Последна среща

Старият Тегел, Берлин

Отнасяй се към всяка среща, сякаш е последната ти – защото един ден тя наистина ще бъде такава.

Алт-Тегел е мястото, което наричах дом през 95% от миналия си живот.

Миналата есен се върнахме в Берлин, за да почистим стария си апартамент, да прекратим договора и да се сбогуваме.

Малко преди пътуването прочетох, че до навършването на 30 години 95% от времето, прекарано с родителите, вече е минало.

Вече си прекарал около 25 000 часа с родителите си. И вероятно оттук нататък няма да имаш повече от 1000 часа с тях.

Това ме накара да осъзная: много е вероятно никога повече да не видя това място в есенни цветове.

Тегел е място, което през по-голямата част от живота си приемах за даденост.

Място, което за мен е толкова обичайно – и все пак толкова красиво.

Реших да прекарам тази седмица така, сякаш за последен път посещавам Алт-Тегел.

Надявам се да се върна, но не разчитам на това.

За да запечатам спомени, които искам да пазя завинаги. За да се насладя напълно на всеки миг.

Два дни след като направих първите снимки от тази серия, баба ми почина внезапно.

Тя беше в Берлин. Бяхме се уговорили да обядваме заедно. Сутринта на същия ден тя почина.

 Нямах възможност да я видя отново. Последната ни среща беше през пролетта.

За щастие, това беше една много сърдечна среща. Спомням си смеха, който споделихме.

И нещо незначително, като например да остана малко по-дълго с нея, за да ѝ помогна с покупките. Въпреки че имах други планове.

Нещо в мен ми подсказа: „Това е по-важно.“

Но не бих си помислил, че това ще е последният път, когато я виждам.

Отнасяй се към всяка среща, сякаш е последната ти – защото един ден тя ще бъде такава.

И може би няма да го знаете предварително.

Благодаря ти, Тегел. В продължение на много прекрасни години от живота ми ти беше моят „дом“.

—

Тази серия беше публикувана и в Behance.