На първо място в списъка ми с места за снимки в Лондон беше Обсерваторията в Гринуич. Тя ми беше препоръчвана многократно в Google+ заради гледката към силуета на съвременния финансов квартал „Кенери Уорф“. Затова планирахме да заснемем залеза и да се възползваме от „синята час“. Но когато стигнахме до хълма, се наложи да установим, че паркът е ограден, а работното време не е особено благоприятно за фотографите.
Затова вместо това се разходихме малко по брега на реката и видяхме малко повече от Гринуич, отколкото бяхме планирали, включително Университета на Гринуич. Но това не беше проблем, вечерта беше прекрасна и се чувствахме като в малко градче край морето, а изобщо не като в огромния град Лондон. Когато синият час приключи, взехме DLR до Канари Уорф – първото пътуване с автоматично метро за Дария, тъй като такова нещо е немислимо в Берлин.
Веднъж стигнали до станция Heron Quays, цветно осветеният мост веднага привлече вниманието ни. Дария каза, че ще бъде отличен обект за снимка, но аз се съмнявах, че ще успея да поберем огромния небостъргач в малкия ми визьор. Въпреки това, широкоъгълният ми обектив не се отказа от предизвикателството. След това просто трябваше да изчакаме подходящия цвят, тъй като – според женския съвет – розовото е най-добрият избор за снимката.
