В продължение на много десетилетия след полагането на основите на катедралата във Флоренция през XIII век, строежът ѝ продължаваше, и се наложи гениалният ум на Филипо Брунелески да измисли как точно да се издигне куполът – първият по рода си през XV век. Днес той доминира над силуета на Флоренция и кара човек да се чуди как тази постройка е оцеляла през вековете.
Катедралната базилика „Сан Лоренцо“ във Флоренция
Катедралата във Флоренция или официалното наименование „Катедралата Санта Мария дел Фиоре“ е основната атракция във Флоренция, Италия. Катедралата, заедно с Баптистерията и Кампанилето на Джото, които се издигат една до друга, са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Никое пътуване до Тоскана не би било пълно без посещение на това място.
Строителството на катедралата е одобрено от градския съвет през 1294 г., когато предишната Катедрална базилика „Сан Лоренцо“ във Флоренция вече не е побирала нарастващото население на града. Проектът е създаден от същия архитект, проектирал Палацо Векио и Базиликата „Санта Кроче“ – Арнолфо ди Камбио. Той предвижда осмоъгълен купол – тази мечта се сбъдва едва през 1418 г., когато Филипо Брунелески печели архитектурния конкурс за проектиране и изграждане на купола.
Днес сме свикнали да виждаме куполи на катедрали в повечето известни градове, но през 15-ти век изграждането на такава конструкция, без да се излагат на опасност хората, които ще се молят под нея, е било нещо почти невъобразимо. Построяването на такава конструкция изглеждало почти невъзможно, но геният на Брунелески успял да издигне най-големия купол, който светът бе виждал дотогава – конструкцията била изработена с двойна обвивка, поддържана от здрави стълбове, и в резултат на това куполът стои стабилно и до днес.
