Тази снимка на музея MAAT в Лисабон е първата част от трилогията „Моята ежедневна разходка в Лисабон“.
С тази поредица исках да тествам възможностите на камерата на моя iPhone. Понякога най-добрата камера е тази, която носиш със себе си. За тази снимка мога да кажа още: Следващата камера е тази, която охраната толерира.
Когато преди това снимах няколко снимки в музея MAAT, охраната ми създаде проблеми. Тук не можеше да се използва статив, а там не можеше да се снима. За щастие, познавах много добре правото на панорамна свобода, така че знаех кои кадри със сигурност мога да заснема.
Сега, въоръжен само с iPhone-а си, исках да видя какво е възможно.
От известно време имах предвид точно този кадър. Миналия път бях поставил статива си тук, но не успях да направя снимката, преди охраната любезно да ме помоли да се преместя. Сега, като използвах само телефона, забелязах, че охранителят отново идва към мен. Погледна ме, погледна телефона… и после се обърна.
Не е ли невероятно? Искам да кажа, камерите на телефоните са толкова мощни в днешно време. Защо хората правят такава врява, ако използваш DSLR, а всеки може да прави снимки с мобилен телефон? Същото нещо преживях и в Дубай.
Но добре, няма да се оплаквам повече. Ако мога да направя снимката, която си представям, само с телефона си, тогава ще е с телефона. В крайна сметка, щастлив съм, че най-накрая успях да запечатам визията си.
