Камилите са бродили из пустинята край Дубай още много преди да се появят небостъргачите на града, а да уловиш това древно присъствие при залез слънце все още носи дълбоко удовлетворение.
На фона на силуета на Дубай от стъкло и стомана камилата остава един от най-трайните символи на Дубай и на Арабския полуостров като цяло. Бедуините, традиционно пастири, обитаващи пустинята, са изградили целия си начин на живот около това животно. Когато се раждаше камила, бедуините празнуваха, сякаш в семейството им се е появило дете.
И въпреки че от пустинята израсна голяма метрополия, тази дружба се запази. А тази снимка е идеалното свидетелство за това. Докато залязващото слънце над Арабската пустиня скрива детайлите на пастира и неговия камил, дори от разстояние, нежната им връзка сияе.
Лесно ли е да се заснеме автентичният начин на живот на бедуините в Дубай?
Това е уместен въпрос, на който си струва да се отговори честно.
Бедуините са традиционно номадски арабски народ, който исторически се отличава с отглеждането на камили и кози в пустините и сухите райони. Векове наред камилите са осигурявали едновременно транспорт, храна, мляко и материали за палатки и облекло.
Днес много бедуини са се заселили в градовете и се занимават с модерни професии. Истинските номади-бедуини, в традиционния смисъл на думата, на практика са изчезнали от района на Дубай. Повечето семейства от ОАЕ с бедуински произход са се заселили преди поколения и днес живеят в къщи и имат редовна работа.
Така че, камилите: да, много лесно се снимат. Лагерите и пастирите са навсякъде и са организирани специално за този вид снимки. „Истинските“ бедуини, живеещи в пустинята, от друга страна… не са толкова лесни за снимане. Този начин на живот се развива и адаптира от десетилетия насам. Написах повече за бедуините в тази публикация за Катар и камилите.
Как тогава успях да заснема тази бедуинска сцена в пустинята?
Тази снимка беше част от нашата експедиция с PhotoPills в Дубай, където, наред с други неща, учим участниците как точно да предвидят къде ще залезе слънцето. За целта наехме пастир и неговия камил като наш обект.
Както можете да видите, нашият красив модел не беше особено доволен, че го отделят от стадото точно по време на вечерята. При позиционирането трикът беше да насочим камилата така, че винаги да гледа назад към лагера. В противен случай тя продължава да се обръща, тъй като единственото, което иска, е да се върне към вечерята!
И тогава, когато всичко беше подготвено и знаехме точно къде залязва слънцето, започнахме да експериментираме с различни фокусни разстояния. Някои от участниците се отдалечаваха повече, за да уловят цялата сцена – включително откритата пустиня, камилата, пастира и залязващото слънце.
Що се отнася до мен, аз се разположих малко по-близо до обектите ни, за да ги уловя как се гледат един друг, а слънцето залязва точно зад главите им. Композиция, която за мен отразяваше свещената връзка, която бедуините имат с камилите си.
