Понякога снимките се получават случайно. Всъщност много от любимите ми снимки са направени точно по този начин. По време на пътуване до Ню Йорк направих задължителната обиколка до Елис Айлънд и Статуята на свободата. Бях застанал до перилата, както обикновено правят туристите, за да се насладя на най-красивата гледка към силуета на Манхатън, докато фериботът се връщаше през пристанището. Бях планирал композицията още преди да стъпя на ферибота: силуетът, простиращ се по цялата рамка – класическият образ на Ню Йорк. Но точно когато се готвех да направя снимката, в кадъра се появи платноходка, точно на преден план, и цялата снимка се промени.
Лодката, която преобрази силуета на Манхатън
Първоначално бях раздразнен, но с времето започнах да ценя тази платноходка; за мен тя е това, което прави снимката. Без лодката бих имал солиден кадър на силуета: приятен, но нищо особено. Но нещо в платното, улавящо вятъра на фона на стъклото и стоманата на Долен Манхатън, превръща снимката в нещо по-завладяващо. Съпоставката на малка лодка с огромен град я прави завладяваща. Нито едното, нито другото не доминира. И двете са еднакво важни в композицията на снимката.
Това е подходяща картина за Ню Йорк. Дълго преди да се превърне в град на небостъргачи, тунели и летища, хората пристигаха в града по този начин. Първите им гледки към Съединените щати често бяха от кораб в пристанището на града, откъдето наблюдаваха как силуетът на града сякаш изникваше от водата. Да наблюдаваш как лодка се плъзга по същата вода със същия силует зад нея е малко като да видиш как част от историята се повтаря.
При всяка снимка, в която има движение, времето не е лукс, с който разполагаш. Ако се появи възможност за добър кадър, трябва да го заснемеш бързо, затова погледът ми проследи ветроходката за няколко секунди, докато тя не се позиционира там, където според мен композицията беше най-добра – ниско в кадъра, но все пак подчертаваща невероятните размери на небостъргачите, които съставляват силуета на града. Направих няколко бързи снимки, преди ветроходката да се отдалечи прекалено много.
Тази беше любимата ми. Това, което прави този кадър интересен за мен, е начинът, по който е прекомпозиран силуетът на града. Това е гледка, която е заснемана хиляди пъти, ако не и повече. Това е една от най-разпознаваемите гледки в света, а все пак, с една обикновена ветроходна лодка на преден план, по някакъв начин тя изглежда по-различно.
