САЩ

Index

Съединените американски щати се простират в Северна Америка от Атлантическия до Тихия океан. В североизточния ѝ край се намират най-старите градове на страната и най-богатата ѝ история. Ню Йорк, Бостън и шестте щата на Нова Англия се намират на разстояние, което може да се измине с кола за един ден. Тук Долен Манхатън, Пътят на свободата, Харвард Ярд и Белите планини могат да бъдат посетени по време на едно пътуване.

Статуята на Свободата и силуетът на Долен Манхатън с „One World Trade Center“ от другата страна на пристанището на Ню Йорк, САЩ
Статуята на Свободата и панорама на Манхатън | Ню Йорк, САЩ

Статуята на свободата

Някои места се снимат толкова често, че един нов кадър изглежда безсмислен. Статуята на Свободата е най-ярък пример за това. Затова си поставих една цел там: да я покажа по начин, който е достатъчно различен, за да има значение.

На ферибота вече бях направил дузина близки, центрирани кадри на статуята. След това изчаках ъгълът да се промени. За няколко секунди фериботът се подреди така, че статуята беше от едната страна, а зад нея се простираше цялата Долна Манхатън. Този момент ми позволи да заснема Статуята на свободата на фона на силуета на Манхатън, с „Уан Уорлд Трейд Център“, издигащ се над небостъргачите.

Ширококадров изглед към Статуята на свободата над пиедестала ѝ на остров Либерти в Ню Йорк и синьото небе
Статуята на свободата в Ню Йорк | Съединени щати

На самия Остров на свободата аз избрах обратния подход. Стоейки близо до пиедестала, събрах няколко кадра в вертикална панорама. В резултат на това Статуята на свободата се извисява над килим от облаци, като факелът ѝ е вдигнат към ясното синьо небе. Отблизо зелената повърхност се оказва медна патина, по която се виждат шевове и нитове.

Статуята е подарък от Франция, открита през 1886 г. Днес тя е обект от Списъка на световното културно наследство, включен през 1984 г.

Елис Айлънд

Залата за регистрация на остров Елис в Ню Йорк с сводест таван, облицован с плочки „Гуаставино“, и два висящи американски флага
Залата за регистрация на Елис Айлънд | Ню Йорк, Съединени щати

Същият ферибот продължава към Елис Айлънд. За мен Музеят на имиграцията на Елис Айлънд беше едно от най-впечатляващите музейни преживявания, които съм имал по целия свят. Той води посетителите по същия маршрут, по който някога са вървели имигрантите – от залата за багаж до залата за регистрация.

Между 1892 и 1954 г. през Елис Айлънд са минали над дванадесет милиона души. В залата за регистрация инспекторите решаваха кой може да влезе в страната. Във всеки един момент имигрантът можеше да бъде спрян, разпитан или върнат обратно.

Над залата се издига сводест таван от плочки „Гуаставино“. Компанията „Гуаставино“ е основана от Рафаел Гуаставино, който самият е бил испански имигрант. Нейните преплитащи се теракотени плочки не се нуждаеха от стоманена опора.

Умишлено заснех Залата за регистрация от входа. Това е първата гледка, която имигрантът е виждал от залата: две големи американски знамена, висящи под свода. Дървените пейки все още са на мястото си под тях.

Пристанището на Ню Йорк

На връщане през пристанището бях планирал да заснема класически кадър със силуета на града от перилата на ферибота. Точно когато вдигнах фотоапарата, в предния план се появи една ветроходна лодка. Отначало се раздразних. Скоро обаче разбрах, че именно лодката придаваше характер на снимката.

Разходка с лодка покрай силуета на Долен Манхатън с „Уан Уорлд Трейд Център“, видян от пристанището на Ню Йорк
Плаване из силуета на Манхатън | Ню Йорк, САЩ

Малко платно, контрастиращо със стъклото и стоманата на Долен Манхатън, придава мащаб на кадъра. Нито един от елементите не доминира над другия. Освен това това е повторение на стара сцена. Векове наред хората пристигаха в Ню Йорк по вода и наблюдаваха как градът се издига пред очите им.

Когато всичко е в движение, няма време за размисъл. Затова проследих лодката за няколко секунди, изчаках, докато тя запълни долната част на кадъра, и направих кратка серия от снимки. Резултатът е силуетът на Манхатън с платноходка – една от любимите ми снимки от Ню Йорк. Планът ми даде местоположението. Случайността ми даде снимката.

Първото ми пътуване до САЩ

Пристигнахме в Ню Йорк през юни 2022 г. Това беше първото ни пътуване до Съединените щати, а поводът беше Дария. Нейната магистърска програма по бизнес администрация в Лисабон включваше курс по предприемачество в MIT, който поради пандемията от Covid през 2021 г. беше преместен в онлайн формат. По-късно MIT предложи курса на място, така че цялата група най-накрая отлетя натам.

Първо прекарахме дните си в Манхатън. След това се преместихме в Бостън, където Дария учи една седмица. Междувременно аз разполагах със свободна стая в хотел и фотоапарат. Работех по улиците на Бостън и в университетските кампуси от другата страна на реката. След това направих 48-часова обиколка с кола из Нова Англия – през Масачузетс, Ню Хемпшир, Мейн и Върмонт.

Този пътеводител следва този маршрут. Всяка снимка в него е от Североизтока – от Статуята на свободата до връх „Маунт Вашингтон“. Националните паркове на запад все още са в списъка ми.

Ню Йорк

Ню Йорк е град на гигантите, а улиците не оставят почти никакво място да ги заснемеш. Ето защо най-добрият начин да разбереш Манхатън е отвисоко.

Панорама на Ню Йорк при залез слънце, снимана от „Рокфелер Сентър“ по време на Месеца на гордостта, САЩ, с „Емпайър Стейт Билдинг“, осветен в златист цвят
Панорама на Ню Йорк | Съединени щати

Най-запомнящата ми се вечер там беше в един дъждовен ден в „Рокфелер Център“. Дъждът валеше и спираше в продължение на часове. Въпреки това останах, защото най-хубавата светлина се появява точно след буря, когато въздухът все още е влажен. В крайна сметка облаците се разкъсаха на запад и небето придоби златист оттенък.

За панорамата на Ню Йорк при залез слънце избрах по-широк кадър от обичайния. Беше месецът на гордостта, така че няколко небостъргача сияеха в цветовете на дъгата. Емпайър Стейт Билдинг се издига в центъра, а зад него се простира Долен Манхатън. Ако погледнете внимателно, Статуята на свободата се вижда като малка силуетна фигура близо до хоризонта. Вдясно хеликоптер виси над пристанището.

Това е кадърът, който разкрива града с един поглед. Освен това той показва колко гъсто населен всъщност е Мидтаун.

Долна Манхатън

В Долен Манхатън се въртят големите пари. Винаги съм се интересувал от икономика и инвестиции, затова Уолстрийт беше сред първите места в списъка ми.

Фасадата на Нюйоркската фондова борса с коринтски колони и три американски знамена на Уолстрийт, Ню Йорк
Нюйоркската фондова борса на Уолстрийт | Манхатън, САЩ

Настоящата сграда на Нюйоркската фондова борса е открита през 1903 г. Джордж Б. Пост я е проектирал в стил „Боз-ар“, с шест гигантски колони и изваян фронтон. Улицата около нея обаче е претъпкана и тясна, а някои нейни участъци са затворени по съображения за сигурност. В резултат на това почти няма място, където да се отдръпнеш.

Затова се възползвах от това ограничение. Поглеждайки нагоре, оставих небостъргачите да притискат фасадата на Нюйоркската фондова борса, като между колоните оставих три знамена.

Интериорът на „Окулус“ в станция „Уорлд Трейд Център“ в Мемориала на Ню Йорк, с бели стоманени ребра, издигащи се към централния прозорец на покрива
Мемориал в Ню Йорк – станция „Уорлд Трейд Център“ | Съединени щати

Няколко пресечки на север се издига станция „Уорлд Трейд Център“, проектирана от Сантяго Калатрава. Белите ѝ ребра пречупват дневната светлина, която прониква през покривния прозорец. Въпреки това по обед залата беше пълна с пътуващи. За да уловя тишината в Окулус, съчетах няколко кадра, за да изчистя пода, като същевременно запазих светлината точно такава, каквато беше.

Мидтаун Манхатън

Мидтаун е Ню Йоркът от филмите, а за един фотограф работата там е истинско предизвикателство. Улиците са тесни, тълпите не спират нито за миг, а сградите са огромни.

На Таймс Скуеър самото стоене на едно място с фотоапарат е предизвикателство. Стотици хиляди хора го пресичат всеки ден. Освен това рекламните табла излъчват толкова много светлина, че въздухът изглежда мъглив. Насочих обектива нагоре при залез слънце, като в ъгъла се виждаше неоновото знаме на центъра за набиране на кадри за въоръжените сили.

Гранд Сентрал Терминал в Ню Йорк, интериор
Гранд Сентрал Терминал | Ню Йорк, САЩ

Гранд Сентрал Терминал беше открит през 1913 г., а жп гарите винаги са ме очаровали. Очевидните композиционни елементи са часовникът, знамето и симетрията. Вместо това аз се качих и слязох по ескалатора многократно. При фокусно разстояние 14 мм издълбаната табела огражда главния вестибюл на Гранд Сентрал като сцена.

По-на юг, „Мейсис“ на „Хералд Скуеър“ беше украсен с цветовете на дъгата по целия си партер в чест на „Прайд“. В ден с ясно синьо небе заснех фасадата на Мейсис на Хералд Скуеър с една-единствена експозиция при 14 мм.

Пето авеню

„Тръмп Тауър“ беше в списъка ми още много преди да се занимавам с политика. Учих бизнес, а кулата фигурираше в бизнес телевизионните предавания и книгите от онова време. Затова отидох да я видя с очите си.

„Тръмп Тауър“ на Пета авеню в Ню Йорк, поглед отвън с часовника на „Тръмп Тауър“
Тръмп Тауър на Пето авеню | Ню Йорк, САЩ

Отвън заснех златния уличен часовник и стъклената кула заедно, с американското знаме във фоайето отдолу. Така се получи Тръмп Тауър и часовникът ѝ на Пето авеню – топло злато на фона на синьото небе.

Отвътре атриумът е също толкова златен, колкото и фасадата. Тъй като много посетители идваха да си правят селфита, отне ми време да намеря подходящ ъгъл. В крайна сметка композирах интериора на Тръмп Тауър около дълъг ред от знамена. Те водят към малка експозиция, посветена на 45-ия президент. От едната страна стои един-единствен човек; от другата – знамена, които ще преживеят всеки президент.

Сентрал Парк и Хай Лайн

Изглед към Сентрал Парк и „Редицата на милиардерите“ в Манхатън – Ню Йорк; САЩ.
Изглед към Сентрал Парк в Манхатън – Ню Йорк | САЩ

Винаги резервирам хотел с гледка. В Манхатън хотелът „Residence Inn“ в Централ Парк отиде още по-далеч и ни отвори покривната си тераса, която обикновено е затворена за обществеността. Една юнска вечер облаците над парка бяха грандиозни.

От този покрив Сентрал Парк се простира зад „Редицата на милиардерите“, където супервисоките небостъргачи улавят залез слънце. Апартамент в One57 беше продаден за 100,47 милиона долара. По-късно един купувач плати 238 милиона долара за апартамент на адрес 220 Central Park South.

По-късно същата нощ заснех „Редицата на милиардерите“ в синия час от ъгловата ни стая. Снимането през стъкло създава отражения. Затова се промъкнах зад телевизора, дръпнах завесите около себе си и покрих фотоапарата с тъмна тениска.

На следващия ден се разходихме в парка. След като се изкачих по няколко скали, намерих пролука между дърветата. Отмествайки едно клонче настрани, кадрирах небостъргачите на Манхатън през листата на Сентрал Парк.

Паркът „Хай Лайн“ в Ню Йорк с такси „Йелоу Кейб“
Парк „Хай Лайн“ | Ню Йорк, САЩ

От западната страна „Хай Лайн“ превръща старата надземна железопътна линия в парк, разположен на един етаж над улицата. Към края на разходката ни чаках десет минути за жълто такси под слънцето, под Хай Лайн.

История на Бостън

Бостън е най-големият град в Нова Англия, а неговата история е историята на Американската революция. През първия ни ден там просто се разхождахме и оставихме улиците да ни водят.

Статуята на Самуел Адамс пред „Фейнюил Хол“, с Бостънската часовникова кула на заден план в сумрака на „Док Скуеър“.
Бостън Док Скуеър | Самуел Адамс и Фанеул Хол

Скоро се натъкнахме на Старата кметска сграда – една от първите сгради в стила на Френската Втора империя в страната. Тъй като симетрията е характерна за този стил, я заснех отпред, с най-широкоъгълния обектив, с който разполагах.

На няколко улици оттам се намира Фанейл Хол, открит за първи път през 1742 г. В него Самуел Адамс е излагал аргументите си в подкрепа на независимостта. Една вечер се върнах на „Док Скуеър“ при залез слънце. За моя изненада площадът беше почти празен, вероятно защото „Селтикс“ имаха мач. В кадъра ми на Док Скуеър, заснети в синята час, статуята на Адамс и „Фейнуил Хол“ обрамчват кулата на Митническата сграда.

От другата страна на пристанището, във военноморската база „Чарлстаун“, под мрачното небе стои корабът USS Constitution. Спуснат на вода през 1797 г. и наречен „Old Ironsides“ по време на Войната от 1812 г., той е най-старият военен кораб, все още в експлоатация.

Пристанището и силуетът на Бостън

Бостън е оформен от морето. През декември 1773 г. колонистите изхвърлиха над 300 сандъка чай в това пристанище. Това събитие, известно като „Бостънското чаено парти“, допринесе за избухването на Американската революция.

Днес старата индустриална крайбрежна зона на Южен Бостън се е превърнала в квартал „Сипорт“. От „Фан Пиър“ заснех силуета на пристанището на Бостън зад редица скулптури на кораби от черна метал. Всъщност те са малък знак на почит към корабите, които са построили града.

Къща „Custom House“ с часовниковата кула на фона на ночния силует на Бостън
Кулата с часовника на митницата | Бостън, Масачузетс

Кулата „Custom House“ беше любимата ми сграда в града. Когато я видях за първи път, веднага отворих Google Maps и намерих осеметажен паркинг наблизо. Беше ветровито, а стените не оставяха място за статив. Вместо това притиснах фотоапарата към стената, за да заснема часовниковата кула Custom House над финансовия квартал по време на „синия час“.

Накрая отидохме да гледаме мача на „Ред Сокс“ срещу „Сейнт Луис Кардиналс“. Фенуей Парк при залез слънце беше препълнен, шумно и изцяло с местни хора. Открит през 1912 г., той е най-старият бейзболен стадион в Мейджър Лийг Бейзбол.

Харвард и МИТ

Кеймбридж се намира точно от другата страна на река Чарлз. Прекарах там един цял ден и посетих и двата университета. Можете да прочетете за целия ден в моя пътеводител за Кеймбридж, Масачузетс.

Първо посетих Харвард. Всеки може да влезе в Харвард Ярд, а в средата на юни там беше тихо. Под дъбовете заснех кампуса на Харвард с червените тухли в ясната лятна светлина.

Отсреща, от другата страна на тревната площ, се издига библиотеката „Уидънър“. Студенти непрекъснато преминаваха по стъпалата ѝ. Затова прекарах повече от час в Photoshop, за да покажа библиотеката Уидънър с празни стъпала. За такава известна сграда чистият кадър си заслужаваше този час.

MIT беше накрая, когато слънцето залязваше. Първо заснех широките тревни площи на Килиън Корт пред института. След това с по-дълъг обектив улових Големия купол на MIT на фона на оранжевото небе, като светлините във фоайето блестяха между колоните.

Големият купол на MIT, осветен в „златния час“, видян от Килиън Корт в Кеймбридж, Масачузетс
Големият купол на MIT | Кеймбридж, Масачузетс

Белите планини и Върмонт

Пътят „Мт. Вашингтон“ с голямо американско знаме и мотоциклетисти пред кафене „Глен Вю“
Пътят „Мт. Вашингтон“ | Ню Хемпшир

Докато Дария беше на занятия, наех голям SUV и потеглих на север. За един европеец шофирането по тези открити пътища ми се стори като самата американска свобода.

В Ню Хемпшир група скаути ме насочиха по NH-16. В кафене „Glen View“ планинската верига „Президентски“ беше скрита в облаци. След кратка почивка обаче слънцето проби облаците над връх „Маунт Вашингтон“. В същия момент група мотоциклетисти се появиха под гигантско американско знаме. Това стана снимката на мотоциклетистите под автомобилния път Маунт Вашингтон – цялото пътуване в един кадър.

Същата вечер разгледах Бретън Уудс и се върнах при изгрев слънце. През юли 1944 г. делегати от 44 държави се срещнаха в този хотел и изработиха следвоенната парична система. Като човек, който много мисли за парите и Bitcoin, трябваше да го видя. Снимах хотел Маунт Вашингтон призори – бели стени и червени покриви под планините, с една червена кола на алеята.

Панорамна гледка към покрития мост „Куичи“ над пролома Куичи във Вермонт – дървен покрит мост в стила на Нова Англия, прекосяващ малък водопад в слънчев летен ден.
Покритият мост в Кучи | Върмонт, САЩ

Във Вермонт избрах покрит мост, който да символизира щата. Във Вермонт все още има над сто такива мостове. Покритият мост Куичи над пролома на река Отаукечи беше възстановен, след като ураганът „Айрин“ го повреди през 2011 г.

Брегът на Нова Англия

Фарът в Нюпорт (Castle Hill Light) в залива Нарагансет – Род Айлънд; Съединени щати
Фарът в Нюпорт – Род Айлънд | Съединени щати

Крайбрежието на Нова Англия е страна на фаровете. В Нюпорт, Род Айлънд, фарът „Касл Хил“ насочва корабите още от 1890 г. Хотел „Касл Хил Ин“ и Бреговата охрана го реставрираха през 2021 г., точно преди да пристигнем. Затова при розовия залез фарът Касл Хил се откроява като чиста бяла кула, с моста на Нюпорт зад него.

Нюпорт беше домакин на „Купата на Америка“ от 1930 до 1983 г. Дори и сега градът живее за ветроходството. При залез слънце снимах яхтеното пристанище на Нюпорт, докато слънцето залязваше до същия мост.

В щата Мейн пристигнах в Портланд малко след изгрев слънце. Фара на вълнолома там датира от 1875 г., а местните го наричат „Bug Light“. Проектирал го е архитектът Томас У. Уолтър, който е работил и по Капитолия на САЩ. Фара на вълнолома в Портланд стоеше сам на гранитния си кей, без нито един хвърчило в небето.

На връщане прекарахме половин ден в Йейл, Ню Хейвън, Кънектикът. Студентите му живеят в четиринадесет колежа с общежития. В последните лъчи на деня снимах една от колежните сгради на Йейл, с топла светлина в прозорците ѝ.

Снимане в САЩ

В североизточната част три проблема се повтаряха отново и отново. За всеки от тях имаше различен отговор.

Фасадата и стълбището на библиотеката на Харвардския университет без хора в слънчев ден.
Библиотеката на Харвардския университет | Кеймбридж, Масачузетс

Първият проблем е тълпата. В библиотеката „Уайднър“ и в „Окулус“ премахнах хората на етапа на постпродукцията. На Уолстрийт, напротив, превърнах тълпата и натиска на небостъргачите в част от кадъра.

Вторият проблем е пространството. Улиците в Манхатън са тесни в сравнение със сградите, затова 14-милиметров обектив и ъгъл на снимане отдолу нагоре ми свършиха по-голямата част от работата там.

Третият проблем е височината. Най-хубавите гледки към Ню Йорк са частни. По тази причина резервирам хотели с гледка и моля за достъп. Така се получи снимката от покрива над „Сентрал Парк“.
Преди всичко, подходящият момент беше по-важен от оборудването. За хоризонта от ферибота не бяха необходими нито специален обектив, нито дълга експозиция. Беше нужно търпение и няколко секунди, в които всичко да се подреди.

Кога да посетите САЩ

За Ню Йорк и Нова Англия юни беше отличен избор. Дните са дълги, парковете са зелени, а Месецът на гордостта придава цвят на сградите. Освен това университетите са тихи след края на семестъра.

Лятото обаче може да бъде горещо и влажно в Манхатън. Пролетта и ранната есен са по-меки за разходки. В Нова Англия есенната листа обикновено достига своя пик от края на септември до средата на октомври, първо на север, а по-късно и край брега.

Зимата носи сняг и къси дни в Белите планини и Върмонт. Затова този сезон е по-подходящ за зимни спортове, отколкото за дълго пътуване с кола.

Често задавани въпроси

Кога е най-доброто време за посещение на Ню Йорк и Нова Англия?

Най-подходящият период е от края на пролетта до началото на есента. Юни предлага дълги дни, зелени паркове и Месеца на гордостта в Ню Йорк. От края на септември до средата на октомври в Нова Англия можете да се насладите на есенните цветове. Юли и август често са горещи и влажни в Манхатън, докато зимата е студена, със сняг в планините.

Колко дни са ви необходими за Ню Йорк и Бостън?

Четири до пет дни са достатъчни, за да разгледате основните забележителности на Манхатън, включително Статуята на свободата и ферибота до Елис Айлънд. За Бостън и Кеймбридж са необходими още два до три дни. Една обиколка през Ню Хемпшир, Мейн и Върмонт добавя поне два дни. Общо около десет дни са достатъчни за едно спокойно първо пътуване до Североизтока.

Как се стига от Ню Йорк до Бостън?

Влаковете на Amtrak пътуват между гара „Пен Стейшън“ в Ню Йорк и Бостън няколко пъти на ден. Пътуването отнема около четири часа, а по-бързият влак „Acela“ спестява малко време. С кола разстоянието е около 215 мили. Автобусите са най-евтиният вариант. За останалата част от Нова Англия най-практичният избор е кола под наем.

Имате ли нужда от кола в Нова Англия?

В Ню Йорк и Бостън колата е повече пречка, отколкото помощ, тъй като метрото и ходенето пеша покриват почти всички нужди. Извън градовете обаче колата е незаменима. До Белите планини, покритите мостове във Вермонт и фаровете в Мейн и Род Айлънд е трудно да се стигне с обществен транспорт.

Как може да се посети Статуята на свободата и остров Елис?

„Statue City Cruises“ е официалният оператор на фериботите. Лодките отплават от „Батери Парк“ в Манхатън и от „Либърти Стейт Парк“ в Ню Джърси. Един билет важи както за остров Либерти, така и за остров Елис. Билетите за достъп до пиедестала и короната са ограничени, затова ги резервирайте достатъчно рано, особено през лятото.

Откъде се разкриват най-красивите гледки към силуета на Манхатън?

От наблюдателната площадка в Рокфелер Център се разкрива гледка към Мидтаун, с Емпайър Стейт Билдинг в центъра. Фериботът за остров Либерти предлага класическата гледка към Долен Манхатън от водата. Вътре в Сентрал Парк скалните издънки в южната част на парка ограждат кулите на „Редицата на милиардерите“ през дърветата.

Може ли да се снима в Гранд Сентрал Терминал?

Да, в обществените зони на „Гранд Сентрал Терминал“ е разрешено да се снима с ръка за лични нужди. За използване на стативи и професионални фотосесии е необходимо разрешение. Ескалаторите между главния вестибюл и долните нива предлагат една от най-красивите гледки към залата, оградена от издълбаното име на терминала.

Want something beautiful in your inbox?

Join me for curated photography highlights and honest, actionable lessons from 10+ years of travel photography.
No fluff—just real talk, tools I wish I had early on, and stories behind the images.

And each month, one subscriber wins a signed A4 fine art print—delivered with a personal note.
It’s free, it’s simple, and it’s just for this community.

Picture of Nico Trinkhaus

Nico Trinkhaus

Nico Trinkhaus is the mind-blind photographer, using cameras to create visions and memories that otherwise would be lost to him.
Площад „Праса Родригес Лобо“ в старата част на град Леирия, с замъка на заден план

Лейрия

Лейрия Ръководство за пътуваща фотография Последно актуализирано: 14 май 2026 г. автор: Нико Тринкхаус Лейрия

Read More »
Живописна панорамна гледка към квартал „Монастираки“ в Атина, заснета вечерта.

Гърция

Гърция се простира от континенталната част на Балканите до Егейско и Йонийско море, като край

Read More »
Изгрев над новата кметска сграда в Лайпциг, озаряващ сградата със златист блясък, Германия.

Лайпциг

Лайпциг е най-големият град в Саксония, разположен на около 190 километра югозападно от Берлин и

Read More »

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Nico Trinkhaus Portret

Nico Trinkhaus
Photography

🎁 Print Giveaway

Join my journey and get front-row access to my Timeless Travel stories.

From time to time, a subscriber receives a signed fine art print — delivered straight to their door, with a personal note

Already subscribed?
You’re automatically entered.

Let’s connect!

Do you like what you see?

Most of our photos are available as Fine Art Prints and can be licensed for business use. Contact us!