Няма нищо по-очарователно от това да видиш как градът се събужда. Всяка зона, която е оживена в продължение на 20 или повече часа, има онези няколко мига на чисто спокойствие. Във Виена мястото, където най-много се наслаждавах на това, беше Карлскирхе.
С нейното перфектно отражение не можеш да не намериш вътрешен мир, докато се наслаждаваш на бавно изгряващото слънце и гледаш всичко в топла светлина. В обикновен ден площадът пред църквата би бил оживен, но в този случай беше празен и нямаше шумове от натоварената градска улица. Самата ранна сутрешна фотография има пряка връзка с медитацията.
Малко за църквата:
Карлскирхе във Виена, което в превод означава „Църквата на Карл“, е посветена на Свети Карл Боромео, контрареформатор от 16-ти век, известен с изцеляването на болни от чума. Църквата е построена в началото на 18-ти век. Карлскирхе е проектирана предимно в бароков стил, но има много препратки към други стилове, например фасадата, която води към преддверието, наподобяваща портика на гръцки храм.
Днес в църквата се провеждат концерти на Антонио Вивалди. Това се дължи на факта, че композиторът е починал в близка болница и е погребан в тази църква. Въпреки че гробовете са били разрушени и изгубени, концертите в Карлскирхе възкресяват спомените за него.
