В сърцето на Дъблин се намира свидетелство за архитектурата от XVIII век, олицетворение на богатата история на града и център на внимание както за местните жители, така и за посетителите – кметството. Първоначално известна като „Роял Ексчейндж“, построена между 1769 и 1779 г. по проект на прочутия архитект Томас Кули, тази величествена сграда се отличава не само със своето историческо значение, но и с архитектурното си майсторство.
Кметството на Дъблин, което в миналото е било използвано от търговците като център за търговия и дискусии, днес служи като официална седалище на Общинския съвет на Дъблин. Разположено елегантно на склона на Dame Street, в южния край на Parliament Street, то предлага гледка, която съчетава древността със съвременността. Разположението ѝ срещу част от Дъблинския замък, някога епицентър на британското управление в Ирландия до 1922 г., е мълчаливо признание за сложната мозайка от миналото на Дъблин.
Изработен с голямо внимание от бял портландски камък, добит от кариера в Дорсет, екстериорът на сградата блести, привличайки погледите на минувачите, които могат да се насладят на сложните издълбани капители на Саймън Виерпил и мазилката на Чарлз Торп. Неокласическата сграда обгражда централно фоайе или ротонда. Тук голям купол, поддържан от дванадесет високи колони, всяка с височина 32 фута, обхваща пространството. В него деambulatory резонира с ехото на търговците от минали времена, обсъждащи бизнес сделки.
Снимка на кметството на Дъблин
Но за мен кметството е повече от просто архитектурно чудо. То е платно, на което са нарисувани спомените ми от преживяването ми в Дъблин. В един слънчев следобед, докато лъчите се сипеха по улиците на Дъблин, ми беше представена тази величествена сграда. Докато пиех от емблематичното кафе „Бейлис“ на Парламент Стрийт, величието на кметството привлече вниманието ми. Все пак, оживената съботна тълпа ме възпря от първоначалния ми опит да я заснема.
На следващия ден зората разкри кметството в нова светлина. Спокойствието на неделната сутрин, съчетано със златистите нюанси на изгрева, подготви сцената. Ирландското знаме, обградено от знамената на Дъблин и Европейския съюз, танцуваше бурно, оживено от сутрешния бриз.
С 12-милиметров обектив в ръка се опитах да уловя величието на кметството, преди да продължа да изследвам Temple Bar. Едва при ретуширането на снимката в пост-обработката забелязах вниманието към детайлите, с което са работили градоустройствениците. Обърнете внимание на лампите. Един фин щрих: регулирането на височината на лампите, за да не отвличат вниманието от симетрията на сградата, говори много за архитектурния мисловен процес в Дъблин.
Проверете и другата ми публикация в блога този път, в която разказвам как снимах катедралата „Крист Чърч“ в Дъблин.
