Това красиво място, което през деня е толкова препълнено, в ранните сутрешни часове най-накрая беше пусто. Трябва да видите тази гледка поне веднъж, когато градът спи, а катедралата „Св. Павел“ все още е осветена.
Чувал съм, че пешеходният мост „Лондон Милениум“ е известен сред много местни жители като „разклащащия се мост“ и се чудех защо – особено като не усетих никакви разклащания (дори докато тичах, за да заснема изгрева над Темза). По-късно прочетох, че в първия ден, когато мостът беше открит, около 80 000 души са го пресекли. Тези, които са били в средата и в южната част, са усетили люлеене и усукване, докато са били на моста. Посетителите тогава се опитаха да приспособят стъпките си към движенията на моста, но това само влоши ситуацията. Има умен термин за това явление – синхронно странично възбуждане.
Архитектите прецениха, че мостът трябва да бъде преразгледан, затова на следващия ден го затвориха и решиха да инсталират амортисьори, за да го стабилизират.
Прякорът „Wobbly Bridge“ обаче не е забравен и до днес.
Вижте другата ми публикация в блога за това как заснех панорамата на Лондон при изгрев слънце или пълния пътепис за Лондон.
