Трудно е да се пише за Кипър, без това да предизвика противоречиви емоции или реакции у много европейци, особено у кипърците. Столицата Никозия и до днес е разделена между гръцките и турските кипърци и не изглежда двете страни да могат да се обединят в близко бъдеще.
Нико, като роден берлинчанин, беше очарован от възможността градове в Европейския съюз да бъдат толкова разделени, колкото някога беше Берлин.
Ето защо Никозия трябваше да бъде на челно място в списъка ни с европейски столици, които да посетим и снимаме. Искахме да открием историята на града и да усетим какво е да живееш на място, разделено от стена.
Никозия – разделена столица
Кацнахме в южната част на града почти през нощта. Бяхме резервирали апартамент, както и транспорт от летището до града, предварително. При резервацията можехме да посочим темите, в които искахме шофьорът ни да е специалист, като готвене, забележителности, история и т.н. – без шега.
Жената, която ни взе, се оказа богат източник на информация и добър първи гид в кипърската култура. По пътя към града тя ни обясни какво готвят и ядат кипърците и как се отпускат. Темата обаче се промени, когато се приближихме към града и пред очите ни се разкри гледката към турското знаме, изградено от светлини на един от хълмовете. Жената изглеждаше малко разтревожена от гледката и обясни, че турците правят това, за да дразнят гръцките кипърци.
Усетихме, че трябва да попитаме как се чувства човек, когато преминава границата на Никозия към северната част на града. Тя обясни, че това не е проблем, просто ни трябват паспортите. Попитахме дали много хора преминават границата и тя отговори, че много туристи го правят. Попитахме колко често тя я преминава и тя каза, че почти никога. Не много гръцки кипърци го правят или чувстват нужда от това. Знаехме фактите за конфликта в Кипър, но благодарение на първия ни разговор с местен жител открихме колко трудна е тази тема, че историята все още се пише и раните все още не са напълно зарастнали. Въпреки това знание, допуснахме първата си грешка, като нарекохме северната част на Никозия „турската част“ – тъй като южната част на острова се счита за „окупираната част“.
Южната част на Никозия
Южната част на Никозия ни спечели още от първата вечер. Вдъхновени от шофьора ни, който ни взе от летището, почувствахме непреодолимо желание да опитаме „мезе“ (малки месни или вегетариански ястия като салати, печено месо, сирене халуми) веднага. Намерихме малко ресторантче малко встрани от главната улица Ледра. Беше типична кипърска таверна с жива музика вечер. Много се забавлявахме там. И през следващите няколко дни повторихме това преживяване, откривайки различни места за мезе.
През следващите два дни се разхождахме из южната част на Никозия. Забелязахме, че някои улици, особено историческата главна улица Ледра, са елегантно проектирани – над улиците висяха оранжеви и жълти платна, които предпазваха пешеходците от слънцето, което сигурно е силно през летните месеци. Насладихме се и на разходката по Венецианските стени във формата на звезда, построени през 1567 г. от Република Венеция, за да защитят града от Османската империя (градът падна през 1570 г., след 40-дневна обсада). Беше интересно да прочетем, че след като островът беше завладян от Османската империя, много турци се преместиха в северната част на острова. Гръцките кипърци живееха предимно в южната част на острова, около православните църкви. Открихме много от тези забележителности по време на разходките си там.
Кипър премина от османско управление към британска администрация през 1878 г. Оттогава кипърците организираха силни протести срещу британското управление, което приключи благодарение на бойците от ЕОКА. В памет на това освобождение близо до стария град се издига Паметник на свободата, наречен „Паметникът на Елефтерия“, който ни накара да изтръпнем и да стоим там в продължение на час. Просто не можехме да спрем да гледаме изразителните пози на Свободата, бойците от ЕОКА и кипърците, освободени от „затвора“.
През 1960 г. Никозия стана столица на Република Кипър, но мирът не продължи дълго. През 1963 г. гръцките кипърци предложиха поправка в конституцията, която турските кипърци не приеха. След това последваха много насилствени инциденти и градът трябваше да бъде разделен. Границата беше наречена „Зелената линия“ заради цвета на химикалката, с която един служител на ООН начерта линията за прекратяване на огъня върху картата на Кипър. През 1974 г. гръцките кипърци се опитаха да обединят острова, но вместо това предизвикаха турска инвазия в северната част. Година по-късно турските кипърци обявиха Турската федерална държава Кипър за своя страна.
Разходка по и през „Зелената линия“ към Северна Кипър
Когато се разхождахме из южната част на Никозия, често виждахме „Зелената линия“. И всеки път ни побиваха тръпки. Границата не изглежда еднакво в различните части на града. Понякога тя е поляна, пълна с крехки, малки, жълти цветя, заобиколена от заграждения. Понякога границата минава покрай сгради, които вече са руини. Веднъж дори видяхме църква, задната врата на която граничеше със северната част.
Може би си мислите, че ако пресечете границата към „Лефкоша“ (както турците наричат столицата си), там ще е съвсем различно от южната част на Никозия. Но не е така. Хората говорят на друг език, има повече джамии, отколкото православни църкви, но животът тече по същия начин, както на юг. В един парк точно на границата деца си играеха и се смееха, сякаш не забелязваха оградите. Нико и аз не си спомняме много граници, които да са толкова добре охранявани, може да се каже, че бяхме „децата на Шенген“.
Посетихме пазарния площад, който беше пълен с хора и туристи. Там можеше да си купиш чанта с марката Adidas или Michael Kors за само 20 евро, но освен това нямаше нищо необичайно на това място. Насладихме се и на дълъг разходка из околността и каравансарай „Бююк Хан“ (Големият хан), който е построен през 1572 г. като хотел за пътуващи, но днес е място за ръчно изработени стоки, магазини за сувенири и ресторанти. Това, което ни се стори очарователно и придава характер на това място, бяха цветните бродерии, които обгръщаха парапетите и пейките на площада вътре. Те бяха изработени от гръцки и кипърски жени, за да покажат връзката между жените от северната и южната част на Никозия.
В Никозия ни съпътстваше известна меланхолия, но знаехме каква е целта ни. Тя беше да покажем красотата и на двете части на града, разделен от стена, в нашите снимки, въпреки политическата ситуация. Слънчевите лъчи сутрин и следобед носят еднаква топлина, независимо дали сме на улица „Ледра“ в южната част или в Бююк Хан в северната. Вярваме, че и двете места заслужават да бъдат показани в най-добрата си светлина и че двете различни култури трябва да бъдат уважавани. Може би са различни, може би все още има тъга и гняв, но животът продължава – децата си играят и се усмихват, хората отиват на работа, а туристите просто се разхождат. Не ни беше позволено да снимаме Зелената линия – но може би така беше по-добре.
