Кипър е третият по големина остров в Средиземно море, след Сицилия и Сардиния. Той се намира южно от Турция и западно от Сирия и Ливан. От 1974 г. насам островът е разделен. Република Кипър, членка на ЕС, контролира южната част, докато северната част се управлява от турско-кипърската администрация. Столицата Никозия се намира от двете страни на границата. Пафос и Ларнака са разположени на южното крайбрежие.

Замъкът в Пафос
Замъкът се издига в края на пристанището в Пафос, заобиколен от три страни от морето. Историята му е свързана с всеки владетел на острова. Първоначално тук е имало византийска крепост. След това, след земетресението през 1222 г., Лузиняните построили тук замък. През 1570 г. венецианците го разрушават преди османското нашествие. Накрая османците го възстановяват през 1592 г. По-късно, по време на британското управление, той служи като склад за сол.
Когато го посетихме, в замъка се провеждаше изложба за бежанците и войната в Сирия. Между тези студени, стари стени изложбата ни засегна по-силно, отколкото ако беше на стената на някоя галерия.
Отвън обаче слънцето грееше и хората се смееха. На скалите до замъка открихме бронзова фигура, лежаща върху камък и гледаща към морето. След изложбата можехме да я тълкуваме само по един начин. Тя ни върна образите на хората, които се удавиха, опитвайки се да стигнат до Европа. Това тълкуване е в рамката: крепостта, откритото море и фигурата, която го наблюдава.
Пафос
Пафос е градът в западната част на острова и разполага със собствено летище. Като Пафос, долната част на града около пристанището, се намира под Ктима, горната част на града. По-голямата част от археологическите находки обаче се намира до брега.
Археологическите му обекти са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Те са най-известни с подовите мозайки на римските вили, както и с изсечените в скалата Гробници на кралете.
Нашата находка се появи по пътя от хотела към супермаркета. До пътя залязващото слънце осветяваше руините на куполна баня под едно старо дърво. Малки кръгли отвори пробиват купола. Първоначално те пропускали светлина в баните отдолу. По-късно потърсихме информация за историята ѝ и не намерихме почти нищо. Всъщност нито един от пътеводителите, които имахме, дори не я споменаваше. Все пак картината не се нуждаеше от история: топъл камък, зелени листа и синьо небе, прорязано от облаци.

Ларнака
В Ларнака се намира основното летище на острова, така че повечето пътувания до Кипър започват или завършват тук. Нашето пътуване приключи тук. Имахме един следобед в града преди полета ни обратно към Берлин.
Замъкът се издига точно на брега на морето, в края на крайбрежната алея. Османите го възстановиха през 1625 г. По-късно британците го използваха като затвор. Днес в него се намира Средновековният музей на Ларнака.
Условията онзи следобед бяха тежки. Небето беше мрачно, а от морето духаше силен вятър. Тогава, докато минавахме покрай замъка, слънцето проби облаците. За около минута то освети стените на замъка над пясъка. Камерата ми беше готова, така че направих снимката. Тази минута стопли камъка и придаде структура на небето. Зад стените се издига и минарет. Малко след това облаците отново се сгъстиха.

Църквата „Свети Лазар“
Ларнака е древният град Китион. Според православната традиция Лазар дошъл тук, след като Исус го възкресил от мъртвите. Той избягал от Юдея, станал първият епископ на Китион и живял още 30 години. Тук той умрял за втори път.
Църквата се издига над гроба му. Император Лъв VI я е построил в края на IX век. Издяланата ѝ камбанария е добавена много по-късно, през XIX век.
Благодарение на легендата площадът около църквата се изпълва с посетители от цял свят. Скоро разбрах защо. В това място има нещо вечно. Църквата на площада под тежкото небе беше моят опит да уловя това усещане. Камъкът сияе, а знамената висят над площада. Въпреки това, към тази снимка имам по-високи изисквания, отколкото към останалите. За мен все още нещо липсва в нея и именно този въпрос ме кара да се връщам към темата.

Никозия
Никозия е последната разделена столица в Европа. Буферната зона на ООН, известна като „Зелената линия“, преминава през стария град в рамките на венецианските му стени. Като жител на Берлин, ми е невъзможно да пренебрегна тази линия. За повече информация вижте нашия пътеводител за Никозия.
Най-добрата панорамна гледка се разкрива от обсерваторията на върха на кулата „Шаколас“ на улица „Ледра“. Платихме входната такса и гледката си струваше. Всъщност можех да отворя прозореца и да снимам без никакви следи от стъкло. Оттам, по обед, жълтите покриви на града изпълват кадъра. Зад тях планините Кирения се издигат с тъмни склонове. На един от тях е нарисувано огромно турско-кипърско знаме.

Под кулата улица „Ледра“ е кръстена на Ледра – древно градско кралство, намирало се на това място. През деня тя се изпълва с хора, които хапват мезе. При изгрев слънце обаче, улицата е пуста под оранжевите сенници.

На стените се извисява Паметникът на свободата, открит през 1973 г. Той е посветен на бойците от ЕОКА, които в периода 1955–1959 г. се бореха срещу британското владичество. Натъкнахме се на него, докато се разхождахме покрай крепостните стени. В „синия час“ статуята на Свободата се извисява над двама бойци, които отварят вратата на затвора, докато освободените затворници излизат отдолу. Детайлите по лицата им ни задържаха там в продължение на един час.
Северна Никозия
За да преминете на север, са ви необходими паспорт и няколко минути пеша в края на улица „Ледра“. След това езикът се променя, а минаретите са повече от камбанариите. В останалото ежедневието изглежда почти същото.
„Бююк Хан“ (Големият хан) е построен през 1572 г. като каравансарай. Някога търговци и пътешественици са нощували тук в края на деня си на път. Днес старите стаи са превърнати в галерии и магазини за занаяти, а двора е изпълнен с ресторанти. В центъра се издига малка османска джамия, построена върху колони. Гледайки през каменната арка към двора, поставих слънцето точно зад купола ѝ.

На няколко улици оттам джамията „Селимие“ първоначално е била латинската катедрала „Света София“. Строителството ѝ започва през 1209 г., а катедралата е осветена през 1326 г. След османското завоевание през 1570 г. тя се превръща в джамия и към нея са добавени два минарета. От 1954 г. тя носи името на султан Селим II. Бяхме там в средата на един пролетен ден. Вътре острата светлина от високите прозорци пада върху червения килим под белите готически сводове. Килимът поглъща всяка стъпка, така че остават само шепоти.

Фотографиране на Кипър
Кипър е остров с ярка светлина. Извън часовете на изгрев и залез слънцето е високо, а небето често е безоблачно. В резултат на това най-силните кадри тук се получиха благодарение на подходящия момент, а не на късмет.
В Никозия това означаваше улица „Ледра“ при изгрев, преди кафенетата да отворят, и Паметникът на свободата в „синята час“. В „Бююк Хан“ използвах слънцето, вместо да се боря с него. Арката се превърна в рамка, а слънчевата звезда – над купола. В Ларнака това означаваше да бъда готов за онази една минута, в която облаците се разтвориха.
Височината също има значение. Никозия е равнинна, така че малко места предлагат истинска панорама към града. Затова кулата „Шаколас“ си заслужава цената на билета. Накрая, златистият местен варовик изпъква добре при ниско слънце. Всяка крепост, църква и руини от бани на този остров сияят в края на деня.
Кога да посетите Кипър
Пролетта и есента са най-добрите сезони за фотография. През март и април полетата позеленяват, а светлината е ясна. В същото време въздухът все още е достатъчно прохладен, за да се разхождаш цял ден. Ние пътувахме през пролетта.
Лятото, от друга страна, е дълго, сухо и много горещо, особено във вътрешността на страната. В Никозия през юли и август температурите редовно надхвърлят 35 °C. На крайбрежието е с няколко градуса по-хладно, но светлината по обяд е плоска и бяла.
Зимата на крайбрежието е мека, като през този сезон вали по-голямата част от годишните валежи. Сняг обаче вали само в планината Троодос.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Кипър?
От март до май и от края на септември до ноември. Температурите са приятни, светлината е по-ясна, а туристическите забележителности са по-малко препълнени, отколкото през лятото. Юли и август са много горещи, особено във вътрешността на острова, в Никозия, където температурите редовно надхвърлят 35 °C. Зимата е мека по крайбрежието, но тогава вали по-голямата част от годишните валежи.
Колко дни ви трябват в Кипър?
Една седмица е достатъчна, за да разгледате трите града, включени в този пътеводител. Планирайте два или три дни в Никозия, два в Пафос и един в Ларнака. Ако разполагате с повече време, добавете към маршрута си планината Троодос и нейните изрисувани църкви. Разстоянията са къси, а пътуването с кола от Ларнака до Пафос отнема по-малко от два часа по магистралата.
Може ли да се премине от южната към северната част на Кипър?
Да. Гражданите на ЕС и повечето други посетители могат да преминават през официалните контролно-пропускателни пунктове с паспорт или лична карта. В Никозия най-лесното преминаване е пеша в края на улица „Ледра“. Застраховката за наети автомобили от южната част обикновено не покрива северната част, затова си купете отделна застраховка на контролно-пропускателния пункт.
Как се придвижвате из Кипър?
На Кипър няма железопътен транспорт. Междуградските автобуси свързват Никозия, Ларнака, Лимасол и Пафос, а летищните автобуси обслужват и двете летища. За да стигнете до по-малките села и панорамните точки обаче, е препоръчително да наемете кола. На Кипър се кара отляво – наследство от британското управление – а магистралите между големите градове са в добро състояние.
Кое летище е най-подходящо за Кипър?
Международното летище в Ларнака е основният вход към острова и се намира на около 45 минути път с кола от Никозия. Международното летище в Пафос обслужва западната част на острова и е подходящо за пътуване, което започва от Пафос. Кацането на едното летище и излитането от другото ви спестява пътуването с кола през целия остров.
Каква валута се използва в Кипър?
В Република Кипър се използва еврото. В северната част официалната валута е турската лира. Много магазини в близост до граничните пунктове обаче приемат и евро. В южната част картите се приемат повсеместно. В северната част обаче е добре да носите малко пари в брой за по-малките кафенета и сергиите на пазара.


