Площад “Сан Марко”, известен в цял свят като площад “Свети Марко”, е получил собственото си прозвище “La Piazza” – Площадът, и мисля, че то говори много за значението на Венеция. Съществува легенда, според която Наполеон го нарича “салона на Европа”. В днешно време бих казал “фотографската зала на Европа”.

Този знак е поставен точно пред Португалския център по фотография, което придава на изображението много специално значение. Тази зимна сутрин преди изгрев слънце беше идеалното време за заснемане на инсталацията в центъра на Порто, който през деня обикновено е много пълен с хора.

Когато е построена през 1904 г., сградата се нарича просто “Народен театър” в София. Първата поставена пиеса е “Изгнаници” на Иван Вазов, а по-късно театърът е наречен на името на този български творец. Неокласическият архитектурен стил е един от любимите ми и там, в сърцето на София, той сякаш се вписваше идеално.

Миланското Дуомо е петата по големина катедрала в света, а сред тези пет катедрали е и най-старата. Ден преди да направя тази снимка, се наслаждавахме на “Шприц” с един приятел в бар на покрива. Оттам имахме изглед към върха на катедралата. От птичи поглед можете да видите многото скулптури, които украсяват кулите на Дуомо.

Трите кули на Сан Марино се виждат отдалеч, когато пътувате през тази страна. Всяка от тези средновековни постройки има свой собствен “характер”, име и история. Имената на кулите са: Гуита, Честа и Монтале.

Някъде бях чел, че стените в Сан Марино имитират Китайската стена. Първоначално си помислих, че това е леко преувеличено твърдение, но когато потърсих композиции за моите снимки, тази мисъл ми се стори вярна. Комплексът от градските стени, трите кули и самият център на Сан Марино е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мълвата обаче гласи, че това е най-малко посещаваната страна в света.

Разходката ни по улиците на Сан Марино приличаше на приказка. Тъй като центърът е на скалист хълм, от който се виждат всички долини наоколо, сякаш живеехме над облаците. Любимото ми време в Сан Марино беше по време на изгрева на слънцето. Това беше идеалното време да заснемете известните Сан Марино – Трите кули, всяка от които се намира на върха на три отделни хълма.

Почти минахме покрай площада на Карлос Алберто в Порто, без да разберем. Променихме посоката си и бавно се разходихме по и около площад Карлос Алберто. Блясъкът на цветовете и веселата атмосфера на тази находка ни настроиха идеално за по-нататъшното разглеждане на забележителностите на Порто, но имаше още какво да се види на този площад.

Красиво място, толкова претъпкано през деня, лондонският Мост на хилядолетието в ранните сутрешни часове накрая беше безлюден. Трябва да видите гледката поне веднъж, когато градът спи, а катедралата “Сейнт Пол” все още е осветена. Чувал съм, че Лондонският мост на хилядолетието е известен от много местни жители като “клатещият се мост” и се зачудих защо – особено след като не усетих никакви разклатени движения (дори докато тичах, за да заснема изгрева на слънцето над Темза).

Няма нищо по-вълнуващо от това да видиш как един град се събужда. Всеки район, който е оживен в продължение на 20 или повече часа, има тези няколко момента на чисто спокойствие. Във Виена мястото, където можех да се насладя най-много на това, беше Карлскирхе. В обикновен ден площадът пред църквата би бил оживен, но в този случай той беше празен и нямаше никакви шумове от оживената градска земя.

Улица Ледра и улица Онасагору са пулсиращите сърца на Никозия – столицата на Кипър. Типичният район, изпълнен с посетители, готови да се насладят на мезе, в ранните часове на сутринта осигурява много спокойна и ведра атмосфера. Ако искате да видите този район в най-тихия му вид заедно с приказните му околности, непременно го посетете около изгрев слънце.