Интериорът на мемориала „Валхала“ често се описва като германската „Зала на славата“ – там се намира величествена зала с мраморни бюстове, посветени на влиятелни личности от германската история.
Всъщност именно желанието да разгледаме интериора на мемориала „Валхала“ беше причината да направим този обход по пътя от Регенсбург към Пасау. По пътя спряхме, за да се изкачим до залата, наподобяваща храм, и да направим няколко снимки на това уникално място.
Залата на бюстовете „Валхала“
Вътре в мемориала „Валхала“ се намира впечатляващата Зала на бюстовете – дълго неокласическо помещение с над сто бюста и десетки плочи, посветени на личности, свързани с немскоговорящия свят.
Първоначално мемориалът бе открит с 96 бюста, но колекцията продължава да се разраства и на всеки няколко години се добавят нови фигури. Въпреки че често се описва като „Залата на славата на Германия“, колекцията не се ограничава само до Германия – много от фигурите са от други немскоговорящи региони, като Австрия, Швейцария и англосаксонска Великобритания.
Вътрешността на мемориала „Валхала“ е украсена с бюстове на някои от най-известните личности в европейската история, сред които Гьоте, Бетовен, Брамс, Бах, Щраус и Айнщайн. Бюстовете са в различни стилове, като отразяват както класическата скулптура, така и по-съвременни интерпретации.
Снимане на интериора на „Валхала“
Интериорът на „Валхала“ ми се стори невероятно красив – съчетание между сдържаността на мраморните нюанси, яркия таван в златисто и синьо и симетричните мотиви на пода. Според мен най-добре е да се използва широкоъгълен кадър, за да се улови този контраст.
Едно полезно нещо, което трябва да знаете: като правило, в мемориала „Валхала“ не се допускат стативи, което е обичайна практика при историческите паметници. Моноподите обаче са разрешени, ако са с гумени накрайници.
Поради това е препоръчително да носите фотоапарат или обектив, който се справя добре при слаба осветеност. При хубаво време през горните прозорци прониква естествена светлина, но в противен случай вътрешността на „Валхала“ остава сравнително тъмна. Снимането на ръка с широкоъгълен обектив дава добри резултати.
Заслужава ли си да се влезе в мемориала „Валхала“?
На този въпрос може да се отговори само на лично ниво.
Макар че външният вид и великолепната гледка от мемориала „Валхала“ могат да се разгледат безплатно, за да влезете в залата с бюстовете, трябва да си купите билет. Самата обиколка може да се стори сравнително кратка на някои хора, особено ако не се интересуват от архитектура или германска история.
За нас престоят в мемориала „Валхала“ беше наистина специално преживяване. Изненадващо, въпреки че съм израснал в Германия, всъщност никога не бях чувал за този мемориал, преди да започна да проучвам пътуването – дори и в училище. Поради исторически причини през последните деветдесет години германците не се гордеят особено с историята си.
Но щом влязохме в мемориала „Валхала“, видяхме много известни личности, много от които познавам по име. Разбира се, на Дария й се стори особено интересно, че тук е и Николай Коперник, което доведе до полско-германски спор дали той трябва да присъства в германската Зала на славата.
