За всеки има такова място в различни краища на света…
Осъзнах, че „мястото“ за Дария и мен е Венеция, особено когато стоях със статива си и се опитвах да заснема залеза над моста Риалто.
Минаха 7 години, откакто бяхме във Венеция. През 2011 г. с Дария направихме първото си пътуване заедно. Летяхме до Бергамо, пътувахме главно чрез Couchsurfing из северна Италия и се върнахме в Болоня. Това беше и първото ми пътуване с подходящ фотоапарат.
Можехме да си позволим да останем само за една нощ във Венеция, но ясно си спомням как се разхождахме цял ден из града. Вечерта, когато вече не можехме да ходим, аз пак излязох в квартала около хотела ни, опитвайки се да направя няколко дълги експозиции от ръба на каналите.
Тогава нямах статив, но все пак бях изумен от снимките, които успях да заснема във Венеция. Именно стативът ми постави началото на кариерата ми като фотограф, която продължава и до днес.
Усещането да се върна тук след 7 години е невероятно. Благодаря на всички ви за подкрепата през цялото това време, радвам се, че мога да споделя снимките си с вас! Прочетете и другата ми публикация в блога, този път за базиликата „Свети Марко“ при изгрев слънце.
