Вече повече от две години се мъчехме с мисълта да се преместим в Лисабон. От една страна, в Берлин имахме семейство, приятели и доста уреден живот в страна, чийто език и култура познавахме. От друга страна, Лисабон ни очарова до такава степен, че прекарвахме зимата там всяка година. Защо ли?
Тази гледка към изгрева в Лисабон е заснета от нашия балкон. И ако погледнете сградите на преден план, вероятно можете да се досетите, че апартаментът ни с гледка към Лисабон или океана не е единственият. Това означава, че намирането на апартамент на приемлива цена беше много по-лесно за нас в този град. А Берлин… е, Берлин е равнинен, така че рядко се намира апартамент, от чиито прозорци не се виждат други сгради. Дори не можем да обясним защо гледката от прозореца е толкова важна за нас. Може би е усещането за свобода, което изпитваме всеки път, когато видим такъв изгрев (или залез) над града.
Лисабон е известен и като „Белия град“. Тъй като се намира на брега на река, слънчевата светлина се разсейва и осветява сградите с почти „небесно“ сияние. Признаваме, че слънцето е голяма причина да избягаме от Берлин през зимата. И двамата сме чувствителни към светлината, или по-скоро към липсата ѝ. През годините забелязахме, че ако не видим слънцето в продължение на 30 дни, ставаме мрачни и депресирани. Най-лошото е, че не бяхме сами – през зимата дори германските старици на улицата могат да ви крещят без причина.
Трето – и това вероятно е най-важната причина. Хората. Португалците са чудесни, топли, търпеливи, мили и грижовни един към друг (и това вероятно не са достатъчно епитети, за да опишат тази нация). Въпреки че сме чужденци и все още не говорим свободно португалски, те ни приеха, сякаш не сме „чужденци“. Освен това, през повече от двете години, в които живеем в Лисабон, срещнахме може би само два пъти мърмолив португалец (а срещнахме много от тях).
Това са само три от многото причини, поради които изоставихме всичко и се преместихме в Португалия. Разбира се, знаем и недостатъците на живота в Лисабон. Но те не са толкова значителни, че да съжаляваме за преместването си. От нашите португалски приятели научихме и някои важни нагласи, както и една поговорка. Ако се случи нещо, което не ни харесва много, просто казваме „така е“. И вместо да се борим емоционално с нещо, или търсим решение, или просто отиваме на вечеря с приятели и животът продължава.
