Националният парк „Арабида“ е известен със своите живописни планински пътеки, откъдето се разкриват гледки към океана и живописни заливи. Ако обаче потърсите думата „Арабида“ в известния чичо Гугъл, със сигурност ще попаднете на безброй реклами за екскурзии с дегустация на вина. И има причина за това… Посетихме националния парк Арабида и Сетубал с група […]

Вече повече от две години се мъчехме с мисълта да се преместим в Лисабон. От една страна, в Берлин имахме семейство, приятели и доста уреден живот в страна, чийто език и култура познавахме. От друга страна, Лисабон ни очарова до такава степен, че прекарвахме зимата там всяка година. Защо ли? Тази гледка към изгрева в […]

Португалия не спира да ни удивлява с разнообразието си от пейзажи и забележителности – и това важи дори след две години живот в Лисабон. Подобни мисли ни минаха по пътя към Пиодао в планината Сера до Асор. Пиодао е живописно селце, разположено само на 1,5 до 2 часа път с кола от Коимбра. Въпреки […]

Понта де Сан Лоуренсо е най-източният полуостров на Мадейра. Това е една от онези части на Мадейра, където следите от цивилизацията се броят на пръстите на едната ръка. Полуостровът е кръстен на кораба „Жоао Гонсалвеш де Зарко“, един от тримата откриватели на Мадейра. Според легендата, той е извикал фразата „Сан Лоренсо, достатъчно!“ когато за […]

Поклонническата църква във Вис не се намира в центъра на голям град и не е особено очевидно място за посещение. Когато пристигнете там, дори ще ви се стори, че сте насред полето. Въпреки това всяка година безброй туристи се стичат на това място. Църквата е истинско бижу на баварското рококо и е свързана с една […]

В близост до село Хрженско, в Националния парк „Чешка Швейцария“, се намира „Правчицката порта“ – естествен скален мост. Разстоянието между краищата на портата в основата ѝ е 26,5 м, а височината ѝ е 16 метра. Правчицката порта Въпреки че Правчицката порта не е отворена за посетители, можете да я видите от околните наблюдателни площадки (някои […]

Вестрахорн, Вестурхорн и Стокснес – това са трите имена на една и съща планина в Исландия. Достъпът до нея не е лесен – разстоянието от Рейкявик е около шест часа път с кола. По-конкретно, Вестрахорн се намира на полуостров Стокснес, недалеч (на 10 минути с кола) от град Хьофн. Вестрахорн през зимата Тази снимка на […]

Град Лугано се намира в „италианоговорящата“ част на Швейцария. Затова езерото Лугано се намира между други известни езера: Лаго Маджоре и Лаго ди Комо в южните Алпи в кантона Тичино. Тази панорама на Лугано е донякъде абстрактна, но и в действителност градът е разположен като полумесец между планинските върхове Бре (925 м над морското равнище) […]

Антолцерзее, в превод от английски език – езерото Антолц, е третото по големина езеро в Южен Тирол. Заобиколено от планински върхове, то е едно от най-живописните места в Доломитите, които видяхме. Когато стигнахме до тази наблюдателна точка, почти се почувствахме зашеметени от тишината и да… чистия въздух, който на височина 1642 метра над морското равнище не беше толкова лесен за дишане.

Которският залив е известен от местните жители като “Бока” – “Заливът”. Сега с меланхоличен поглед съжалявам, че не разполагахме с повече време, за да открием и други градове, разположени около този “южен фиорд” – Рисан, Тиват, Пераст, Прчан или Херцег Нови. Всички те, заедно с природните си околности, са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Гледката, която ме привлече, беше празното футболно игрище в подножието на планината. На височина 1754 метра над морското равнище почувствахме лек дискомфорт при дишането и мога само да си представя колко трудно би било да се играе футболен мач при такива условия.

Замъкът Вадуц, намиращ се в Лихтенщайн, е получил тази титла заради столицата на областта – Вадуц. Това е символът на страната, най-величествената гледка, която лично съм преживявал, а също така това е домът на княжеското семейство на Лихтенщайн. За съжаление този обект не е отворен за обществеността, но все пак си заслужава да му се полюбувате отвън и да се насладите на гледката към Алпите.

Чудесното в Доломитите е, че когато поемете по планинските долини към дестинацията си и се огледате, ще видите, че този маршрут е по-интересен от крайния. Гледката на Пико ди Валандро (в превод на немски – Дюренщайн) от разцъфналата долина, беше абсолютно приятна изненада.

Лаго ди Брайс е естествено езеро, което се е образувало в резултат на преграждане на сухоземна линия на река Брайс. Пътят, който води до него, сам по себе си е приключение, най-вече заради гледките. Вероятно това е едно от най-известните и най-големите езера в Доломитите, Италия.

Целият ден беше слънчев, но едва когато се изкачихме на близкия хълм, за да видим средновековната църква Санта Мадалена, на чийто фон се виждаха планините Одле, небето започна да се покрива с облаци. Ние не бягахме, а вместо това останахме на място, за да прегърнем занаята на природата. И съвсем скоро бяхме измокрени! Този дъжд в Доломитите е много силен!

В Таганана живеят най-възрастните жители на Тенерифе. Разположен е в северната част на планината Анага и до него може да се стигне само с шофиране надолу по хълма, което понякога включва завиване по улица на 180 градуса, което само по себе си е приключение. След като стигнете до града, гледката напълно си заслужава. Усещането за спокойствие е забележително поглъщащо и по някакъв начин е налице мистично впечатление.

Денят беше слънчев и беше удоволствие да се изкачваме нагоре, въпреки че имаше много хора, които вървяха с нас. Обиколката ни започна на 1000 м надморска височина и завърши на 2000 м до Каспровий Върх. След две трети от пътя стигнахме до Хала Гасиеникова – поляна между планините. Още щом видях композицията на дървената хижа с високопланински пейзаж, разбрах, че си заслужава да нося със себе си десеткилограмова раница с фотоапарат.

Тези от вас, които са били в Котор в Черна гора, ще си спомнят добре запазените средновековни постройки, които привличат туристи и хора на изкуството от цял свят. Какво да кажа, също като всички тях и аз не можах да устоя на очарованието на това пристанище на Адриатическо море. За да уловим особената красота на Которския залив по време на синия час, с Дария прекарахме почти целия ден по склоновете на планината над Котор.

Планинският масив Масизо де Анага (Macizo de Anaga) е разположен в североизточната част на остров Тенерифе. Това е най-големият и следователно най-населеният остров от седемте Канарски острова. Най-високата точка е Крус де Таборно с височина 1024 м. ЮНЕСКО е обявила планинската верига за биосферен резерват.