Мемориал в Ню Йорк – станция „Уорлд Трейд Център“ | Съединени щати

Сантяго Калатрава е един от архитектите, които най-много уважавам. Преди съм снимал няколко от неговите офис сгради и има нещо в начина, по който той използва стоманата и я превръща почти в жив организъм, което продължава да ме привлича към творчеството му. По време на пътуването ми до Ню Йорк станция „Уорлд Трейд Сентър“ беше задължителна спирка. Това е транспортният възел, който той е проектирал за възстановения комплекс „Уорлд Трейд Сентър“, а интериорът му е зашеметяваща игра със светлината.

Чудо на светлината в станция „Уорлд Трейд Център“

Най-впечатляващото нещо в станция „Уорлд Трейд Център“, когато влязох в нея, не беше огромният ѝ мащаб, а начинът, по който светлината се държи вътре. Това е показател за гениалността на Калатрава – белите ребра, които образуват „Окулус“ над главите ни, не са просто функционални; те променят слънчевата светлина, проникваща през прозорците на покрива. Те я изкривяват, играят с нея, по някакъв начин я правят по-мека. Резултатът е сграда, която не изглежда като жп гара, а като нещо по-изтънчено. Има нещо като катедрала в нея, нещо, което привлича погледа нагоре. „Гранд Сентрал Терминал“ притежава другия велик таван на Ню Йорк, но той разчита на тежест и орнаменти. „Окулус“ разчита единствено на светлината.

Поддържане на спокойствието вътре в „Окулус“

Това беше трудна за заснемане снимка. Направих я в средата на деня, когато станция „Уорлд Трейд Център“ беше пълна с пътуващи, движещи се във всички посоки. Исках да се предадат тишината и мащабът на архитектурата, без да ме разсейват тълпите от хора. Постигането на това усещане за спокойна празнота изискваше много работа: съчетаване на няколко кадра, за да се освободи пространството, като същевременно светлината се запази точно такава, каквато беше. Това е един от кадри, при които пост-обработката допринася толкова много за резултата, колкото и самият момент на заснемане. Същият проблем се среща из целия град, но аз го реших по различен начин в Нюйоркската фондова борса, където тълпите вместо това станаха част от снимката.

Два изгледа към станция „Уорлд Трейд Център“

В крайна сметка се получиха и вертикална, и хоризонтална версия на кадъра, и все още не мога да реша коя ми харесва повече. Вертикалната насочва погледа нагоре към прозореца на тавана, което е точно усещането, когато стоиш в залата. Хоризонталната разкрива цялата ширина на „Окулус“. И двете са точни изображения на станция „Уорлд Трейд Център“, макар и по различен начин. Оставям на вас да решите. Ако имате ясен фаворит, кажете ми, а ако сте толкова раздвоени, колкото и аз, ще ви разбера.

Стоя в мемориал, който е и жп гара

Гара „Уорлд Трейд Сентър“ е една от най-впечатляващите сгради, които съм снимал. Като транспортен възел тя гъмжи от пътуващи и туристи, всички от които преминават през пероните на PATH отдолу по пътя си към някъде другаде. В същото време в нея се усеща нещо благоговейно – същото безмълвно усещане, което открих в регистрационната зала на Елис Айлънд, което ти напомня къде се намираш, дори когато градът живее своя ежедневен ритъм.