Бостън

Бостън е столицата на Масачузетс и най-големият град в Нова Англия, разположен в естествено пристанище в устието на река Чарлз. Историческият център (Фанеул Хол, Митническата сграда, Старата северна църква, Старата държавна сграда) се намира в рамките на кратък пешеходен радиус, докато в Кеймбридж, от другата страна на реката, се намират Харвард и МИТ. Военноморската база „Чарлстаун“, квартал „Сипорт“ и „Фенуей“ разширяват фотографския обхват в три различни посоки.

Пристигане в Бостън

За първи път кацнахме в Бостън през юни 2022 г. Дария беше приета в курса по предприемачество на MIT като част от програмата „Лисабонски MBA“. Курсът първоначално беше планиран за 2021 г., но беше отложен заради Covid, а институтът в крайна сметка предложи очно провеждане през следващите две лета. Ние избрахме втория вариант. Докато тя беше на занятия в Кеймбридж, от другата страна на реката, аз разполагах със свободна стая в хотела и цяла седмица, за да опозная града.

Това пътуване определи модела, по който снимам Бостън оттогава. Графикът на Дария ни задържаше в Кеймбридж сутрин, а аз обикновено се връщах в центъра на Бостън пеша или с метрото по линия „Red Line“ в късния следобед. Двете части на града изглеждат много различно една от друга, а реката между тях е част от фотографията сама по себе си.

Старата кметска сграда

През първия ни ден направихме най-простото нещо на света: тръгнахме по произволни улици и се оставихме да се изгубим. Завихме зад ъгъла и се натъкнахме на Старата кметска сграда.

Това е един от първите примери за стила на Наполеон III в Съединените щати, а архитектурата е изградена върху симетрия. Снимах я по този начин. Точно в центъра, с най-широкия обектив, който имах, колоните, водещи към американското знаме на покрива. Светлината в късния следобед извади фасадата от сянката достатъчно дълго, за да мога да работя без статив, а тъй като беше близо до залез слънце, пешеходният трафик се разреди достатъчно, за да ми даде чист кадър.

Док Скуеър и Фанеул Хол

Още по-рано през деня бях отбелязал „Док Скуеър“ като добро място за старт и си бях набелязал да се върна при залез, когато светлините на града започват да изместват небето. Очаквах да се сблъскам с тълпи. Вместо това площадът беше почти празен. Подозирам, че мач на „Селтикс“ беше привлякъл по-голямата част от Бостън на закрито.

В центъра се издига статуята на Самуел Адамс, а зад него се извисява „Фейнъл Хол“. Залата е построена през 1740 г. и възстановена през 1761 г. след пожар. Композирах кадъра така, че Адамс и Faneuil Hall да насочват погледа към Бостънската часовникова кула – три слоя от историята на града в един кадър. Samuel Adams Tap Room се намира вдясно от кадъра, което е своеобразна шега: един от бащите-основатели е притежавал пивоварна, но съвременната марка бира няма пряка връзка с нея.

Кула „Custom House“

Сградата на митницата датира от 1849 г., а часовниковата кула е добавена през 1915 г. Кулата е висока около 150 метра, което звучи нормално, докато не си припомним, че по онова време в Бостън е имало ограничение за височина от 38 метра. Тъй като сградата на митницата е била федерална собственост, местното правило не се е прилагало и кулата е останала най-високата постройка в града в продължение на десетилетия.

Исках кадър, в който циферблатът да е централен елемент, а не детайл в ъгъла. Google Maps ми даде отговора: осеметажен паркинг на няколко пресечки оттам. Взех асансьора нагоре, отидох до страната, обърната към финансовия квартал, и Митническата сграда се подреди идеално с останалата част от силуета на града зад нея. Вятърът на откритата горна тераса беше толкова силен, че стативът не беше опция, затова закрепих камерата към вътрешна стена и работих чрез проби и грешки, докато не получих ясен кадър през нощта.

Пристанището на Бостън

От онова първо пътуване до МИТ съм се връщал в Бостън многократно, а крайбрежието все още е частта от града, която най-силно завладява въображението ми. В крайна сметка това е град, създаден от морето. По време на едно от по-късните ми посещения, в дъждовен зимен ден, отидох до „Фан Пиър“ специално, за да снимам силуета на града.

От този кей може да се види цялата панорама на града с един поглед: кулата „Пруденшъл“, мостът „Заким“, шпилът на църквата „Олд Норт“ и пристанищните острови в далечината. Оградих кадъра с метални скулптури на кораби на преден план – явен намек за морския произход на града. Дъждовното небе допринесе повече за композицията, отколкото би го направило ясното. Плоската синя версия на тази гледка винаги изглежда като пощенска картичка; мрачната версия изглежда като работещо пристанище.

Беше невъзможно да стоиш на Fan Pier, без да мислиш за декември 1773 г., когато колонисти, преоблечени като американски индианци, се качиха на кораби в това пристанище и изхвърлиха над триста сандъка чай на Източноиндийската компания зад борда. Според местните предания водата миришела на чай в продължение на седмици.

Силуетът на Бостън и бреговата линия, видяни от Fan Pier, с скулптури на кораби, почитащи морското наследство на града

Районът на пристанището

Фан Пиър и околността му бяха действащо индустриално пристанище в продължение на два века. Складове, рибни кейове, фабрики за въжета. Към края на 20-ти век голяма част от него беше запустяла, а през 90-те и 2000-те години цялата зона беше възстановена почти от нулата като квартал „Сипорт“.

Именно тази реконструкция е причината, поради която днес изобщо съществува гледката към хоризонта от Фан Пиър. Самият кей сега е обществено пространство, оградено от нови небостъргачи, ресторанти и Института за съвременно изкуство. Като фотограф това е необичаен казус: старо индустриално пристанище, превърнато в чист, модерен квартал за около тридесет години, като по-голямата част от историческия хоризонт от другата страна на канала е останала непокътната.

USS Constitution в пристанището на Бостън

Корабът „USS Constitution“ е закотвен във вътрешното пристанище на военноморската база „Чарлстаун“. Спуснат на вода през 1797 г., той е един от най-старите военни кораби в света, които все още плават. Това е тежка фрегата с дървен корпус и три мачти, построена първоначално, за да защитава американските търговски кораби от пирати и чужди военноморски сили, а по-късно станала известна с ролята си във Войната от 1812 г. Прякорът „Old Ironsides“ (Старите железни страни) се е появил по време на тези битки, след като британските оръдейни гюлета не са успели да пробият дъбовия му корпус.

Той не е статичен музейен експонат. Остава в списъците на ВМС на САЩ и е отворен за посетители, които искат да се разходят по палубите му. Кадърът, към който продължавам да се връщам, е контрастът между дървеното такелажно оборудване и съвременния силует на Бостън на заден план – две времеви линии, събрани в един кадър. Информация за строителството на кораба и битките от Войната от 1812 г., които му спечелиха прякора „Old Ironsides“, е събрана в специалния музей до Военноморската база.

Големият купол и кампусът на MIT

Кеймбриджската част започва от MIT. Големият купол е безспорен център на кампуса – проектиран, за да прави силно впечатление, и все още изпълнява тази роля повече от век след завършването си. От Килиън Корт куполът се извисява на около 45 метра над читалнята „Баркър“. Институтът поръча изграждането му през 1916 г., за да отбележи преместването от квартал „Бак Бей“ в Бостън към Кеймбридж, а височината му беше умишлено определена така, че да надвишава както Капитолия на САЩ, така и катедралата „Св. Павел“.

Снимах го нарочно в късния следобед. Рано сутрин варовикът придобива по-хладен блясък, но в мъгливата светлина точно преди залез слънце неокласическите детайли се виждат по-ясно, а околното зелено на Килиън Корт улавя топлия тон. Отвътре, ротондата под купола има 8-метров окулус, който пропуска естествена светлина в читалнята, с диаметър почти същият като този на окулуса на Пантеона в Рим. Отвън куполът служи като визуален ориентир на кампуса; отвътре той е като единствена колона от светлина.

Големият купол е най-очевидният обект за снимане, но кампусът около него съставлява половината от снимката. Килиън Корт се разкрива към река Чарлз, а тревната площ е достатъчно широка, така че в един обикновен следобед там може да се видят студенти с книги, фризбита и от време на време някой пикник. MIT се премести в Кеймбридж през 1916 г. именно защото мястото в Бак Бей не предлагаше възможност за разрастване; новият кампус беше проектиран с акцент върху дългите зрителни линии и отворените зелени пространства, и тази концепция все още личи на място.

За по-широка панорама на Бостън от MIT, еспланадата на река Чарлз, точно северно от кампуса, предлага чиста линия на видимост през водата към силуета на Бак Бей. В ясен следобед реката отразява Пруденшъл Тауър и сградата Джон Ханкок, с ветроходни лодки от MIT Sailing Pavilion на преден план.

Харвард

Харвард се намира на кратко разстояние с метрото по „Червената линия“ на север или на дълъг пешеходен маршрут покрай реката. Ние избрахме и двата варианта през една и съща седмица. Основан през 1636 г., той е най-старото висше учебно заведение в Съединените щати, създадено първоначално от колониалния законодателен орган на Масачузетс, за да предотврати това, което те наричаха „неграмотно духовенство“, и преименувано през 1639 г. в чест на Джон Харвард – английския свещеник, чието дарение от около 400 книги постави началото на библиотеката.

Кампусът е построен от червени тухли, което определя тона на всичко, което снимате там. Посетихме го в средата на юни, което изглеждаше като слаб сезон; международните летни школи работеха, но по-широката студентска общност беше оскъдна. Двата университета са достатъчно близо един до друг в Кеймбридж, така че съперничеството между тях е постоянна тема в града, а разходката из двата кампуса в един ден направи контраста очевиден. MIT изглежда ориентиран към бъдещето и е построен около един купол; Харвард изглежда по-стар и е построен около вътрешен двор.

Фасадата на библиотеката е кадърът, заради който се върнах. Докато слънцето залязваше, предната част на сградата с огромните си банери, окачени между колоните, се очертаваше ясно на фона на все още яркото небе. Самата композиция беше проста; проблемът беше да се получи чист кадър.

Постоянният поток от студенти и посетители по стъпалата правеше невъзможно да се постигне чиста експозиция директно с фотоапарата. Работих на тази позиция, колкото можах, след което приех компромиса и коригирах останалото в постпродукцията. Редактирането отне повече от час, за да премахна пешеходния трафик, но алтернативата беше изобщо да няма използваем кадър. Това е един от малкото пъти, когато съм бил честен в описанието за постпродукционната работа; в толкова натоварен университетски кампус кадър „без хора“ е продукт на Photoshop, а не на търпение.

Фенуей Парк

„Фенуей Парк“ отвори врати през 1912 г. в близост до „Кенмор Скуеър“ и оттогава е дом на „Ред Сокс“. Включен в Националния регистър на историческите места през 2012 г. заради историческото си значение, той остава малък по стандартите на Мейджър Лийг, тъй като тесният квартал около него не оставя място за разширяване. Официалният капацитет е около 40 000 места.

През първата седмица в MIT гледахме мач на Ред Сокс срещу Сейнт Луис Кардиналс. Размерът на стадиона е ключов: всяко място изглежда близо до терена, а енергията на публиката подхранва мача от първия хвърляне на топката нататък. Дори и без силна привързаност към нито един от отборите, да седиш в бейзболен стадион от 1912 г. с такова ниво на шум около теб е най-близкото до усещането да си местен по време на едноседмично пътуване.

Кога да посетите Бостън

Периодът от късна пролет до ранна есен е най-благоприятният за фотография в Бостън. Юни предлага дълги слънчеви дни, меки температури и значително по-спокойни университетски кампуси от двете страни на реката. Септември и октомври носят есенните цветове на Нова Англия, с които регионът е известен, а есенната палитра се простира на север чак до Белите планини, ако планирате пътуване с кола из тази област.

Зимата е по-трудна, но полезна. Дъждовният ден, в който снимах от Фан Пиър, създаде по-меланхоличен силует на града, отколкото би го направила версията с синьо небе, а пристанището изглежда по-искрено под облачното небе. От декември до февруари светлината е кратка и вятърът от пристанището е остър, но ясен и студен ден след сняг може да придаде на финансовия квартал чист вид, какъвто останалата част от годината не може да предложи. Юли и август са горещи и влажни, а през уикендите градът се опразва, тъй като хората отиват към Кейп.

За пълен фотографски цикъл три до четири дни са достатъчни, за да обхванете историческия център, пристанището и Кеймбридж. Петият ден добавя Фенуей, военноморската база в Чарлстаун или пътуване с кола по крайбрежието до Сейлъм и Кейп Ан.

Често задавани въпроси