Ако някога сте били в Португалия, вероятно много добре познавате „азулежо“. Това са цветни плочки, които се използват за украса на сгради, дворци, църкви, училища и т.н. Обикновено те са с различни форми и нюанси. Затова за нас беше голяма изненада да открием, че всъщност основното предназначение на азулежо е било практическо, а не декоративно.
Азулежо
Думата „азулежо“ произхожда от арабския език и основно означава „полирани камъни“. Тези камъни са били използвани за облицоване на сгради, за да регулират температурата вътре през летните и зимните месеци. Азулежо е вдъхновено от византийските и римските мозайки, с персийски влияния, представени чрез извивки и флорални мотиви. Азулежо е било популярно предимно в Италия (Лигурия), Испания и Португалия. По-късно то се „разпространява“ в испанските и португалските колонии. Златният век на производството на азулежо е през 18-ти век, когато започва масовото производство, за да се задоволи търсенето на една португалска колония – Бразилия.
Днес Португалия е особено известна със своите керамични плочки с оловно-глазурно покритие. Те покриват не само исторически сгради, но и модерни къщи, ресторанти и барове и т.н. В центъра на Лисабон ще откриете много производители, които все още създават азулежо. И освен флоралните и фигуративните мотиви, все още можете да видите много композиции от азулежо, които изобразяват португалската история или просто идилични сцени от живота.
Веднъж видяхме красива мозайка по време на нашата разходка от Лисабон до Кашкайш. Chafariz de Paço de Arcos – „Старият фонтан на Paço de Arcos“ беше точно нашият любим стил азулежо. Той се отличаваше със сини и бели рисунки, съчетани перфектно със синьото небе над слънчевия Лисабон.
