Австрия

Австрия се намира в сърцето на Алпите – страна от девет федерални провинции, където имперски градове и високопланински пейзажи се редуват на разстояние от един час път с кола. Виена е опорната точка на изток с наследството на Хабсбургската империя, Залцбург пази северния край на Алпите, а между тях се простира езерният район Залцкаммергут, в сърцето на който се намира Халщат. За един фотограф това е страна на „сините часове“: дворци, оперни театри и селца край езерата, които запазват най-красивата си светлина за края на деня.

Виена

Виена е мястото, където Австрия е събрала своето имперско минало, а епохата на „Рингщрасе“ е оставила в града множество сгради, които на снимките изглеждат като сценични декори. Държавната опера е класиката: заснехме нейната неоренесансова масивност в „синия час“, докато светлинните следи от колите се разстилаха на преден план – сградата, която веднъж годишно се превръща в бална зала, когато Оперният бал започва с валс.

За фронталния кадър се върнах призори, като поставих статива на автобусна спирка. Това, което не бях предвидил, беше един августовски уикенд във Виена: докато стоях там повече от час, а операта сияеше в първите лъчи на зората, нощната тълпа се прибираше у дома около мен – една двойка се караше за това чий е домът, сини светлини спираха на петдесет метра разстояние, шестима мъже гонеха един през улицата. Аз снимах театъра, докато градът поставяше собственото си представление. Цялата история на града е описана в моя пътеводител за Виена.

Дворецът Шонбрун

Шонбрун е възникнал като ловна територия: император Максимилиан II закупил земята през 1569 г. и я заселил с фазани и елени, а дворецът придобил своя блясък едва през XVIII век, когато Мария Тереза го получила като сватбен подарък. Най-дълго управлявалият император на Австрия, Франц Йозеф, е роден и починал тук. От възвишението до Глориет дворецът и партерните му градини се открояват на фона на вечерния град – рамката, която показва защо Хабсбургите никога не са се отказали от това място.

Градините заслужават по-бавно разглеждане. Една гореща юнска вечер се отправихме към ливадите с бутилка „Грюнер Велтлинер“ и видях двойка, седяща сама в подножието на фонтана на Нептун. Топлинната мъгла онзи ден придаваше на мраморните статуи и на „Глориет“ над тях мек блясък, какъвто никой филтър не би могъл да създаде.

Музеите на Виена

Император Франц Йозеф е построил двата величествени музея на Рингщрасе като архитектурни близнаци, а стълбищата им са проектирани така, че да те смаят: мрамор върху мрамор, колони, приличащи на скулптури, таванска живопис, висяща над всичко като второ небе. Оставих Дария да се погрижи за билетите, защото стълбището вече ме беше погълнало изцяло. Една жена, която заобикаляше площадката, видя вдигнатия ми фотоапарат, спря се и се усмихна, и за един миг цялото стълбище беше мое. Вътрешните пространства дишат на вълни; тишината между групите винаги е по-дълга, отколкото очакваш, а ISO 3200 улавя изгубения миг.

Музеят „Пратер“ крие едно по-тихо чудо: стари кабинки от виенското колело, превърнати във витрини, като всяка червена кабина съдържа миниатюрен свят под стенопис, изобразяващ историята на Виена. Дария настоява да се качваме на виенски колела във всеки град; аз се страхувам от височини, но зад фотоапарата страхът затихва. Кабинките на нивото на земята ни устройват и двете.

Хундертвасерхаус

Ако линиите на тази жилищна сграда изглеждат вълнообразни пред очите ви, това не е изкривяване на обектива. Фриденсрайх Хундертвасер се бореше срещу правите линии през цялата си кариера и заедно с архитекта Йозеф Кравина създаде фасада, която се вълнува сред цветове и зеленина на ъгъла на улиците „Кегелгасе“ и „Льовенгасе“. Първото предложение на Кравина – конвенционален модел от модули – беше категорично отхвърлено; природата рядко строи по модули, и тази къща също нямаше да го прави.

Когато сградата беше завършена през 1985 г., Хундертвасер отказа да приеме заплащане за проекта. Да види своята визия реализирана, каза той, струваше повече, отколкото да види как на нейно място се издига поредната грозна сграда.

Карлскирхе

Няма нищо по-красиво от това да наблюдаваш как един оживен град се събужда. Църквата „Карлскирхе“ беше моята виенска сутрин: бароковият купол и двете ѝ колони, отразени двойно във водното огледало, празният площад, първите топли лъчи, които осветяваха фасадата. Снимането рано сутрин е най-близкото до медитация нещо в работата ми.

Църквата е построена в началото на XVIII век в чест на Свети Карло Боромео и съчетава бароковата си сърцевина с портик в стила на гръцките храмове. Антонио Вивалди е починал наблизо, а концертите в църквата пазят паметта за композитора в стените ѝ и до днес.

Залцбург

Залцбург по време на Коледа е истинска капан за дизайнерите на осветление: градът е разположен в котловина, обградена от планини, и слънцето изчезва много преди някое приложение да го отбележи. Чаках повече от два часа на студа за този момент – достатъчно късно, за да се озари градът, но и достатъчно рано, за да се запази текстурата на неосветените склонове, и тогава златните коледни светлини на Макартстег, хотел „Захер“ и осветеният старинен град се включиха едновременно, а река Залцах отразяваше светлината като течно злато.

Студът си струваше. Залцбург през декември е по-тих отколкото през лятото, коледните пазари блестят, а реката създава композиции, каквито никой друг сезон не предлага.

Халщат

Халщат от години фигурираше в списъка ми с места, които искам да посетя, и благодарение на едно пътуване до Залцбург най-накрая се оказа на разстояние от една вечер с кола. Селото напълно оправдава репутацията си: езеро, планини, църковна кула – всичко се съчетава така, сякаш е подредено специално. Кадърът, който исках, изискваше точното преплитане на светлините – 30-секундна експозиция на селото и отражението му в прозореца, която траеше две-три минути. Първо ферибот пресече огледалната повърхност, след това лебед преплува през нея, бавно, докато аз стоях до статива и мърморех и на двете. Фотографията на залез не се направлява; чакаш момента, а моментът решава.

Повечето посетители си тръгват с настъпването на мрака, което е аргументът да останеш. След залез слънце площадът пред музея сияе под коледните си светлини, тълпите са изчезнали, а селото е по-автентично, отколкото по всяко друго време на деня. Синият час е прозорецът; осветените фасади на фона на последния цвят на небето носят снимката.

Залцкаммергут

Езерният район около Халщат е натрупал богатството си благодарение на солта, а река Траун я е пренасяла: векове наред реката е била „магистралата“ на региона, като нивото на водата ѝ се е регулирало от язовирни стени, които и днес все още стоят по течението ѝ. Спряхме при един от тях по пътя натам, където старият яз пресича зелените води на фона на планините, и видяхме, че жълтата къща за гости зад нас сервира вечеря; оттогава тази снимка служи и като препоръка за менюто.

ЮНЕСКО включи Халщат и пейзажа на Дахщайн в списъка си през 1997 г., наричайки го изключителен пример за природен пейзаж от голяма красота, свързан със седем хилядолетия добив на сол – един от най-старите, които съществуват.

Фотографиране в Австрия

Австрия ме научи на почти всичко, което знам за чакането. Два часа в студа на Залцбург за триминутно пресичане. Огледало в Халщат, оставено на милостта на графика на лебеда. Един час на автобусна спирка във Виена, докато нощният живот на града се разгръщаше около моя статив. А на закрито – правилото на музея: застани уверено, изчакай тридесет секунди повече, отколкото ти се струва разумно, и по-добре остави ISO да се повиши, отколкото да изпуснеш момента.

Наградата е постоянна: емблематичните гледки на тази страна са известни именно защото остават неподвижни. Променливите са светлината и хората, и двете се отдават на фотографа, който издържи по-дълго от тях.

Кога да посетите Австрия

Зимата е пиковият сезон за фотографията в Австрия. В Залцбург и Виена коледните пазари започват още в края на ноември, а в Халщат коледните светлини остават включени и след празниците, когато посетителите са само малка част от летните тълпи, а ниското слънце подчертава красотата на имперските фасади през целия ден. Подгответе се да стоите на място в студа – точно така се получават най-добрите кадри.

Лятото предлага нещо различно: дълги вечери в градините на Шонбрун и плуване в езерата на Залцкаммергут, но улиците в Халщат са препълнени още в средата на сутринта, което прави нощувките и заснемането в „синята час“ решаващия фактор между снимка като от пощенска картичка и сцена с тълпа. Пролетта и есента са нещо средно между двете, със сняг, който се задържа по върховете над зелените долини.

Често задавани въпроси