„Моби Дик“ в пристанището на Тегел е още една част от историята на моето детство. Да раста близо до езерото Тегел беше доста готино. Винаги съм обичал да съм край вода и мечтаех да живея с изглед към езерото.
Всяко лято баба и дядо ме водеха на разходка с някоя от тези лодки. Доста често вземахме лодката „Моби Дик“, която имаше формата на кит – искам да кажа, колко готино е това, нали?
Започвахме пътуването си от езерото Тегел (Tegeler See) в северната част на Берлин и отивахме чак на юг до Ванзее или дори до Потсдам. После се връщахме. Ако си спомням добре, това можеше да отнеме до 10 часа.
По-късно с радост заведох Дария на по-кратко пътуване с лодката. Отидохме от езерото Тегел до правителствения квартал в центъра на Берлин. Едва тогава осъзнах: По дяволите, Берлин наистина, НАИСТИНА е зелен град. Пътуваш от езерото Тегел до центъра в продължение на два часа и всичко, което виждаш около себе си, са дървета. Това не е типичната обиколка за разглеждане на забележителности, каквато би имало, ако тръгнеш от града.
Когато се преместих в Португалия, чух слухове, че искат да преместят „Моби Дик“ от Тегел. Затова, когато се върнах в Берлин миналата есен, бях изненадан, че все още имах възможност да преживея отново този спомен от детството си. За щастие, времето беше толкова прекрасно, че успях да заснема тази снимка. Кой знае, може би това беше последният ми шанс да заснема „Моби Дик“, докато все още е закотвен в пристанището на Тегел.
