Доломитите са планинска верига в северните италиански Алпи, простираща се в Южен Тирол, Трентино и Белуно, с 18 върха, надвишаващи 3 000 метра. Бледото скално образувание, което им придава цвета и името, е възникнало като тропически атол преди около 230 милиона години, а цялата верига е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2009 г. Най-близките големи градове са Венеция и Инсбрук, като и двата се намират на около два часа път от сърцето на веригата.
Езерото Брайес
Езерото Лаго ди Браиес е вероятно най-известното езеро в Доломитите, образувано там, където свлачище е преградило река Браиес. През деня тълпи от хора обикалят брега и чакат на опашка за дървените гребни лодки. Дойдете вечерта и картината се обръща: лодките стоят пристанали на редици, а вие можете да седнете насаме и да наблюдавате лодкарската къща и спокойната изумрудена вода, докато последните лъчи на слънцето се спускат по скалния склон зад вас.
Легендите тук са част от обстановката. Една от тях разказва, че при пълнолуние планините зад езерото отварят таен проход към подземния свят. На празния вечерен бряг, където водата е като съвършено огледало, историята не изглежда неправдоподобна.
Мизурина
Мизурина се намира на 1 754 метра надморска височина, а въздухът е първото нещо, което забелязваш: на околностите на езерото традиционно се приписват лечебни свойства при респираторни заболявания, а и до днес тук функционира лечебен център. Отне ни известно време да свикнем с дишането на тази височина; гледките също не ни улесняваха.
Според легендата езерото е съставено от сълзите на гигантския крал Сорапис, който се превърнал в планина заради дъщеря си Мизурина и заплакал, когато тя паднала от ръката му. Вместо гиганти обаче ние открихме езерото, в което се отразяваха като в огледало селото и скалите. Всяка разходка из града ни разкриваше различна картина, защото планините се издигаха от всички страни.
Футболно игрище на 1 754 метра
Картината от Мизурина, която ми остана в паметта, не беше езерото. Като излязохме от града в посока към санаториума, минавайки покрай малък манастир, стигнахме до открита поляна с две изветрели футболни врати, издигащи се сред тревата, а зад тях – отвесна стена от доломитова скала, по раменете на която се изливаха облаци.
Футболно игрище в подножието на планините, на такава надморска височина, че усещахме разредения въздух още докато вървяхме. Да се играе цял мач тук горе сигурно е своеобразен вид тренировка; както се казва, движението на такива височини укрепва тялото. Никога не бих си представил, че толкова живописно долино дъно може да се използва за нещо толкова обикновено, и точно затова снимката е толкова успешна.
Санта Мадалена и групата Одле
Отдавна исках да снимам църквата „Санта Мадалена“ във Вал ди Фунес с извисените върхове на Одле на фона ѝ, озарени от топлите лъчи на залязващото слънце. В вечерта, когато най-накрая се изкачихме на хълма над селото, вместо това се разрази гръмотевична буря. Останахме на място, докато светлината на бурята се разля над църквата и куполите – слънчев лъч, прорязващ тъмните облаци и осветяващ камбанарията. После се намокрихме до кости; дъждът в Доломитите е силен и не познава милост.
Сега, като гледам снимката, ми се струва, че беше по-добре, че мечтата за слънчева вечер не се сбъдна. В началото на юни имахме селото изцяло за себе си, на място, където очаквах да се натъкна на редица стативи.
Връх Валандро
Чудесното при шофирането из Доломитите е, че пътят винаги надминава самата дестинация. По пътя към Лаго ди Брайес отляво ни се разкри долина: цъфтящи ливади, чакълест път, стари дървени хижи и голата пирамида на Пико ди Валандро, издигаща се над ливадата, наречена Дюренщайн на немската страна на картата.
Спряхме, последвахме пътеката през ливадата и се чудехме за разпръснатите хижи, твърде далеч от всякакви ски писти, за да обслужват такава; най-вероятно това са стари сенохранилища, от онези, които са разпръснати по всяка обработвана ливада в Южен Тирол. Планът за деня се промени за половин час, а в крайна сметка отклонението от маршрута надделя над крайната цел.
Езерото Антолцер
Езерото Антолцер Зее, третото по големина езеро в Южен Тирол, се намира на 1 642 метра надморска височина близо до австрийската граница – тюркоазена повърхност, обградена от гористи склонове. Легендата разказва, че някога тук са стояли три проспериращи ферми, чиито собственици отпратили просяк; проклятието му наводнило нивите три дни по-късно и оттогава езерото ги покрива.
Пристигнахме под дъжд, което реши въпроса с плуването и изкачването в непознатите планини. Вместо това, от дървена наблюдателна платформа, направих снимка с дълго експониране над тюркоазената вода, докато облаците се носеха над билата. Разходката около езерото остана в списъка с неща, които трябва да направим, което е още една причина Доломитите да остават във всеки наш списък.
Кога да посетите Доломитите
Началото на юни ни изненада: планинските пасища бяха почти празни, ливадите бяха в пълен разцвет, а времето се променяше бързо – от слънце до гръмотевична буря в рамките на един час. Юли и август носят стабилни условия по пътеките и най-големите тълпи за годината, особено край езерото Лаго ди Брайес, където ранната сутрин и вечерта са моментите на тишина. Есента оцветява листвениците в златисто; зимата превръща региона в ски курорт.
Независимо от сезона, подгответе се за променливо време. Веднъж се намокрихме до кости, веднъж дъждът ни попречи да продължим похода, а двете най-добри снимки от пътуването бяха направени именно при тези условия.
Снимане в Доломитите
Доломитите възнаграждават търпението с хубаво време и желанието да спреш колата. Бурята при Санта Мадалена, пустата вечер в Брайес, случайно откритата поляна под Пико ди Валандро: нищо от това не беше планирано, а всичко надмина очакванията. Всяка долина крие своя легенда, а надписите се пишат сами.
Вписването в Списъка на световното наследство от 2009 г. обхваща девет планински системи, а дори и кратко пътуване без усилие докосва няколко от тях; разстоянията са малки, а проходите между тях са част от зрелището. Планинската верига се съчетава естествено с градовете под нея: карахме нагоре от равнините, описани подробно в пътеводителя за Верона, а лагуната от пътеводителя за Венеция е на два часа от върховете, а останалата част от Италия се разпростира на юг от тях.
Често задавани въпроси
Къде се намират Доломитите и как се стига дотам?
Доломитите заемат североизточната част на италианските Алпи, като обхващат Южен Тирол, Трентино и провинция Белуно. Най-близките летища са тези във Венеция, Верона и Инсбрук, като всяко от тях се намира на около два часа път с кола от планината. Най-удобният начин за пристигане е с кола; най-близките железопътни възли са Болцано и Брунико, а Кортина разполага с автобусни връзки.
Кога е най-доброто време за посещение на Доломитите?
През юни ливадите са в разцвет, а посетителите са малко, но следобедното време е нестабилно. През юли и август пътеките са в най-добро състояние, но има най-много хора. В края на септември и през октомври листвениците са златисти, а пътеките – тихи. От декември до март е ски сезонът. За фотографите най-подходящи са месеците между сезоните.
Имате ли нужда от кола в Доломитите?
Всъщност, да. Автобусите свързват основните градове и някои езера през сезона, но очарованието на този район се крие в долините и проходите между различните дестинации, както и в свободата да спрете, когато се появи красива гледка. Много от най-хубавите кадри от нашето пътуване започнаха с непланирана спирка край пътя.
Може ли да се посети езерото Лаго ди Брайес без тълпи?
Да, в ранните и късните часове на деня. По обяд през лятото паркингът е препълнен, а бреговете – оживени, а през последните високи сезони достъпът до пътя към долината се регулира в пиковите часове, затова проверете актуалните правила, преди да потеглите. Рано сутрин и вечер езерото се опразва, а лодките стоят неподвижно.
Може ли да се плува в езерата на Доломитите?
Плуването като цяло е разрешено в езерото Антолцер Зее и в повечето естествени езера, но водата остава студена дори и през лятото; това са алпийски езера, захранвани от топящ се сняг на над 1 400 метра надморска височина. Езерото Лаго ди Брайес се разглежда най-добре с гребна лодка. Винаги проверявайте местните указателни табели, тъй като правилата варират в зависимост от езерото.
Защо Доломитите са обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО?
Заради геологията и природните гледки. Бледото доломитно скално образувание представлява вкаменените останки на тропически атол отпреди около 230 милиона години, издигнал се в 18 върха с височина над 3 000 метра, отвесни стени и високи плата. През 2009 г. ЮНЕСКО включи девет планински системи от този масив в Списъка на световното културно и природно наследство именно заради тези характеристики.
