Лейрия
Последно актуализирано: 14 май 2026 г.
Автор: Нико Тринкхаус
Лейрия не беше сред най-важните дестинации в списъка ни за Португалия. Дойдохме по съвсем друга причина: изпитът по португалски, който ни беше необходим за подаване на молба за гражданство след шест години престой в страната. Планът ни беше прост. Пристигаме, учим, издържаме изпита, заминаваме.
Но в деня, в който трябваше да репетираме глаголните времена, времето беше прекалено хубаво, за да го прекараме на закрито. В един момент погледнах Дария и й казах: „Каквото и да не знаем досега, няма да го научим в следващите няколко часа. Хайде да разгледаме града.“
Така че оставихме книгите и аз започнах да търся в Google Maps кафене, което продава типичните за Леирия сладкиши с яйчен жълтък. Това беше планът ни: първо сладкиши, после да видим къде ще ни отведе градът.
О, и в случай че не знаете: Леирия е областен център в централна Португалия, приблизително на половината път между Лисабон и Коимбра. Нямахме представа какво да очакваме.
Съдържание
Фотограф, специализирал в пътуващата художествена фотография
Нико Тринкхаус е известен със своите ярки снимки, които от 2011 г. насам са спечелили над 100 международни награди. Неговите творби са излагани из цяла Европа.
Площад „Родригес Лобо“: „Дневната“ на Леирия
Харесвам градските площади. Те разкриват повече за живота в града, отколкото който и да е музей, и площад „Родригес Лобо“ не прави изключение.
Площадът е кръстен на португалския поет Франсиско Родригес Лобо, който е роден в Леирия и е черпил голяма част от вдъхновението си от региона. Все още можеш да видиш статуята му там. Но историята на мястото е много по-дълга. Първоначално се е наричало Praça de São Martinho, на името на църквата, която някога е стояла тук. Животът в града е свързан с това място още от 12-ти век, когато градът се разширява извън стените на замъка в Леирия.
От всяка точка на площада може да се види замъкът над покривите. Калдъръмената настилка има типичните за Португалия калсада мотиви, а ниските фасади в пастелни цветове наоколо придават на цялото пространство усещане за простор и спокойствие. Дария подаде термоса си на бариста, за да го напълни с кафе, докато аз си купих две-три Brisas do Lis от тезгяха. Това беше нашата малка закуска, преди да потеглим нагоре по хълма.
За снимката си на площада прекарах известно време, разхождайки се по краищата, търсейки подходящия ъгъл, от който линиите на калсада на преден план да привличат погледа към композицията. Площадът беше достатъчно оживен, така че за да се получи чист кадър без хора, бяха необходими търпение, комбиниране на няколко експозиции и малко редактиране след това за малкото хора, които седяха в кафенетата и не мърдаха.
„Лейрия не съществува без теб“
Табелата на град Леирия е централна забележителност в града, на която името на града е изписано с букви.
Знакът се намира точно до известния фонтан Fonte Luminosa на Praça Goa Damão e Diu, централен площад, недалеч от Стария град на Леирия. Фонтанът, създаден от скулптора Lagoa Henriques, е в чест на двете реки, които преминават през града – Лис и Лена.
Когато казвахме на хората, че отиваме там за езиковия тест, никой не казваше „О, чудесно“ или „Обожавам този град“. Винаги чувахме: „Леирия? Знаете, че Леирия не съществува, нали?“ Всеки португалец го повтаряше, като някаква приятелска конспирация, която никой не си прави труда да обясни.
Леирия има и друга репутация. Моят приятел Жоао, който ме возеше на север в Португалия, веднъж ми каза да намаля скоростта, когато се приближихме на 20 км от града, докато карахме по магистрала А1. Полицията там е известна с капаните за скорост. Той каза, че те спират на бензиностанцията и ти дават фиш на място. В рамките на 20-те километра преди и след Леирия той винаги се старае да кара точно с ограничената скорост. Така че още преди да го посетим, бяхме заинтригувани. Какво е това в Леирия, че никой не я взема на сериозно?
Това, което ме изненада, е, че градът не се опита да се бори с шегата. Вместо това я използваха. Ще видите фразата „Leiria não existe sem ti“ превърната в слоган, точно до знака на града, достоен за Instagram, на Praça Goa Damão e Diu. Превежда се като „Леирия не съществува без теб“.
Направих тази снимка по време на Prova Leiria Doçaria, местния панаир на сладкишите, така че табелата беше украсена с изображения на Brisas do Lis. Без панаирните декорации буквите са чисто бели и контрастът с фона е по-слаб. Късметът с момента направи тази снимка още по-интересна.
Сладката Леирия: „Брисас до Лис“ и панаирът на сладките изкушения
Ако искате бързо да опознаете някой португалски град, оставете настрана пътеводителя и се отправете направо към витрината с сладкиши.
Името, което трябва да знаете в Леирия, е Brisas do Lis, кръстено на реката, която преминава през града. Исторически сладкишът се е произвеждал от монахините в бившия Convento de Santana. Яйчен жълтък, захар, смлени бадеми. Можете да го намерите в кафенетата из целия стар град. LuziClara е едно от традиционните места, а Casinha Velha е препоръчано от гида Мишлен.
Ще бъда честен: купих няколко на първия ни ден и бяха хубави, но за моя вкус вкусът на яйчния жълтък е доста силен. Не ме разбирайте погрешно, обожавам португалските десерти с яйчен жълтък, но обикновено предпочитам нещо, при което вкусът на яйцето не е толкова доминиращ, като класическия pastel de nata. Дария също опита едно и накрая ги изядохме вечерта, докато преглеждахме учебните си материали. Има нещо в преговарянето на португалските глаголни спрежения с местен сладкиш в ръка, което прави цялото упражнение да изглежда по-малко като тест и повече като че ли наистина живеем тук.
На следващия ден отидохме на Prova Leiria Doçaria, панаир на сладкиши в Mercado de Sant'Ana, и опитахме още няколко регионални сладкиши. На панаира имаше десетки разновидности от целия район на Леирия. Не усетих нужда да си взема още една Brisa do Lis, но имаше много други творения с яйчен жълтък, които да опитам.
Най-красивата гледка в Леирия
Камбанарията в Леирия е историческа забележителност в старата част на града, откъдето се разкрива прекрасна гледка към града и околния пейзаж.
Забавна история: Отидохме да прекараме един дълъг уикенд в Леирия, за да се явим на езиковия изпит, който ни е необходим, за да кандидатстваме за португалско гражданство, след като живеем в страната вече шест години. Но в деня, в който трябваше да учим, нощта беше толкова красива и приятна, че не можах да устоя на изкушението за едно малко приключение.
След като приключихме с десертите, се изкачихме нагоре към замъка, търсейки място, достатъчно високо, за да поберем и града, и замъка в един кадър. Изкачването е типично за Португалия: тесни средновековни улички без истински тротоар, така че в крайна сметка вървиш по пътя редом с колите. В началото е малко неприятно, но след няколко години тук човек свиква. Шофьорите са внимателни и хората се грижат един за друг, така че е по-безопасно, отколкото изглежда.
Проблемът, който ние, фотографите, познаваме толкова добре: щом стигнеш на върха на замъка, не можеш да снимаш Леирия с нейния замък. Намираш се вътре в единственото нещо, което искаш да имаш на снимката.
Намерих обществена тераса близо до катедралата, точно до камбанарията. Намира се близо до асансьора, който свързва долната и горната част на града. Изкачихме се пеша, но се върнахме с асансьора.
Местните се шегуват, че Леирия има катедрала без кула и кула без катедрала, защото двете са построени поотделно.
Снимката
Когато стигнах до терасата, една двойка стоеше до парапета, точно там, където ми трябваше да снимам. Останаха там добри десет минути. Стоях зад тях и си мислех: „Хайде, колко още ще стоите там?“ Но не можеш да бързаш хората на място с хубава гледка. В крайна сметка те се преместиха и останах сам до парапета.
Използвах я като водеща линия, насочваща погледа от предния план нагоре през камбанарията и по-нататък към замъка. Светлината в късния следобед хвърляше сенките на дърветата върху стените на кулата, добавяйки текстура към това, което иначе би било плоска бяла повърхност. Широкоъгълен обектив, без статив. Щом постигнах композицията, с която бях доволен, се върнахме обратно и разгледахме още малко града, преди да се върнем към книгите си.
Замъкът в Лейрия при залез слънце
Замъкът в Леирия (Castelo de Leiria) е средновековен замък, издигащ се над историческия град Леирия в централна Португалия. Замъкът е трудно да бъде пропуснат, ако сте в Леирия, тъй като величествената постройка се вижда практически от всяка точка на града, излъчвайки история и лека нотка на мистицизъм.
Замъкът в Лейрия е трудно да се пропусне. Той се издига на върха на хълма и се вижда от различни части на града. Замъкът е построен от Дом Афонсо Енрикес, първият крал на Португалия, и в продължение на девет века се е превърнал от военна крепост в кралска резиденция. Той не е толкова известен като близките Томар или Обидуш – но това има и своята добра страна: значително по-малко тълпи и по-силно усещане, че откривате скрито съкровище.
Снимане от покрива ни
Най-любимият ми момент, свързан със замъка, не се случи на някое от планираните места за снимки.
Отседнахме в Forest Villas Guest House, а стаята ни беше точно под терасата на покрива. Тази вечер преглеждах учебния материал, когато забелязах, че стените на замъка се озаряват от топлата светлина на залязващото слънце. Тихо се измъкнах от стаята, без дори да си облека подходящи обувки. Просто се качих на терасата по чорапи.
Покривът беше празен. Нямаше столове, нямаше маси, само равната тераса и гледката. Преместих се до най-далечния край, за да се откъсна от дърветата, и направих снимка на ръка. Светлината върху камъка беше красива, но небето зад него беше равно и сиво.
Върнах се при Дария и учебните материали. Двадесет минути по-късно погледнах през прозореца и видях облаци да се образуват над замъка, оцветявани от залязващото слънце. Отново се качих нагоре.
Сега небето беше драматично, но замъкът беше загубил блясъка си и изглеждаше плосък. И двете снимки бяха направени на ръка, с леко различно фокусно разстояние, защото не бях планирал нищо от това.
Вкъщи комбинирах двете: замъка от първата снимка и небето от втората. Съвпадението не беше перфектно заради разликата в фокусното разстояние, но се получи. Две пътувания нагоре по чорапи, две версии на една и съща гледка. Написах повече за този процес в публикацията си за залеза над замъка в Лейрия.
Еднодневни екскурзии в околностите на Лейрия
Лейрия е идеално място за еднодневни екскурзии. Обидуш, със своя обграден със стени средновековен център, се намира на по-малко от час път с кола. Много ни харесва да прекарваме време там. Ако ви се отдаде възможност, фестивалът „MediEvo“ сам по себе си си заслужава пътуването.
Назаре е на около 40 минути на запад и всеки, който посещава Португалия, трябва да отиде там поне веднъж. Няма нужда да чакате дори за прочутите гигантски вълни. Проверете прогнозата за времето и ако вълните са поне малко прилични, отидете да ги видите. Дори в обикновен ден гледката е величествена.
Фатима, Алкобаса и Баталха са на по-малко от 20 минути от Леирия. Веднъж посетихме и трите места по време на едно пътуване с кола. Но това е тема за друга статия.
Пешеходен маршрут из Леирия (2–3 часа)
Лейрия е достатъчно компактен град, за да можете да разгледате основните забележителности пеша само за един следобед. Ето приблизително маршрутът, по който минахме:
- **Започнете от Praça Rodrigues Lobo.** Изпийте едно кафе и Brisa do Lis в някое от кафенетата на площада.
- **Изкачете нагоре към камбанарията.** Следвайте тесните улички към катедралата. Терасата до камбанарията предлага най-добрата гледка към града с замъка в рамката.
- **Продължете към замъка на Леирия.** Струва си да се изкачите, за да се насладите на панорамната гледка от върха.
- **Слезте с асансьора.** Има обществен асансьор, който свързва горната и долната част на града, което ще спести на коленете ви усилието при връщането.
- **Разходете се до табелата на град Леирия.** На Praça Goa Damão e Diu, близо до фонтана Fonte Luminosa.
- **Завършете в Mercado de Sant'Ana.** Ако времето е подходящо, тук се провежда панаирът Doçaria. В противен случай това е добро място да си купите местни продукти.
Цялата обиколка отнема две до три часа.
Останете на линия за бъдещи актуализации на тази статия.
П.С. От време на време един от абонатите печели подписана художествена репродукция — като малък знак на благодарност, че сте част от това пътуване.
често задавани въпроси
Лейрия е известна със средновековния си замък (Castelo de Leiria), историческия площад „Праса Родригес Лобо“, местния сладкиш „Брисас до Лис“ и португалската шега, че „Лейрия не съществува“. Градът има и силни връзки с първия крал на Португалия, Дом Афонсо Енрикес.
Главният площад е „Праса Родригес Лобо“, кръстен на португалския поет Франсиско Родригес Лобо, роден в града. Той е социалният център на Стария град на Лейрия, заобиколен от исторически сгради, кафенета и магазини, с пряк изглед към замъка, издигащ се над него.
Това означава „Лейрия не съществува без теб“. Фразата се позовава на популярна португалска шега, според която Лейрия не съществува, подобно на конспиративната теория за Билефелд в Германия. Можете да видите този слоган до табелата с името на града на площад „Гоа Дамао е Диу“.
„Брисас до Лис“ – типичното сладкарско изделие с яйчен жълтък – може да се намери в кафенетата из Стария град. „ЛузиКлара“ е традиционно заведение, а „Касиня Веля“ е препоръчано от „Мишлен“. По време на ежегодния фестивал „Прова Леирия Досария“ в пазара „Меркадо де Сантана“ можете да опитате десетки регионални разновидности.
Лейрия се намира на около 130 км северно от Лисабон. С кола пътуването отнема около 90 минути по магистрала А1. Компанията „Rede Expressos“ обслужва директни автобусни линии от автогара „Сете Риос“ в Лисабон, като пътуването трае около два часа. Няма директна железопътна връзка. Ако пътувате с кола, спазвайте ограничението на скоростта в близост до Лейрия. Полицията е известна със строгостта си на този участък.
Един пълен ден е достатъчен, за да разгледате основните забележителности пеша. През уикенда ще имате време да разгледате града на спокойствие, да опитате местната кухня и да снимате замъка в различни часове на деня. Ние дойдохме за два дни и това ни се стори идеално.
Пролетта (април–юни) и ранната есен (септември–октомври) предлагат приятно време и по-малко хора. Зимата носи по-мека светлина и по-тихи улици, което е подходящо за фотография. Панаирът „Prova Leiria Doçaria“ обикновено се провежда през есента.
Отседнахме в къща за гости „Forest Villas“, която разполагаше с тераса на покрива с пряк изглед към замъка. В старата част на града около площад „Praça Rodrigues Lobo“ също има малки хотели и къщи за гости, от които всичко е на пешеходно разстояние.
Да. Центърът на Лейрия е компактен и всички основни забележителности са на пешеходно разстояние. Има и обществен асансьор, който свързва горната и долната част на града, което улеснява придвижването по по-стръмните участъци. Пътеката за разходка отнема два до три часа.
Замъкът в Леирия е построен от първия крал на Португалия и предлага панорамна гледка към града. Тук има по-малко посетители в сравнение със замъците в Обидуш или Томар, което прави посещението по-интимно. Замъкът се вижда и от почти всяко място в града, така че се превръща в естествен ориентир по време на разходката ви.
Манастирът в Баталха (ЮНЕСКО, 15 мин.), Фатима (20 мин.), Назаре (40 мин.) и Обидуш (50 мин.) са леснодостъпни дестинации за еднодневни екскурзии от Лейрия.
Да. Издържахме. И Леирия нямаше нищо общо с това. Но градът направи целия уикенд много по-запомнящ се, отколкото ако бяхме седели в хотелска стая с учебник по граматика.