Берлин е столицата на Германия – град с около 3,7 милиона жители, разположен по бреговете на реките Шпрее и Хавел. Историческият център се намира в квартал „Митте“, където Бранденбургската врата, Райхстагът, Берлинската катедрала и Музейният остров са разположени на разстояние от 30 минути пеша един от друг. Телевизионната кула на Александерплац, висока 368 метра, все още е най-високата постройка в страната, а правителственият квартал, построен след падането на Стената по брега на Шпрее, е добавил съвременен архитектурен слой върху историческия. Почти една трета от площта на града се състои от паркове, езера и гори, което е причината по-голямата част от работата ми в Берлин да се разделя между две крайности: гъстонаселеният център и тихите северни езера около Тегел.
Александерплац
30-минутна буря над катедралата, заснета от 19-ия етаж на „Парк Ин“. Този балкон беше първоначалният ми план за залез. Дъжд не се очакваше преди 23:00 ч., така че когато облаците се натрупаха над телевизионната кула, почти си събрах нещата. Балконът беше достатъчно защитен, за да продължа да работя, а когато бурята отмина, остави розово небе зад Берлинската катедрала, което не бих успял да заснема от улицата.
Самият площад е символичният център на бившия Източен Берлин: следвоенни сгради, телевизионна кула, завършена през 1969 г., цялото пространство преустроено в духа на социалистическия урбанизъм. На нивото на улицата от 1969 г. стои Световният часовник „Урания“, който и до днес остава една от най-надеждните точки за среща в центъра. Приятелите си казваха „да се срещнем при Световния часовник“, преди да излязат, и тази фраза почти не се е променила през последните 30 години.
Хотел „Парк Ин“ на „Радисън“ на същия площад има 37 етажа и панорамна платформа на покрива, която е отворена за посетители, които не са гости на хотела, срещу малка такса. Телевизионната кула се издига на нивото на очите, катедралата се откроява на преден план над река Шпрее, а западният хоризонт се простира до Функтурм и Олимпийския стадион в ясни вечери. Ако резервирате стая, изберете такава от страната, която гледа към телевизионната кула; от другата страна се разкрива гледка към жилищни блокове от епохата на ГДР.
Телевизионната кула от улица „Щорковер“
Най-често сниманата гледка към телевизионната кула е от страната на катедралата. За мен обаче най-полезната гледка е от изток. Storkower Straße, на няколко спирки по кръговата линия на S-Bahn, подрежда кулата в една линия с Берлинската катедрала, Червената кметска сграда и (много по-далеч) радиокулата Funkturm на запад. От един-единствен мост можете да уловите четири забележителности в един кадър, което е рядкост в град с такава площ.
Заснех тази гледка при три различни условия: панорама на небето след като се изясни след силен дъждовен буря, есенна сцена, съставена от два кадра (залез на заден план, „синята час“ на преден план половин час по-късно) и нощен кадър с тилт-шифт, при който скучният преден план е замъглен, така че погледът се насочва към хоризонта. Никоя от тях не би се получила при ясно време. Мостът се нуждае от времето, за да изглежда интересно.
Бранденбургската врата
Повечето снимки на портата са заснети от източната страна. Паризер Плац е затворен за автомобили, там се събират туристите, а Виктория от квадригата е обърната на изток, което прави тази страна да изглежда като предната. Западната страна е по-малко очевидна, но има две неща, които интересуват фотографите: цвета на изгряващото слънце зад колоните и светлинните следи от преминаващите автомобили по Straße des 17. Juni. Малка бленда (f/22), експозиция от три секунди и получавате както фаровете, така и мигащите мигачи.
По време на ежегодния Фестивал на светлините през октомври портата се осветява с променящи се светлинни ефекти. Темата с червената роза е най-разпознаваема; връзката с Париж се забелязва лесно. Фестивалът е и най-лошото време за намиране на ясна композиция: всеки фотограф в Берлин е на същия площад. Трикът, който използвам, е да пристигна ден преди официалното начало, когато тестовите светлинни ефекти понякога вече са включени, но тълпата все още не се е събрала. Под Pariser Platz станцията Brandenburger Tor на линия U55 все още е почти празна и е една от най-чистите станции на U-Bahn в града за снимане.
Правителственият квартал
Райхстагът, със стъкления си купол, дело на архитекта Норман Фостър, се издига на един завой на река Шпрее, точно срещу „Паул-Льобе-Хаус“ – парламентарната административна сграда, завършена през 2001 г. Контрастът между каменната архитектура от XIX век и съвременното стъкло е причината този участък от реката да е един от любимите ми места за разходка в Берлин. Куполът е отворен за посетители безплатно, като се изисква предварителна резервация чрез Бундестага.
Районът изглежда най-добре в дъждовни вечери. Мокрият тротоар отразява сградите толкова ясно, колкото и реката, а сградите от бетон и стъкло вече не изглеждат толкова студени, щом повърхността им се намокри. Малко кафене с извити стени, сгушено между острите ъгли на офисните сгради, беше кадърът, който носех в съзнанието си месеци наред, преди да го заснема. Сухият кръг под покрива му на фона на мокрия асфалт около него беше цялата картина.
Берлинската катедрала
Берлинският катедрален храм, завършен през 1905 г., е най-голямата църква в Берлин и, въпреки размерите си, е протестантска, а не католическа. Куполът ѝ се откроява на фона на телевизионната кула от почти всяка точка по брега на река Шпрее, поради което двете сгради често се появяват заедно в повечето панорами на Берлин. Катедралата е била сериозно повредена по време на войната и е отворена отново едва през 1993 г. след продължителна реставрация.
Този единствен кадър се получи случайно. На следващата вечер беше суперлуната и аз вече бях намерил място за снимката близо до Ораниенбургер Щрасе. С Дария се разхождахме край реката с по две бири, без да планираме да снимаме нищо, докато тя не започна да повтаря колко красиво изглежда катедралата с луната точно над нея. Разгънах статива за един кадър. На следващия ден, в нощта на суперлуната, небето се заоблачи напълно, така че това беше единствената снимка на луната, която направих през тази година.
Музейният остров
Музейният остров се намира на брега на река Шпрее, малко по-нагоре по течението от катедралата, и включва пет музея: Пергамон, Боде, Старата национална галерия, Новия музей и Стария музей. Комплексът е в списъка на ЮНЕСКО от 1999 г., като е признат за рядка визия от XIX век за музеите като единен обществен комплекс (Museumsinsel).
Музеят „Боде“, разположен в северозападния край на острова, е най-фотогеничен отвън. Куполът и извитата фасада обгръщат реката от три страни, а при слаба светлина сградата прилича почти на кораб, закотвен срещу течението. Вътре се съхранява една от най-големите византийски колекции в света, както и средновековна и ренесансова скулптура, включително творби, приписвани на Донатело. На кратко разстояние на юг, Neue Wache (проектирана от Карл Фридрих Шинкел, завършена през 1818 г.) е централният мемориал на Германия, посветен на жертвите на войната и диктатурата. Вътре в голата зала, „Майка с мъртвия си син“ на Кете Колвиц стои под отворен окулус: дъждът пада директно върху скулптурата, а през зимата върху нея се натрупва сняг.
Бебелплац и Гендарменмаркт
Няколко крачки по-нататък по булевард „Унтер ден Линден“ площад „Бебелплац“ е заобиколен от Хумболтския университет, Държавната опера и катедралата „Св. Хедвиг“. Най-важната забележителност на площада не се забелязва на пръв поглед: в паветата е вграден стъклен панел; през него погледът се спуска към малка, празна, бяла стая, обградена с рафтове, издигнати в памет на книгите, които бяха изгорени тук на 10 май 1933 г. Надписът по ръба цитира Хайнрих Хайне: „Това беше само прелюдия; където изгарят книги, накрая ще изгарят и хора.“ Тя е написана повече от век преди изгарянето да се случи точно на това място.
На кратко разстояние на юг, „Гендарменмаркт“ е най-хармоничният площад в центъра на Берлин: Концертхаусът в средата, „Дойчер Дом“ в южния край и Френската катедрала (Französischer Dom), разположена срещу него от север. Френската катедрала е по-старата от двете, построена от хугенотската общност в началото на 18 век. Немската катедрала е била разрушена по време на войната и възстановена след обединението, тъй като площадът се е намирал в бившия Източен Берлин.
Снимах този кадър случайно, ден преди официалното начало на Фестивала на светлините. Мислех, че фестивалът вече е започнал, и се разочаровах, когато видях, че половината от светлинните инсталации липсват. Дойчер Дом се оказа изключение: осветен точно толкова, колкото да се откроява на фона на нощното небе, а наоколо почти нямаше други фотографи, защото всички бяха откъм Концертхауса. По време на експозицията оттам минаха само няколко души.
Потсдамер Плац
Поцдамски площад беше разрушен по време на войната и остана почти празен през целия период на ГДР: Стената минаваше точно през него. След 1989 г. той беше възстановен изцяло като съвременен търговски квартал, като архитектурния облик се определя от сградите на „Сони Център“ и „Даймлер“. Дядо ми обичаше да описва това място като ливади и езерце преди появата на новите небостъргачи, което днес е трудно да си представим, когато стоим в средата на площада.
За тази снимка с дълго експониране чаках три месеца подходящо време. За да уловя ясното движение на облаците над кулите, ми беше нужен силен западния вятър; при по-слаб вятър облаците се размазват. Самата фотосесия продължи около пет часа. От Бранденбургската врата тръгнете надясно и Потсдамер Плац е следващият емблематичен архитектурен участък, който си заслужава да се види.
City West
Ако се разхождате по Курфюрстендам или Тауенциенщрасе, от време на време можете да усетите как е изглеждал Берлин през 20-те години на миналия век: „КаДеВе“ в единия край на булеварда, Паметната църква в другия, както и историята на кабаретата, която е белязала този квартал преди войната. Западната част на града е запазила своя буржоазен характер дори след обединението, докато центърът на нощния живот се е преместил на изток.
По-на запад Олимпийският стадион бе завършен през 1936 г., а след ремонта за Световното първенство през 2006 г. капацитетът му достигна около 74 000 места. Като привърженик на „Херта“ БСК посещавам този стадион от повече от 14 години. Светлината прониква чисто през отворената западната врата само няколко дни в годината, а на 10 март 2014 г. условията се подредиха: камион за доставки излезе, вратата остана отворена за няколко минути и слънцето проникна през пролуката и се отрази в чашата, която държи олимпийския огън. Между стадиона и града радиокулата Функтурм (1924–1926) и почти празният Международен конгресен център до нея образуват една различна версия на Западен Берлин: футуризъм, превърнал се в носталгия.
Alt-Tegel
Алт-Тегел е северният квартал, където прекарах 95 % от живота си, преди да се преместя в Португалия. Местните имат поговорка за „Berliner Pflanze“ (берлинското растение): щом пуснеш корени, оставаш там до края на живота си. И родителите ми, и бабите и дядовците ми са израснали в този квартал. Аз съм изключението в семейството.
Мостът „Зехсербрюке“ – малък мост с такса от пет пени над пристанището на Тегел, построен през 1908 г., е най-сниманата забележителност в района. По калдъръмените улици наоколо все още се виждат действащи помпи за прясна вода от края на 19-ти век. Една есен се върнахме, за да изчистим стария апартамент, и през тази седмица заснех по-голямата част от серията „Тегел“, знаейки, че това може да е последният път, когато снимам района в есенните му цветове.
Езерото Тегел
Езерото Тегел е второто по големина езеро в Берлин, с площ от около 4,6 квадратни километра и максимална дълбочина от 24 метра. Гората около северния бряг е толкова гъста, че човек забравя, че все още се намира в германската столица; може да се разхождаш цял час, без да пресечеш нито един път.
През есента дърветата по крайбрежната алея „Гринуич“ придобиват всички нюанси между жълтото и ръждивокафявото. Алеята носи името на лондонския квартал Гринуич, побратимен с Райникендорф – берлинската община, в която се намира езерото. Оръдията по алеята са подарък от Гринуич. Параходът „Моби Дик“, с формата на кит, пресича пристанището на всеки час: като дете баба ми и дядо ми ме возеха с него по целия маршрут до Ванзее. Когато се преместих в Португалия, имаше слухове, че корабът ще бъде изведен от експлоатация; при есенното ми пътуване обратно той все още беше закотвен в Тегелер Хафен.
Кога да посетите Берлин
Периодът от края на април до юни и от септември до октомври предлага най-добрия баланс между меко време, дълги дни и стабилна вечерна светлина. Юли и август могат да бъдат горещи, а берлинчани често заминават за Балтийско море. През декември е многолюдно около коледните пазари на „Гендарменмаркт“ и пред „Ротес Ратхаус“, но дните са къси, а светлината – сива. Като цяло зимата е влажна и студена, което подхожда повече на правителствения квартал и катедралата, отколкото на парковете. Три пълни дни са достатъчни за Мите, Музейния остров и залез от Александерплац. Четвъртият ден добавя Олимпийския стадион, Функтурм или езерото Тегел на север. Петият ден отваря Потсдам и Сансуси, на половин час на запад с регионален влак.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Берлин?
Края на април до юни и септември до октомври предлагат най-добрия баланс между меко време, по-малко тълпи и надеждна вечерна светлина. Юли и август са горещи. Декември е натоварен с коледни базари, но е студен и с малко дневна светлина. Януари и февруари са тихи и сиви, което е подходящо за атмосферна архитектурна фотография около катедралата и правителствения квартал.
Колко дни са ви необходими в Берлин?
Три пълни дни са достатъчни, за да разгледате Мите, Музейния остров, Бранденбургската врата, района на Райхстага и залеза от Александерплац. Четвъртият ден ви позволява да посетите Олимпийския стадион, Шарлотенбург или езерото Тегел на север. Петият ден ви дава възможност за екскурзия до Потсдам и Сансуси, на половин час на запад с регионален влак. При престой по-кратък от три дни ще видите само централната ос, която представлява само малка част от града.
Кое е най-доброто място за наблюдаване на залез в Берлин?
Платформата на покрива на Park Inn by Radisson на Александерплац предлага една от най-ясните гледки към центъра, с телевизионната кула на нивото на очите и катедралата на преден план. За по-широка панорама на хоризонта, Storkower Straße на изток съчетава кулата с катедралата, Rotes Rathaus и Funkturm в далечината. Куполът на Райхстага при залез слънце също е впечатляващ, но билетите за него се изчерпват най-бързо.
Може ли да се разхождаш пеша из Берлин?
Централната част на Берлин може да се обиколи пеша по брега на река Шпрее от Райхстага през Музейния остров до Александерплац, като по този начин се обхващат повечето от основните забележителности за около 90 минути при спокойно темпо. Разстоянията до западните квартали (Шарлотенбург, Олимпийският стадион) и северните езера са достатъчно големи, така че метрото (U-Bahn) или крайградската железница (S-Bahn) спестяват време. Еднодневна карта е достатъчна за повечето посещения.
Може ли да се качи човек на купола на Райхстага?
Да. Стъкленият купол е отворен за посетители безплатно, като е необходимо предварително резервиране чрез уебсайта на Бундестага. Спираловидната рампа вътре предлага 360-градусова гледка към квартал Мите, с правителствения квартал точно под вас и телевизионната кула на източния хоризонт. Местата за залез слънце се запълват най-бързо. Носете лична карта с снимка за проверката за сигурност.
Заслужава ли си да се посети Музейният остров?
Да, особено Пергамон за древни артефакти, включително Портата на Иштар, и Боде за скулптури и византийско изкуство. Комбинираният билет покрива всичките пет музея за един ден, което е най-ефективният начин да разгледате повече от един. Външните части и брегът на реката са безплатни и си заслужават, дори и без да влизате в нито един от тях.
Струва ли си да се качиш на телевизионната кула?
Гледката е хубава, а въртящият се ресторант предлага надеждно преживяване, но градът отдолу изглежда по-равнинен, отколкото от повечето кули с панорамна гледка, защото в Берлин няма други високи сгради наблизо. Платформата на покрива на Park Inn, която е почти толкова висока и е обърната директно към самата телевизионна кула, предлага по-интересна гледка, защото кулата остава в кадър.
Кое е най-доброто място за снимки в Берлин?
Пътеката покрай река Шпрее между Райхстага и Музейния остров, половин час след залез слънце, предлага в един кадър отраженията в стъклата, отраженията в реката и осветената катедрала. За нещо по-малко очевидно, улица „Сторковер Штрасе“ в източната част събира телевизионната кула, катедралата, Червената кметска сграда и Радиокулата в една композиция. Алт-Тегел през есента е тихата алтернатива за всеки, който е уморен от центъра.
