Тенерифе е най-големият и най-гъстонаселеният от Канарските острови – испанският архипелаг край северозападния бряг на Африка. В центъра му се извисява връх Тейде – най-високият връх в Испания, разположен в национален парк, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. В североизточната част се простират зелените планини Анага, а между тях се намират Санта Крус де Тенерифе и старият университетски град Сан Кристобал де Ла Лагуна.

Национален парк „Тейде“
Връх Тейде доминира над острова. Вулканът се издига на над 3 700 метра над морското равнище, а върхът му се извисява над обширно високо плато от лавови полета и пемза. Всеки път, когато идваме на Тенерифе, се качваме с кола поне веднъж. Пейзажът по пътя се променя напълно, а на върха човек се чувства като на друга планета.
Рокес де Гарсия е естествената първа спирка на платото. Скалата от дясната му страна, Роке Синчадо, е известна още като „Пръстът на Бога“. Има достатъчно места за паркиране и хотел, затова тук е по-оживено, отколкото в останалата част от парка.
Бяхме приключили днешната си разходка и спряхме в хотела, преди да потеглим надолу по едночасовия път. Когато излязох навън, небето зад скалите пламтеше в оранжево. Върнах се до колата, за да взема статива си, и успях да заснема кадъра точно навреме. Дотогава повечето посетители вече бяха си тръгнали. В резултат на това празната пътека пред Рокес де Гарсия се превърна в моята водеща линия. По всяко друго време на деня това би било невъзможно.
Панорама на Тейде при залез слънце

Най-хубавата гледка към целия вулкан се разкрива от дъното на платото, с скалните образувания пред конуса. За панорамната си снимка на Тейде съединих девет вертикални кадра. Заснех ги в последните лъчи на слънцето, точно преди залез. Слънцето осветяваше върха и назъбените скали под него, докато лавовата равнина вече беше в сянка.
Изборът на подходящ момент е по-важен тук, отколкото където и да е другаде на острова. На платото няма изкуствено осветление. Щом слънцето залезе, пейзажът потъва в мрак. Освен това пътят надолу е стръмен и неосветен, затова винаги планирам пътуването обратно, докато все още има малко светлина.
Увеличете пълната панорама и ще видите кабинковия лифт на десния склон на вулкана. Горната му станция се намира на 3 555 метра. Оттам кратка пътека води до кратера. Националният парк обаче издава ограничен брой дневни разрешителни за този последен участък.
Обсерватория „Тейде“

Обсерваторията „Тейде“ се намира на 2 390 метра надморска височина по билото на изток от вулкана. Благодарение на чистия и сух въздух тя е едно от най-добрите места в Европа за наблюдение на небето. През 1995 г. астрономите, работещи тук, откриха „Теиде 1“ – един от първите потвърдени кафяви джуджета. Учените понякога наричат тези обекти „неуспешни звезди“, защото те се намират на границата между планетата и звездата.
Исках да заснема тази гледка под дълбоко синьо небе. Синьото подчертава жълтата растителност и белите куполи пред тъмния връх. Условията тук горе обаче са трудни за преценяване от крайбрежието. Затова проверявам уебкамерата на обсерваторията, преди да се кача с колата на над 2 000 метра.
При първия ми опит вятърът беше толкова силен, че дори не можех да отворя вратата на колата. Уебкамерата не беше показала нищо от това. При втория опит небето беше ясно, а куполите на обсерваторията с Тейде зад тях се подредиха точно както бях планирал.
Тахинасте Рохо в Лас Каньадас
Червеният тахинасте, наричан още „тенерифски буглос“ или „кула от скъпоценности“, расте единствено на този остров. Той може да достигне височина от около три метра, а в края на пролетта високият му съцветен стъбло се покрива с червени цветя. Нашите екскурзии обаче се провеждат през зимата. През тези месеци се вижда само сухият, блед скелет на растението. Дадох му свое собствено име: „цветето-призрак“.
Никога не е лесно да го откриеш по склоновете на Тейде. Един ясен ден карахме нагоре към Лас Каньадас, когато Ла Гомера се появи на хоризонта над море от облаци. Веднага отбихме от пътя. Точно там, в центъра на композицията, стоеше едно-единствено цвете-призрак на вулканичния склон. Слънцето, покритият с борове хребет, океанът и съседният остров – всичко се подреди около него.
Планината Анага
Масивът Анага обхваща североизточния край на Тенерифе. Той е образуван от вулканични изригвания преди милиони години, а най-високата му точка, Крус де Таборно, достига 1 024 метра. От 2015 г. ЮНЕСКО е признала Анага за биосферен резерват.
Пътищата тук се вият и завиват почти непрекъснато. При първото ни посещение през ноември 2016 г. аз все още не бях опитен шофьор и всеки завой беше изпитание за мен. Въпреки това спирахме отново и отново. По пътя към северното крайбрежие облаците преминаваха през долината под нас, докато слънцето пробиваше през тях. Това ми позволи да се насладя на гледката от криволичещия път за Анага, снимана от крайпътната ивица. Беше края на ноември, а температурата беше 20 °C.
Анага заслужава повече от една статия. Пълният ни маршрут през облачния горист масив е описан в нашия пътеводител за планината Анага.
Пешеходен туризъм в планината Анага

Лавровата гора на Анага е „живо фосилие“. Подобни гори са покривали Южна Европа и Северна Африка през Терциерния период, преди милиони години. Днес са останали само няколко изолирани участъка, предимно на островите в Атлантическия океан. Поради тази причина разходката тук е неизменна част от всяко наше пътуване.
Времето се променя от минута на минута. В един момент слънцето е толкова силно, че ни заслепява; няколко минути по-късно се крием от проливен дъжд. Облаците също се носят сред дърветата на нивото на земята. Ето защо го наричат облачна гора. По време на една разходка бях поставил фотоапарата си сред дърветата, когато се появи първият облак. Облачната гора, която се затваряше около пътеката, ме задържа там почти един час.
Любимата ми пътека започва от Mirador Cruz del Carmen, близо до Лас Мерседес. Изминахме лесен кръгов маршрут, който отне около един час. Към края слънцето проби мъглата с видими лъчи. Поставих статива и насочих обектива към пътеката, която минаваше покрай лъчите в гората. По време на друга разходка пролука в короните на дърветата разкри осветена пътека сред лавровите дървета, обрамчена от извити клони и папрати.
Мирадор Крус дел Кармен

Когато пристигнахме на наблюдателната площадка „Мирадор Крус дел Кармен“, облаците напълно закриваха гледката. Теиде не се виждаше никъде. Затова вместо това се отправихме на поход и се върнахме час по-късно.
Дотогава небето се беше изяснило. Тейде се извисяваше над бяло море от облаци, ограден от перголата на наблюдателната площадка. Междувременно ниското слънце хвърляше сенките на балюстрадата по пода в перфектна симетрия.
Работих със статив и обектив с функция „tilt-shift“. Тази функция запази всяка вертикална линия права. Стативът ми позволи да изчакам моментите, в които нямаше хора. Отне ми половин час, за да заснема гледката към Теиде от Мирадор Крус дел Кармен точно така, както исках. Всяка минута от това време беше добре прекарана.
Таганана и плажът Бенихо
От северната страна на Анага пътят се спуска по серпентини към морето. Някои от завоите са на цели 180 градуса. В подножието се намира Таганана – едно от най-старите селища на острова. Името произлиза от езика на гуанчите – народът, обитавал Тенерифе преди испанското завоевание.
Когато Дария за първи път ми показа снимка на това място, не повярвах, че това е Испания. Изглеждаше като село в планините на Перу. Щом пристигнах там, заснех Таганана, простираща се по зелените си тераси, с бели и жълти къщи под назъбения хребет.
Няколко километра по-нататък по крайбрежието се намира Бенихо. Както повечето плажове на Тенерифе, той е вулканичен, с тъмен пясък и черни камъни в прибоя. Освен това вълните на Атлантическия океан тук са силни, така че плуването е опасно. За фотографията обаче мястото е идеално. Дългата експозиция изглади водата около скалите и превърна морските скални образувания край плажа Бенихо в спокойна, почти безшумна гледка.
Лас Тереситас

На север от Санта Крус, под селото Сан Андрес, се намира Лас Тереситас. Това е един от малкото златисти плажове на острова. Това не е случайно: през 1973 г. от Сахара са били докарани около 270 000 тона пясък. Дългите вълноломи поддържат Атлантическия океан спокоен в залива.
Плажът е също толкова красив и отвисоко. Гледните площадки по склоновете на Анага гледат право към него. Останах там до след залез слънце. Тогава светлините на Сан Андрес се запалиха на фона на тъмната планина, а извивката на плажа и вълноломите му блестяха отдолу. В далечината Санта Круз осветяваше крайбрежието. Лас Тереситас в синия час е картината, която първа ми идва на ум, когато зимата настъпи в Европа.
Бахамар

Бахамар, разположен на северното крайбрежие, е известен с естествените си басейни с морска вода. Атлантическите вълни ги пълнят, разбивайки се в скалите. Дойдохме тук по повод годишнината от сватбата ни, гладни след целия ден, прекаран в разходки из Анага.
Този ден вълните бяха огромни. Гледахме ги от масата ни в ресторанта. После, при залез слънце, излязох до басейните под фара на града. Младо семейство от ресторанта стоеше на платформата. Зад тях пръските избухваха в оранжевото небе.
Бащата вдигна сина си във въздуха. Продължи една секунда и аз улових момента. Миг по-късно семейството вече го нямаше. Някой веднъж ми каза, че този пръск при фара на Бахамар би продал застраховка „Живот“. Има право.
Санта Крус де Тенерифе

Санта Круз е столицата на острова. Тя споделя ролята на регионална столица на Канарските острови с Лас Палмас де Гран Канария. Нейната забележителност е „Аудиторио де Тенерифе“, проектирано от Сантяго Калатрава. Строителството започна през 1997 г., а концертната зала отвори врати през 2003 г.
Сградата се намира между града и океана. Благодарение на това от всички страни се разкриват прекрасни гледки. По време на посещението ми небето беше изпълнено с разстилащи се перисти облаци. Ограничих кадъра до минимум и заснех белите извивки на Аудиторио на фона на тъмносиньото небе от ниската каменна площадка.
Точно зад него се издига „Кастильо де Сан Хуан Баутиста“ – крепост от 17-ти век, построена от тъмен вулканичен камък. Местните я наричат „Кастильо Негро“ – Черният замък. Рядко снимам панорами. Тук обаче облаците образуваха арка над крепостта, а настилката се извиваше, за да се съчетае с нея. Слънцето и „Аудиторио“ се балансираха взаимно от противоположните страни. Затова направих кръгова панорама на Черния замък, обрамчена от слънцето отдясно и концертната зала отляво.
Меркадо де Нуестра Сеньора де Африка
Градският пазар, известен сред местните като „Ла Рекова“, е открит през 40-те години на миналия век. Архитектът му, Хосе Енрике Мареро Регаладо, му е придал неоколониален стил. По-късно той е проектирал и базиликата „Канделария“. Вътре има три двора с сергии за цветя, плодове, канарски продукти, месо и тапас.
Дойдохме тук по време на второто ни пътуване до Тенерифе, в едно спокойно утро. Преди да вляза, застанах за минута, за да се насладя на мястото. Никой не бързаше. Хората се движеха бавно от сергия към сергия, а въздухът миришеше на билки, цветя и прясно изпечен хляб.
Преди да започна да пазарувам, направих един кадър. Застанах под една от оранжевите арки и я оставих да огради кулата с часовника на пазара Дева Мария от Африка. От двете страни се редяха сергии с цветя, а слънцето пробиваше през арката. Час по-късно се върнахме към колата с тежки торби.
Сан Кристобал де Ла Лагуна
Ла Лагуна е била първата столица на Тенерифе. Тя е по-спокойна от Санта Крус, по-богата на история и пълна със студенти. Старият ѝ град е обявен за обект на световното културно наследство през 1999 г. Уличната ѝ планировка по-късно е послужила за модел на много колониални градове в Америка.
Църквата „Иглесия де ла Консепсион“ е първата енорийска църква на острова. Каменната ѝ камбанария е отворена за посетители, а гледката към стария град е една от най-красивите в Ла Лагуна. Снимах камбанарията на църквата Иглесия де ла Консепсион от площада, с дългата църковна стена, която води към нея. Църквата пази и една местна легенда. Казват, че по време на епидемия през 1648 г. иконата на Свети Йоан Богослов се е изпотила, а маслото от нея е излекувало болните.
На няколко улици по-нататък минахме покрай жълта фасада с каменна камбанария и я сметнахме за църква. Всъщност това е Институт „Кабрера Пинто“. Сградата някога е била дом на първия университет на Канарските острови, а по-късно се е превърнала в гимназия. Пред Институт Кабрера Пинто растат драконово дърво и високи палми, а наситените канарски цветове подчертават старата каменна сграда.
Канделария

Канделария се намира на източното крайбрежие, на около 20 километра южно от Санта Крус. Там се намира базиликата „Канделария“, посветена на покровителката на Канарските острови. Според преданието, овчарите от племето гуанче са открили оригиналната статуя на Дева Мария в края на XIV век, преди испанското завоевание. Настоящата базилика е построена между 1949 и 1959 г. На площада пред нея се издигат статуи на деветте крале на гуанчите, наречени „менсейес“. Всяка година на 2 февруари и 15 август поклонници от всички краища на островите идват пеша тук за празниците.
По време на нашите пътувания отсядахме наблизо. Тази страна на острова често остава слънчева, когато облаците се сгушват над планините. По време на една разходка по брега зад града се надигаха тъмни облаци. Малка бяла капела с оранжева врата се открояваше на фона на черната вулканична скала. Зад нея се издигаше камбанарията на базиликата. Междувременно синьо-зеленото на океана хармонираше с топлите оранжеви покриви. Капелата и камбанарията на базиликата на фона на бурното небе са рамката, която обхваща целия град.
Кога да посетите Тенерифе
Тенерифе е дестинация, подходяща за посещение през цялата година. Климатът по крайбрежието е мек през всеки сезон, като дневните температури са около 20 °C дори през зимата. По тази причина обикновено идваме през ноември, декември или февруари, когато слънцето вече е напуснало останалата част от Европа.
Островът обаче се характеризира със силно изразени микроклиматични условия. Северът е по-зелен и по-облачен, докато югът и изтокът са по-сухи и по-слънчеви. В планината Анага слънцето и дъждът могат да се редуват в рамките на минути.
Теиде се подчинява на свои собствени правила. На платото над 2 000 метра нощите са студени, а през зимата сняг може да покрие върха. Бурите там не се виждат от крайбрежието. Затова проверете уеб камерите, преди да потеглите нагоре. Късната пролет носи цъфтежа на червения тахинасте в Лас Каньадас.
Фотографиране на Тенерифе
Това, което отличава Тенерифе, е разнообразието, събрано на един остров. В рамките на един ден можете да се озовете в лаврова гора, на черен вулканичен плаж и на лавова равнина над облаците. Светлината се променя също толкова бързо.
Почти всеки кадър в този пътеводител е резултат от наблюдението на тези промени. Например, гледката към Тейде от Крус дел Кармен се появи едва след като облаците, които бях отписал, се разсеяха. За обсерваторията се наложи втори опит, след буря, която уебкамерата изобщо не показа. Рокес де Гарсия се случи по време на почивка за тоалетна, след като вече бях събрал багажа си за деня.
Освен това платото възнаграждава последния час светлина повече от всяко друго място на острова. В допълнение към това, това е защитен природно-ландшафтен район. Националният парк „Тейде“ е включен в списъка на Световното наследство от 2007 г. насам, благодарение на вулканичната си геология и пейзажа си. Останете по маркираните пътеки и планирайте спускането с кола преди да се стъмни напълно.
За останалата част от страната вижте моите пътеводители за Испания.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Тенерифе?
Тенерифе се радва на мек климат през цялата година, като температурите по крайбрежието са около 20 °C дори през зимата. Периодът от ноември до март е идеален за бягство от европейската зима. В края на пролетта в Националния парк „Тейде“ цъфти червеният тахинасте. Лятото е най-топлото и най-оживеното време на годината. По всяко време на годината на север е по-облачно, отколкото на юг.
Колко дни ви трябват на Тенерифе?
Планирайте поне пет дни. Така ще имате по един ден за Националния парк „Тейде“, планината Анага и Санта Крус с Ла Лагуна. Освен това ще ви остане време за крайбрежието и за дни с лошо време. Тъй като времето на Тейде се променя бързо, няколко резервни дни ще ви помогнат да уловите подходящите условия.
Имате ли нужда от кола на Тенерифе?
Наемането на кола е най-практичният избор. Автобусите свързват основните градове, но до Националния парк „Тейде“, началните точки на маршрутите в Анага, Таганана и панорамните площадки е много по-лесно да се стигне с кола. Планинските пътища са тесни и криволичещи, затова предвидете допълнително време. Освен това избягвайте да слизате от Тейде напълно на тъмно.
Кое е по-добро място за отсядане – Санта Круз или Ла Лагуна?
Санта Круз е столицата, където се намират Аудиторио, пазарът и откъдето има лесен достъп до Лас Тереситас. Ла Лагуна е по-тихо и по-историческо място, а старият й град е част от Списъка на световното културно наследство. И двата града са близо до планината Анага и северното летище. Разстоянието между тях е само около 10 километра.
Може ли да се изкачи до върха на планината Тейде?
Да. Кабинковият лифт ви отвежда до горната станция на 3 555 метра. Оттам пътеката „Телесфоро Браво“ води до кратера на върха. За този последен участък обаче е необходимо безплатно разрешение от националния парк. Броят на разрешенията е ограничен всеки ден и трябва да се резервират достатъчно рано. Лошото време може да доведе до затваряне на пътеката.
Какво представлява облачният горист масив Анага?
Планината Анага в североизточната част на Тенерифе приютява една от най-добре запазените лаврови гори в света. Преди милиони години подобни гори са покривали Южна Европа. Влажни облаци, носени от пасатите, се носят сред дърветата, поради което гората се нарича облачна гора. От 2015 г. ЮНЕСКО е признала Анага за биосферен резерват.
Има ли плажове с бял пясък на Тенерифе?
Повечето плажове на Тенерифе са вулканични, с черен пясък или скали. Лас Тереситас, близо до Санта Крус, е най-известното изключение. Златистият му пясък е донесен от Сахара през 1973 г., а вълноломите поддържат водата спокойна. На дивото северно крайбрежие плажът Бенихо се отличава с тъмен пясък и силни вълни.


