г. и възстановен наново. По време на Втората световна война това е бил единственият мост над река Арно в района, който не е бил разрушен от отстъпващите […]

Караскейра е село, принадлежащо към община Алкасер до Сал. Този палеолитичен кей в Караскейра се намира само на 3 километра от плажовете на Компорта и на около 15 километра от Троя. Мястото все още се използва от рибари, но е и „скрито съкровище“ за фотографите. Няколкостотин метра от кея „Караскейра Палафитик“ могат да бъдат […]

Вече повече от две години се мъчехме с мисълта да се преместим в Лисабон. От една страна, в Берлин имахме семейство, приятели и доста уреден живот в страна, чийто език и култура познавахме. От друга страна, Лисабон ни очарова до такава степен, че прекарвахме зимата там всяка година. Защо ли? Тази гледка към изгрева в […]

Тази снимка на водопада Селяландсфос в Исландия е направена през февруари, точно преди първата карантина в Европа. Зимният ден в Исландия е изключително кратък, така че този кратък залез беше последната възможност за Нико да се наслади на дивата природа, преди пътуванията да станат невъзможни. Селяландсфос е един от най-известните водопади в Исландия. Намира се […]

Авейро е известен като „Венеция на Португалия“. Тази асоциация е напълно оправдана, когато за първи път видите характерните за Авейро лодки „Моилсейрос“ и мрежата от водни канали, пресичащи центъра на града. И както във Венеция, така и мостовете в Авейро са с отличителен облик. Този на снимката се нарича „Понте до Ласо“ или просто „Кръгъл […]

Имахме голям късмет да видим Паметника на откритията след обновяването му, което беше извършено преди няколко години. Този кадър е направен по време на зимен изгрев, когато слънцето изгряваше точно зад паметника и нежно осветяваше варовиковите статуи. Човек почти може да си представи португалските откриватели, които рано сутринта отплават и напускат сигурните лисабонски брегове, за да изследват новите земи.

Лисабонските деликатеси винаги поставят на изпитание здравето на организма ни – и по-специално на черния дроб. С толкова много качествени бутилки вино и сирене е много трудно да преживеем дори един ден, без да опитаме някое от тях или още по-добре – дуетната комбинация…

Чудили ли сте се някога какво е MAAT и какво означава? Това е съкращение на Музея за изкуство, архитектура и технологии. Целта на тази модерна сграда е да бъде място за международен диалог, критично мислене и дебати. Разположен на брега на Лисабон в Белем, той е лесно достъпен и задължително трябва да се види!

Знаете ли, че портвайнът не произхожда от Порто? Всъщност то идва от Вила Нова де Гая в Португалия, град, който се намира срещу Порто на река Дору. По-интересен факт е, че портвайнът само се съхранява, а не се произвежда.

Каменната част на Крамербрюке е построена през 1325 г., но къщите, които се намират там, са обитавани непрекъснато през последните 500 години – по-дълго от всеки друг мост в Европа! Ако не бяха модерните костюми на минувачите, можеше действително да се почувствате малко като че ли все още живеете в традиционен средновековен германски град.

Мостът 25 де Абрил свързва град Лисабон с община Алмада. Той е 32-ият по големина висящ мост в света. През деня ще видите, че изглежда като тъмночервен цвят и толкова много ми напомняше на Златния мост в Сан Франциско. Точно зад моста 25 де Абрил в община Алмада се намира статуята на Исус Христос – както подчертава името му – “Светилището на Христос Цар”.

Понте Векио (Старият мост) заменя римския каменен мост във Флоренция през 1345 г. Днес е невъзможно да сте във Флоренция и да не минете по него пеша, наслаждавайки се на чудесните бижутерийни магазини, които от векове са разположени на Понте Векио. Това е и един от най-интересните мостове, които някога съм виждал, заради конструкцията му и историята, която носи.

Изморени, но все още в най-добро настроение след снимките на Лондон, седнахме на една пейка на брега на Темза и се насладихме на момента. Все още нямаше никакви пешеходци, така че всичко изглеждаше толкова спокойно… За момент осъзнах, че това ще бъде чудесна композиция, за да заснемем Шард под Моста на хилядолетието. Незнайно защо, в голяма част от маршрута си следвахме известната “разходка на Куинс”, за да заснемем най-големите лондонски забележителности.

Много от тези цветни лодки, както виждате на снимката, са закотвени по река Дору в Порто. Повечето от тези лодки сега са само туристически атракции, но навремето с тях се е превозвало портвайнското вино. Освен тези малки лодки, които са собственост предимно на производителите на вино от Порто, на пристанището има и много други, които сега се използват за посещение на долината Дору в близост до Порто.

Минус 23°C…. Почти седмица беше толкова студено и след това – реката спря да се движи напълно! И сега Вилнюс отново беше по-спокоен – звуците от блъскането на леда вече изчезваха сами по себе си. Беше странно усещане да стоиш там горе, на хълма на Вилнюския замък, и изведнъж да се наслаждаваш на пълна тишина.

Най-доброто време за разглеждане на Лондон Сити е точно преди изгрева на слънцето над тази известна столица. Беше толкова незабравимо изживяване – да се събудиш в 3 часа сутринта и да обикаляш по няколко празни улици, които обикновено гъмжат от жители през дневните работни часове. Можеше да се разхождаш, да дишаш спокойно и да чакаш с вълнение да се насладиш на слънцето, излизащо над Тауър Бридж.

Това е снимка, на която се виждат Мостът на хилядолетието и центърът на Подгорица, столицата на Черна гора. Не прилича ли по-скоро на пейзажна снимка, отколкото на типичен градски пейзаж? Сигурно! Столицата на Черна гора наброява едва 200 000 души; рязко сравнение с Берлин с неговите 3,5 милиона жители. Досега това е най-малката европейска столица, която сме посещавали, което е доста голяма промяна за нас.

Пълното име на тази постройка е Катедралата-базилика на Дева Мария на стълба, а на испански – Catedral-Basílica de Nuestra Señora del Pilar. Фасадата, която виждате, е построена между 1681 и 1872 г. в бароков стил. Когато погледнах светлините, които топло осветяват тази сграда, и декоративните двойки, в съзнанието ми се появи по-скоро момент от “Приказки от хиляда и една нощ”, отколкото от европейската барокова църква.