Още щом влезете в Музея на бъдещето в Дубай, веднага разбирате, че това няма да е обикновено посещение в музей. Само фоайето, което в много музеи е скучно и функционално пространство, е високо шестнадесет метра и разполага с извита стълба във формата на двойна спирала, над която ви наблюдават роботизирани същества – това е ясен знак, че посетителите няма да открият тук скучни експонати или витрини с артефакти. Това преживяване е нещо по-скоро като театрално представление.
Съобщения, написани със слънчева светлина
С Дария бяхме там за изложбата „Photopills“ и благодарение на събитието успяхме да влезем в музея преди отварянето му за посетители. Освен това ни заведоха на седмия етаж, който обикновено е затворен за посетители. Да видим сградата рано сутринта, преди да се напълни с туристи, беше почти неземно преживяване. Калиграфията, която украсява фасадата на музея, продължава и вътре като светлина, като думите на шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум се леят по вътрешните повърхности с арабски шрифт. На фона на изчистените бели повърхности стените изглеждат като че ли носят послания, написани със слънчева светлина.
Дилемата на фотографа
Често снимам архитектура. Обикновено тя ми дава отправна точка, от която да започна работа – било то конкретен изглед, фасада или интересна светлина в определен час от деня. Но „Музеят на бъдещето“ не прилича на нито една друга сграда, която съм снимал, включително и външният му вид през нощта. Той не предлага нито една от отправните точки или характеристиките на другите сгради. Всеки етаж на музея е различен свят, започвайки със симулирана космическа станция от 2071 г. на петия етаж, където посетителите влизат в музея. Оттам слизате надолу през множество „глави“ – тропическа гора, място за медитация, Библиотеката на живота – колекция от ДНК на 2400 вида, която свети в затъмнена стая. Светлината се променя и цветовата палитра се различава от етаж на етаж, а цялостният ефект е на сграда, която по някакъв начин е живо същество.
За един фотограф музеят е очарователен, но и предизвикателен. Неговият уникален интериор предлага множество очевидни и впечатляващи кадри, но намирането на такъв, който не е толкова очевиден, изисква търпение. Оставаш настрана; чакаш. Светлината се променя и калиграфията се движи по етажите и стените. От време на време откривате определено качество на светлината, проникваща през външната обвивка на музея, или забелязвате посетител, който гледа нагоре към небето, за миг запленен от този светлинен език.
Музеят на бъдещето е построен под формата на история и не трябва да се разглежда набързо. Отделете поне два или три часа, за да се насладите пълноценно на сградата и нейната преходна магия.
