С някои от най-старите градове и селища в Съединените щати пътуването в Нова Англия е като пътуване във времето. Едно пътуване по селски път ви отвежда до град, възникнал благодарение на китоловството, докато друг криволичещ участък от чакълест път води до скромна, варосана дървена църква. Човек почти може да чуе проповедта на някой ревностен пуритански свещеник.
Съхраняване на миналото
Нова Англия, подобно на останалия свят, разполага с всички съвременни удобства: вериги магазини, магистрали, заведения за бързо хранене. Но по някакъв начин модерността там сякаш отстъпва на заден план, докато миналото става по-осезаемо и достъпно. По време на пътуване с кола из Нова Англия бях поразен колко много от своята история е успял да съхрани този регион, въпреки че голяма част от света изглежда доволна да събаря и застроява всичко, което има дори и капка история.
Във Вермонт исках да намеря образ, който да представлява щата и неговите живописни градове от колониалната епоха. Покритите му мостове, нещо, което не съм виждал никъде другаде по света, ми се сториха уникално старинни и са сред любимите ми места в щата. Известният покрит мост Куичи, който осигурява тихо и величествено влизане в сънливото селце Куичи, се превърна в една от любимите ми снимки от Нова Англия.
Идеална пощенска картичка
Сигурно се чудите дали хората, които са проектирали и построили моста, са го направили с мисълта за фотографите или художниците. Долу река Отаукечи се разлива по камъните, преди да се срине в обширния пролом. Това е гледка, която сякаш сама се композира. От двете страни на моста гледката е невероятна.
Оригиналният мост Куичи е построен през 1970 г. и е бил почти напълно разрушен през 2011 г. от урагана Айрин. Настоящият мост е почти идентичен заместител, който е завършен през 2012 г. Ако дървените греди бяха малко по-износени от времето, той би бил напълно убедителна реплика. Влизането в него е малко като преминаване през праг към царство, където по някакъв начин все още съществува XIX век.
Малко история
Не случайно избрах покрит мост, за да представя Върмонт. С повече от сто запазени покрити моста, Върмонт има най-голямата концентрация на квадратен километър от всички петдесет щати на САЩ. Въпреки че такива мостове съществуват и в други части на света, те са, може би, уникално свързани със селска Америка, където някога са съществували хиляди от тях. Днес те служат както като исторически паметници, така и като инфраструктура – еднакво красиви и функционални.
Наблизо, бивша мелница, някога задвижвана от река Отаукечи, сега е дом на ателие за стъклодухане и ресторант. Всичко това – мелницата, реката, пролома и, разбира се, мостът – ми предостави един от онези редки дни на пътуване, когато бях по-малко заинтересован от правенето на снимки и повече от простото гледане.
